Решение № 135 от 06.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. П., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101882 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството на пълномощник на Д. Г.

З., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Я., ул. „П.“ № 18, общ. П. и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от В. М. И..

Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за потребителски паричен заем № 161539755 от 07.11.2024 г., сключен с ответното „Креди Йес“ ООД, по силата на който получава сумата от 700,00 лева, при ГПР от 48,003%, при 10 на брой месечни вноски.

Посочва се, че съгласно чл. 1.5 от цитирания договор, трябва да заплати и допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем в размер на 705,51 лева.

Релевира се, че Договор за потребителски паричен заем № 161539755 от 07.11.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Навежда се, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит, като в случая в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия.

Наред с това, се релевира, че сумата, която се претендира за такса за експресно разглеждане не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона. Сочи се, че тъй като разходите за неустойка са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното се твърди, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за определяне на ГПР.

В условията на евентуалност се счита, че таксата за експресно разглеждане по чл. 1.5 от процесния договор за потребителски паричен заем е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, 1 пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че процесната такса за експресно разглеждане по договора противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта, и защото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Навежда се, че таксата за експресно разглеждане води до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, както и че начислената такса представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора и води до негово неоснователно обогатяване за сметка на кредитополучателя. Релевира се, че сумата, която се претендира за такса за експресно разглеждане не е включена в ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на закона, тъй като тези разходи са част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Посочва се още, че поради невключване на неустойката в размера на ГПР, посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за потребителски паричен заем № 161539755 от 07.11.2024 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата на чл. 1.5 от Договор за потребителски паричен заем № 161539755 от 07.11.2024 г., поради противоречието й с добрите нрави и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Претендират се сторените по делото разноски.

Ответното дружество депозира отговор, чрез процесуалния си представител, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите твърдения. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски паричен заем. Оспорва релевираните от ищеца доводи за нищожност на договора, съответно нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, като твърди, че както договорът, така и процесната клауза от него, са валидни и не страдат от твърдените от ищеца пороци.

Моли за отхвърляне на ищцовата претенция. Претендира сторените по делото разноски. Възразява по прилагането на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като релевира, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ищецът е материално затруднено лице. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.

Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че 2 страните са обвързани посредством облигационно отношение, обективирано в сключения между тях Договор за потребителски паричен заем № 161539755 от 07.112024 г. Съгласно цитирания договор ответното дружество, в качеството на заемодател, се задължава да предостави на ищеца, в качеството на заемател, потребителски заем в размер на 700 лева, при ГПР от 48,003 %, а заемателят се задължава да върне заемната сума на десет месечни вноски. Съгласно чл. 1.5 от процесния договор преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 705,51 лева, разсрочена на части, като видно от погасителния план, неразделна част от договора, процесната такса е включена към всяка от погасителните вноски по заема.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

По делото няма спор, че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.

Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно легалната дефиниция, разписана в чл. 26 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и върху неоткрити наследства.

Принципът на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съгласно установената съдебна практика, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“, злепоставя чужди интереси, с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка нищожни поради накърняване на добрите нрави могат да бъдат сделки/клаузи, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и прочее. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, то ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации.

В настоящия случай по процесния договор за кредит на ищеца е предоставена сума в размер на 700 лева, при уговорен ГПР в размер на 48.003 7%, като уговорената допълнителна такса за експресно разглеждане на документи е в размер, по-висок от заемната сума – 705,51 лева. Това води до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора, които да оправдават договарянето на такава такса, поради 3 което уговорката за заплащане на процесната такса накърнява добрите нрави.

Все в коментирания аспект, с оглед търговската дейност на ответното дружество, разглеждането на искане за отпускане на кредит представлява типична за кредитодателя дейност, която същият дължи и извършва по всяко искане за отпускане на кредит. Предвид липсата на ангажирани доказателства, удостоверяващи „експресното“ извършване на тази дейност в полза на ищеца и доколкото правото на възнаграждение възниква за реално изпълнени задължения по договорното правоотношение, оспорената от ищеца клауза от договора накърнява принципа на еквивалентност на насрещните престации.