Решение № 637 от 12.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500195 по описа за 2024 година

С Решение № 260003/24.11.2023г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие е прогласено за обезсилено по право на основание чл. 346, ал. 6 от ГПК – Решение № 240/16.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Г. О. К. е поставен в дял неподеляем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с адрес на имота - гр. П., ул. ,,К.“ № *, ет. *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ от 20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж- няма, под обекта- имот с идентификатор ***, над обекта- няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху 1 терена, както и в частта му, с която Г. О. К. е осъден да заплати на А. О. Д. сумата в размер на 68 540 лева, представляваща уравнение на дела.

С цитираното решение, първоинстанционният съд е изнесъл на публична продан допуснатия до делба с влязло в сила Решение № 15/23.01.2018г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд - Поморие, неподеляем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с адрес на имота: гр. П., ул. „К.“ № *, ет. *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с брой нива на обекта - 1, с площ по документи– 60 кв.м., с прилежащи части - южна изба, с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като е указал на съделителите, че могат да участват при наддаването и публичната продан, на основание чл. 348, изр. второ от ГПК.

Против постановеното решение, е депозирана въззивна жалба от Г.

О. К..

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и необоснованост, нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Посочва се, че с Решение № 240/16.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на Окръжен съд - Бургас, съдът е указал на Г. О.

К., че на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК, ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в законния срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Твърди се, че въззивникът не заплатил на А. О. Д., сумата от 68 540 лева, представляваща уравнение на дела.

Отбелязва се, че въззиваемата вече е депозирала молба до Районен съд – Поморие, за произнасяне по въпроса за обезсилване решението на Окръжен съд – Бургас и съдът вече се е произнесъл с Решение № 240 от 16.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас и атакуваното решение е недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън пределите на своята правораздавателна власт, произнасяйки се по искания, които са подсъдни на горестоящия съд.

В жалбата се претендира в случай, че съдът прецени, че 2 първоинстанционното решение е недопустимо, то да бъде обезсилено това решение и производството по делото да бъде прекратено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна Г. О. К. лично и чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от А. О. Д., с който жалбата се оспорва изцяло.

Твърди се, че в жалбата не са посочени конкретните пороци на обжалваното решение и направените от жалбоподателя искания са ирелевантни за предмета на спора. Сочи се, че с въззивната жалба, насрещната страна цели единствено забавяне на производството по делба на процесния имот (висящо седем години), като по този начин, въззиваемата била лишена от реално ползване на ¾ от имота. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за невалидност и недопустимост на постановения първоинстанционен акт.

Развиват се подробни съображения във връзка с направените от жалбоподателя искания. Посочва се, че районният съд се произнесъл с атакувания съдебен акт по повод молба на А. О. Д., с искане за прогласяване настъпилото обезсилване на възлагателното решение по право и за изнасяне на делбения имот на публична продан. Подчертава се, че в проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ответникът заявил, че не е заплатил определената сума за уравнение на дела в срока по чл. 349, ал.

5 от ГПК.

Навеждат се доводи за неоснователност на искането на насрещната страна за присъждане на разноски.

Претендира се да бъде потвърдено решението на Районен съд Поморие и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото 3 разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод на депозираната въззивна жалба с вх. №

260256/12.12.2023г. по описа на Районен съд - Поморие, подадена от Г. О. К., съдът съобрази следното:

С Решение № 184 от 17.09.2019г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие допуснатия до делба с влязло в законна сила решение имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, с адрес гр. П., ул. К., № *, ет. *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена е изнесен на публична продан.

С Решение № 240 от 16.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас (след връщане на делото за ново разглеждане, постановено с Решение № 64 от 13.07.2022г., постановено по гр. дело № 4086/2021г. по описа на ВКС на РБ) е отменено първоинстанционното Решение № 184 от 17.09.2019г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие и е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Г. О. К. неподеляемия недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Поморие, с адрес гр. П., ул. К., № *, ет. *, намиращ се в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта – 1, с площ по документи 60 кв.м., с прилежащи части – южна изба, с площ 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на 4 сградата и от правото на строеж върху терена. С цитираното решение е осъден Г. О. К. да заплати на А. О. Д. сума в размер на 68 540 лева, представляваща уравнение на дела и му е указано, че на основание чл. 349, ал. 6 ГПК, ако уравнението на дяловете не бъде изплатено в законния срок решението за възлагане се обезсилва по право и имотът следва да се изнесе на публична продан.

