Решение № 198 от 17.12.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Свищов, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20244150100856 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „А.Б.Б“ЕООД гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт Е.Ц. твърди, че във връзка с Разпореждане № 3071 от 18.08.2023 г. по ч.гр.д. № 503/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов, получено на 21.08.2023 г., били уведомени, че длъжникът Ф. М. М., е депозирала възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, поради което предявяват настоящите искове за установяване на вземането си по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 503/2024 г. по описа на РС Свищов.

Навежда твърдение, че на 05.10.2021 година длъжникът М. сключила Договор за потребителски кредит № ****** със „С-К.“ АД, по силата на който е получил сумата от 1600, която се съгласила да върне на 24 вноски в размер на по 232.64лв, в срок до 05.10.2023 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Твърди се, че ответната страна не е изпълнила задълженията си в срок и съобразно условията на договора.В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие със закона, бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в 1 размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Заявява, че договорът бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ЗПФУР- сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Позовава се, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият следва да се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.Твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. г. „С-К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А.Б.Б“ ЕООД, като вземането срещу длъжника било индидуализирано в Приложение № 1. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес. Длъжникът не бил изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Сочи, че ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Твърди, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като задължението все още не било погасено. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата Ф. М. М., дължи на ,,А.Б.Б“ ЕООД, сумата в общ размер от 3145,98 лв., формирана както следва: главница в размер на 1600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 859.56 лв. за периода от 05.10.2021 г. до 05.10.2023 г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 608.82 лв. за период от 05.10.2021 г. до 28.06.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът Ф. М. М. не е представила в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Цолова в исковата молба, както и в писмена молба по делото, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение 2 за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 24.01.2025г. и призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се явява в съдебното заседание по делото.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 05.10.2021г. между С.К. АД като кредитор и Ф. М., с който кредиторът се задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на договора – общ размер на кредита – 1600,00 лева, лихвен процент по кредита – 36%, ГПР – 42,58 %, обща сума дължима от потребителя – 2459,69 лева, със срок за погасяване – 24 месеца, по погасителни вноски посочени в погасителен план, приложение към договора. Посочен в договора е лихвения процент приложим при просрочени плащания – 10 %, обезпечението. Приложен по делото е погасителния план към договора за кредит, както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-к.“АД и потребителите, в които са уредени кандидатстването за кредит, преддоговорната информация, обезпечения, лихви, ГПР, сключването на договор за кредит, предоставянето и погасяването на кредита, права и задължения на страните, забава, предсрочна изискуемост на кредита. С уведомление за цесия ответницата била уведомена, че кредиторът е прехвърлил вземането си на ищцовото дружество с договор за цесия от 12.07.2023г.. В разписка за извършено плащане е отразено плащане от С.К. Ад в полза на ответницата в размер на 1600 лева с посочено основание паричен превод към ЕР, усвоен кредит № ******.

С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ****** от 05.10.2021г. , погасителен план към договора за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-к.“АД и потребителите, уведомление за цесия, разписка от 05.10.2021г.. за извършено плащане , които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че исковете по чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение. С оглед обстоятелството, че исковото производство е продължение на заповедното и предвид обстоятелството, че се претендира установявяване вземане за което е издадена заповед по ч.гр.дело № 503/2024г. на РС Свищов, съдът намира, че е допусната техническа грешка при изписване на годината от която се претендира законна лихва за забава, като същата следва да се чете 2023г. вместо 2021г. , както е посочено в диспозитива на исковата молба.

С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение 3 по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница, договорна възнагрителна лихва, законна лихва, които следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответницата че същата дължи на ищеца сумата в общ размер от 3145,98 лв., формирана както следва: главница в размер на 1600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 859.56 лв. за периода от 05.10.2021 г. до 05.10.2023 г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 608.82 лв. за период от 05.10.2023 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 279 от 25.07.2024г. по ч.гр.дело № 503/2024 г. по описа на РС Свищов.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая претенцията за разноски е предявена своевременно. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявените установителни искове за вземането за главница , договорна и мораторна лихва , дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 141,37 лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца и които ответника да му заплати.

Ищецът претендира разноски за исковото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца за установяване вземане за главница, договорна и законна лихва са уважени изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството, а именно в размер на 150,00 лева, които ответника да бъде осъден да му заплати, от които 50,00 лева ДТ и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което възнаграждение счита за справедливо, с оглед и на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. М. М. с ЕГН ********** от гр.

Свищов, ул. А.С. 3, ет. *******, че Ф. М. М. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. А.С. 3, ет.

******* дължи на „А.Б.Б“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул. Б. № *** представляван от управителите П.В. и Х.М. сумата 1600 лева 4

/хиляда и шестстотин лева/ - главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 859.56 лева/осемстотин петдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ за периода от 05.10.2021 г. до 05.10.2023 г. , законна лихва за забава върху главницата в размер на 608.82 лева/шестстотин и осем лева и осемдесет и две стотинки/ за период от 05.10.2023 г. до 28.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2024г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед № 279 от 25.07.2024г. по ч.гр.дело № 503/2024 г. по описа на РС Свищов.

ОСЪЖДА Ф. М. М. с ЕГН ********** от гр. Свищов, ул. А.С. 3, ет.

******* да заплати на „А.Б.Б“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.

С., район Т., бул. Б. № *** сумата 141,37 лева/сто четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/ – направени разноски в хода на заповедното производство.