Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 09.02.2024, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 868/2022
Вид
Решение № 31
Подписан
09.02.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Андрей Георгиев Андреев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Димитровград, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20225610100868 по описа за 2022 година

Прeдявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – Д. В. М. от гр.Димитровград твърди, че първата ответница била нейна внучка – дъщеря на единия от синовете й. Всичките й деца не живеели в България, но поддържала добри отношения с тях. Била решила да подари жилището си на сина си П., като в тази връзка направила саморъчно завещание. В последствие внучката й предложила да я гледа и издържа, както в замяна да й прехвърли жилището си. Тя също не живеела от години в България. Останала с впечатление, че ще дойде в България да й помага, когато имала нужда. Самостоятелният обект в сграда с идентификатор *** продала на внучката си с нотариален акт № 4, т.І, рег. № 85, д. № 4/2021 г., като си запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота. При сключване на сделката не обърнала внимание, че в него не било записано, че внучката й ще я гледа и издържа. В нотариалния акт било записано, че продава апартамента за сумата от 9900 лева, но такава сума не била получавала.

Възникнали здравословни проблеми у ищцата, за което потърсила ответницата, която пристигнала в България, като същата осигурила да бъде преместена да живее в Старчески дом в гр.Асеновград. Ответницата се обаждала през определено време по телефона, но не се съобразявала с желанието й да си бъде в къщи и да й осигури гледане и издръжка. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да прогласи договора за покупко-продажба за нищожен като привиден и прикриващ договор за гледане и издръжка.

ОТВЕТНИЦИТЕ – Д. Д. Д. и К. К. чрез пълномощника си адв. Л. М.

ВАК, подават отговор. Намират иска за допустим, но неоснователен. Оспорват изложените от ищеца обстоятелства. Между страните по договора не е съществувало съгласие за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата напуснала България през 2001 г., установила се в Австралия, заедно със семейството на баща й Д.Д., получила Австралийско гражданство, междувременно през 2012 г.

1 сключила брак с втория ответник, като семейството й от 2011 г. трайно живеело в Дубай, ОАЕ. При едно от редките посещения в България бил сключен процесния договор. От м. април 2022 г. ищцата живеела в дома за възрастни хора „Благоденствие“ в близост до Асеновград, където грижите за нея били професионални, а разходите се поемали от сина й Димитър – баща на първата ответница.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт от 08.01.2021 г. за покупко-продажба на недвижим **********************. на Нотариус с рег. № 761 на НК, ищецът Д. В. М. продава на Д. Д. Д. следния свой недвижими имот: Апартамент № 5, намиращ се в **********************, жилищен блок № **********************, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в имот пл. № 928 в кв.194 по плана на града, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и санитарен възел, със застроена площ 81,36 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и заедно с 2,98 % ид.ч. от ОЧС и правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема № 1 5-1149343-09.12.2020 г. представлява Самостоятелен обект в сграда с предназначение Жилище, Апартамент с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1838/05.07.2006 г. на ИД на АК, като последното изменение на КККР, засягащо имота е от 14.12.2009 г., с адрес на имота ********************** № 6, вх.А, ет.3, ап. 5, който СОС се намира в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с посочена в документа площ от 81,36 кв.м., с прилежащи части избено помещение № 8 и 2,98 % ид.ч. от ОЧС, за сумата от 9 900 лева, която сума Продавачът заявява, че е получила напълно и в брой от купувача. Продавачът Д. В. М. заявява, че си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота.

Към момента на сделката данъчната оценка на имота е била 11 703,20 лева.

Представя се схема на самостоятелния обект в сграда издадена от СГКК гр.Хасково, удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК, както и удостоверение за сключен граждански брак, като съгласно последното Д. Д. Д. е сключила граждански брак на 30.07.2012 г. в гр.Варна с К. К. – р. на 07.02.1980 г.

От ответната страна се представят с преводи: удостоверение за раждане на О. К. – р. на 07.05.2015 г., А. К. – р. на 31.0 5.2013 г., удостоверение за получена образователна степен – бакалавър по търговия от 20206 г. на Университет Грифин, както и за образователна степен магистър по стратегическо управление на човешките ресурси от 2010 г. пна Университет Уолонгонг.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Изложените от ищеца твърдения за това, че с нея било злоупотребено и била принудена да подпише договор за покупко-продажба на собствения си имот, като волята на страните била да прехвърли имота срещу гледане и издръжка, поради което моли да се приеме, че сделката е привидна и е прикрита сделка за гледане и издръжка срещу прехвърлянето на недвижимия имот.

При така изложените от ищеца твърдения за факти и обстоятелства на пороците на сделката, които да е правят нищожна, съдът намира, че правната квалификация на иска е чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД – нищожни са привидните договори.

2

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях.

Предвид изричното противопоставяне от ответната страна на допускане на свидетелски показания, с които да се установява привидността на сделката, съдът е указал на ищеца, че доколкото се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, предвид несъгласието на противната страна, следва да представи писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.

Въпреки дадените указания и разпределението на доказателствената тежест, ищецът не ангажира такива доказателства, които да правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно, след което да бъдат допуснати свидетелски показания относно действителната воля на страните, обстоятелствата около сключване на договора, мотивите и т.н.

Посочено е, че съдебната практика е непротиворечива по отношение на това, че твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват само с документ, а изключение от това е допустимо единствено, когато по делото има "начало на писмено доказателство" /документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна, и от който може да се съди, че има възможност страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й/.

Гореизложеното налага отхвърляне изцяло на иска като неоснователен и недоказан.

Разноски от ответната страна не се претендират.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. В. М. от ********************** **********************, ЕГН ********** против Д. В. Д., ЕГН ********** и К. Ж. К. – р. на 07.02.1982 г. в Ливан, гражданин на Ливан, с настоящ адрес в Обединени Арабски Емирства, за обявяване на нищожността на Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт от 08.01.2021 г. за покупко-продажба на недвижим **********************. на Нотариус с рег. № 761 на НК, а именно: Апартамент № 5, намиращ се в **********************, жилищен блок № **********************, построен с отстъпено право на строеж върху държавна земя в имот пл. № 928 в кв.194 по плана на града, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и санитарен възел, със застроена площ 81,36 кв.м., заедно с избено помещение № 8 и заедно с 2,98 % ид.ч. от ОЧС и правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно Схема № 1 51149343-09.12.2020 г. представлява Самостоятелен обект в сграда с предназначение Жилище, Апартамент с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-38/05.07.2006 г. на ИД на АК, като последното изменение на КККР, засягащо имота е от 14.12.2009 г., с адрес на имота ********************** № 6, вх.А, ет.3, ап.5, който СОС се намира в сграда с идентификатор ***, с 3 предназначение: жилищна сграда – многофамилна разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с посочена в документа площ от 81,36 кв.м., с прилежащи части избено помещение № 8 и 2,98 % ид.ч. от ОЧС, със запазване на правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, като привидна сделка и прикриваща сделка за гледане и издръжка срещу прехвърляне на недвижимия имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________ 4