Постановеното решение е влязло в законна сила на дата – 27.03.2023г.

По делото – пред Районен съд – Поморие – на дата – 19.10.2023г. е депозирана молба от А. О. Д. с искане първоинстанционният съд да констатира, че постановеното от въззивния съд решение е обезсилено по право и да изнесе имота на публична продан. В молбата е посочено, че повече от шест месеца от влизане на решението, с което имотът е възложен в дял на Г. К. определената сума за уравнение дела на А. Д. не е заплатена и следва да настъпят последиците, предвидени в чл. 349, ал. 6 от ГПК.

В съдебно заседание ответната страна – Г. К. не оспорва обстоятелството, че сумата, определена като уравнение на дела не е заплатена от негова страна в рамките на посочения от закона и от съдебното решение срок.

С атакуваното Решение № 260003/24.11.2023г., постановено по гр. дело № 150/2017г. по описа на Районен съд – Поморие е прогласено за обезсилено по право на основание чл. 346, ал. 6 от ГПК – Решение № 240/16.02.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта му, с която на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Г. О. К. е поставен в дял неподеляем недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие и имотът е изнесен на публична продан.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

5

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е установена – още повече, че по нея не е налице спор между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло.

По повод на наведените твърдения във въззивната жалба, съдът намира следното:

По отношение на наведените съображения, че първоинстанционното съдебно решение е нищожно, съдът намира, че с оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ се приема, че едно съдебно решение е нищожно, което не е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, не е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена форма и не е подписано, както и когато не изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване нейното съдържание. Във въззивната жалба не се твърди да е налице нито едно конкретно основание от изброените, не се сочи и обстоятелство, което страната счита, че води до нищожност на постановеното решение. В този смисъл - безспорно е, че в конкретния случай оспореният съдебен акт не страда от нито един от пороците, който води до неговата нищожност, поради което и настоящият състав приема, че не е налице нито едно основание, което да доведе до прогласяване на нищожността му и в този смисъл наведените съображения във въззивната жалба са неоснователни.

Следва да се отбележи, че посоченият порок на първоинстанционното решение се свежда единствено до родовата компетентност на Районен съд – Поморие да приеме за разглеждане пред себе си и да се произнесе по депозираната молба от страна на А. Д. от 19.10.2023г.

Наведените във въззивна жалба твърдения сочат, че компетентен да разгледа и да се произнесе по така предявената молба е съдът, който е постановил решението, с което имотът е възложен в дял на Г. О. К., а именно – Окръжен съд – Бургас, постановил решение по въззивно гр. дело № 1101/2022г. по описа на БОС. С оглед на наведените съображения, настоящият състав намира, че и този порок на първоинстанционното решение не е налице и решението не подлежи на обезсилване. При положение, че е налице влязъл в законна сила съдебен акт, с който делбата е приключила, то безспорно е, че по 6 молба с правно основание чл. 349, ал. 6 от ГПК компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд, пред който е предявен иска за делба – в конкретния случай – Районен съд – Поморие, тъй като именно това е съдът, който следва да продължи делбата, за да постигне нейната цел, а именно - прекратяване на съсобствеността. Това не е от компетентността на Окръжен съд – Бургас независимо от обстоятелството, че е постановил решението, което подлежи на обезсилване по право, тъй като окръжния съд действа като въззивна инстанция, въззивното производството пред окръжния съд е приключило с постановяване на влязло в законна сила съдебно решение по депозираната въззивна жалба. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба и съответно – с искане да се произнесе по правилността на първоинстанционния акт и с това се изчерпва неговата компетентност – няма правомощия на продължи делбата при твърдение за наличие на предпоставките по чл. 349, ал. 6 от ГПК.