Решение № 682 от 12.02.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 682

Велико Търново, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VII състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА

При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА административно дело № 20257060700895 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по Жалба, вх.№5241/07.11.2025г. в АСВТ, подадена от К. М. Г. от *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1939692/16.10.2025г., издадена от ПО при РУ гр.Полски Тръмбеш на ОДМВР В. Търново, с която на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на водача, извършил нарушение, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

По искане на жалбоподателя с Определение № 3594/10.11.2025г. е спряно предварителното изпълнение на оспорената Заповед. Същото е влязло в сила на 20.11.2025г.

Жалбоподателят счита оспорената Заповед за незаконосъобразна поради това, че не е мотивирана от фактическа страна. Не знаел, че регистрацията на МПС е прекратена. Представените от собственика документи сочели, че автомобилът има ЗГО. Собственикът на автомобила не бил уведомен за прекратената регистрацията на МПС. Данните при застрахователя сочели, че л.а. има валидна ЗГО. Независимо от това още в същия ден е сключен от собственика нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е отпаднала необходимостта от ПАМ и регистрацията е възстановена служебно. Номерът на отнетото СУМПС, посочен в Заповедта, не съответствал на неговото СУ. Изтъква, че на практика са му издадени няколко АУАН и ЗПАМ за едно нарушение, което противоречало на принцип за еднократност на налагане на санкцията. Счита, че наложената мярка е несъразмерно тежка за това нарушение и има за последица невъзможността му да работи и издържа семейството си. По тези съображения оспорващият моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа така подадената жалба. Акцентира върху това, че няма данни собственикът да е уведомен от пътната полиция за прекратената регистрация на МПС. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата –полицейският служител, издал оспорената Заповед се явява лично и поддържа тезата за нейната законосъобразност и правилност.

Доказателствената тежест е указана върху ответника. Като доказателства по делото са приети тези, приложени към жалбата, както и материалите по административната преписка. Допълнително са представени доказателства за заеманата длъжност от автора на акта и оправомощаването му да издава ЗППАМ.

След о.с.з., проведено на 27.11.2025г. е постъпило Писмо наш вх. № 5715/28.11.2025г., към което са приложени писмени доказателства. Съдът установи, че това са документи, които сочат на основание е прекратена регистрацията на процесното МПС и уведомен ли е бил собственика за това, кога и как. Поради това с Определение № 4265/29.12.2026г. възобнови съдебното следствие. В о.с.з. на 15.01.2026г. тези документи бяха приети като доказателства.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № GPAM-1939692/16.10.2025г. на основание чл.171, т.1, б.„з“)гг от ЗДвП е постановена ПАМ със съдържание временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Г. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. В същата е записано, че е отнет документ СУ МПС № ***.

Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено обстоятелството, че на 16.10.2025г., около 11:10 часа, в с. Обединение К. Г. управлявал лек автомобил „Сеат Леон СТ“ с рег. № [рег. номер], собственост на друго лице. При справка е установено, че същото МПС е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2025г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липсата на ЗГО.

За нарушението по чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДВП е съставен АУАН серия GA №4250393/16.10.2025г- управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът за установяване на административно нарушение е подписан без възражения от жалбоподателя. Въз основа на АУАН е издадена оспорената Заповед, в която като правно основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл.171, т.1,б.„з“)гг от ЗДвП . Същата е връчена на нарушителя на 16.10.2025г. Оспорена е по административен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение рег. № 319р-14273/04.11.2025г. на началника на РУ Полски Тръмбеш на ОДМВР В. Търново.

Недоволен от така издадената ЗППАМ, Красимир Г. я оспорва пред АСВТ, за което е образувано настоящото дело.

Пред АСВТ с жалбата са представени доказателства за сключена задължителна Застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № [рег. номер], считано от 16.10.2025г. до 15.10.2026г. Освен това е представено извлечение от застрахователния брокер от страницата edosie.bg, че предходната ЗГО е със статус активна до 16.03.2026г.

От ответника е представена информация, че до собственика на автомобила е изпратено уведомление от 07.08.2025г./от Сектор ПП/ за прекратената регистрация на л.а., чрез „Български пощи“ЕАД, като същото се е върнало с ОР „непотърсено“. От „Гаранционния фонд“ е изпратено уведомление на 11.07.2025г., като няма доказателства за получаването му от адресата.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на Заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия.

Според представената Заповед № 366з-3294/04.09.2025г. на директора на ОДМВР - В.Търново, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Съответно в т.2.3. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени полицейските служители от структурните звена на ОДМВР-ВТ, със заповед на директора на ОД. Това е Заповед № 1920/27.05.2025г., с която за РУ-Полски Тръмбеш е посочен и мл. ПИ А. С. А., който е автор на ЗППАМ. При тези факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, чрез делегиране на правомощия, т.е. от компетентен по материя, време и място АО, който е действал в кръга на вменените му правомощия. Поради това Заповедта се явява валиден ИАА.

Съдът намира, че е спазено изискването за форма на акта. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на АО. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, считано от 05.08.2025г. Поради това в Заповедта правилно е посочено, че е нарушил нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Съдът установи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт, а именно:

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.), предвижда налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа различни състави на нарушения, при които се налага едно и също административно наказание на водача. В конкретния случай не е индивидуализирано кое от включените в л. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП нарушения е извършено посредством описаното в текстовата част на заповедта деяние. Органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен. В случая мотивите на акта не съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание отнемане на СУМПС. Цитираното в акта нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП не е сред предвидените в чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг". Тази липса на конкретизация означава неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността, тъй като от нейното съдържание не може да се установи коя от посочените в чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "зз" на ЗДвП законови хипотези приема, че е налице административния орган. Съдът не може вместо административния орган да извърши първоначална правна квалификация на описаното в АУАН деяние, а единствено има задължения да провери дали тя е вярна или е допусната правна грешка. Пропускът на органа в тази насока не може да бъде саниран в хода на съдебното производство и води до извод за незаконосъобразност на заповедта, т.к. нарушението е ограничило правото на защита на страната и съдебния контрол.

Съдът намери, че Заповедта не е съобразена с материалния закон.

Действащата правна уредба към момента на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила 05.08.2025г./чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.574, ал.10 от КЗ/ изисква да бъде уведомен собственикът на МПС. В случая макар да се изпратени уведомления от Сектор ПП и ГФ, същите не са достигнали до адресата си, т.е. собственикът на МПС не е уведомен. Необходимостта от такова уведомяване е свързана с преценката за наличие на вина у соченото за нарушител лице. Според върховните магистрати, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл виж Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и П. и Втора колегия на Върховния административен съд.

В случая принудителната мярка е издадена без да е съобразено, че липсва вина/субективен елемент на административно нарушение - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая собственикът, който е различен от водача, не е уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена. Субектът на ПАМ не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация. Следователно не може да се приеме, че деянието е виновно извършено и съответно, че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка. Липсва преценка за съставомерността на деянието, констатирано с редовно съставен АУАН, под някой от съставите на административни нарушения изброени в чл. 171, т. 1 б. "з" /гг/ от ЗДвП, което обективира и съществено процесуално нарушение, допуснато при издаване на административния орган, понеже е довело до неправилно приложение на материалния закон - упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка без да е доказан нейния състав.