Решение № 2069 от 27.05.2019, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 2069 Година 2019 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав

На 27.05

Година 2019

В публично заседание на 07.05.2019 г. в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 2761 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ.

Ищцата Г.И.П. от гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/12.03.2018 г. на *** на ответното училище, да я възстанови на предишната й работа, и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в размер на 4 928, 82 лева, както и сумата 821, 47 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Средно училище “***” – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение за неопределено време при условията на чл.70 от КТ – с уговорен в полза на работодателя 6-месечен срок за изпитване, последно като „***“, от 15.09.2017 г. С процесната Заповед – която, както посочва самата ищца и не се оспорва от ответника, й е била връчена на 22.01.2019 г., трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ – по инициатива на работодателя, преди изтичането на срока за изпитване, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на връчване на Заповедта – като от събраните по делото доказателства не се установява Заповедта да е била антидатирана и да е издадена на по-късна дата от посочената в нея.

Тъй като трудовият договор с ищцата е бил сключен при условията на чл.70, ал.1 от КТ с уговорен в полза на работодателя шестмесечен изпитателен срок, това дава възможност на работодателя до изтичане на този срок да прекрати договора по всяко време без предизвестие, но тъй като в рамките на срока за изпитване е ползвала продължителни отпуски за временна неработоспособност, съобразно разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ това време не се е включвало в срока за изпитване – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от ищцата за немотивираност на Заповедта и за трансформиране на трудовото й правоотношение в безсрочно поради непрекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на изпитателния срок. Неоснователни са и наведените доводи за незаконосъобразност на уволнението поради прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата без изпълнение на процедурата по чл.333, ал.1, т.1 и т.4 от КТ – доколкото, както вече бе посочено, не е налице трансформация на трудовото правоотношение в безсрочно и основанието на което е прекратено трудовото правоотношение с ищцата не изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда преди уволнението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че уволнението на ищцата на основание чл.71, ал.1 от КТ е съставомерно, а оттук – че процесната Заповед се явява законосъобразна и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли и на това основание. С оглед отхвърлянето на този иск и акцесорният характер на обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и с правно основание чл.220, ал.1 от КТ, съдът намира, че те също се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят – още повече, че обезщетение за неспазен срок на предизвестие не се полата при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ.

С оглед на изхода от спора ищцата следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по делото в размер на 1 200 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.П., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, адв. Н.Р., против Средно училище „***“ – гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, офис 6, адв. Т.Д., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл.220, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № ***/12.03.2018 г. на *** на ответното училище, възстановяване на ищцата на предишната й работа и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода 22.01.2019 г. – 22.07.2019 г. в размер на 4 928, 82 лева, както и сумата 821, 47 лева, представляваща обезщетение за неспазен едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, заедно със законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Г.И.П., с посочените ЕГН и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Средно училище „***“, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 200 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Вярно с оригинала!

В.Т.