Решение № 126 от 21.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Сливен, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20232230104323 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 92 от ЗЗД и цена 10 000 лева.

В исковата молба се твърди, че на 06.06.2006 г., между „Биоком Трендафилов” ЕООД и ответника Г. В. В. е сключен трудов договор № ***. На 01.03.2021 г., ответникът е подписал Декларация, с която се задължавал неограничено във времето да не използва, разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е форма /писмена или устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „Биоком Трендафилов” ЕООД, като това задължение се отнасяло и за времето след прекратяване на трудовото/служебното отношение с работодателя. За неизпълнение на тези задължения, същият дължал неустойка в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/, когато нарушението на гореизброените задължения е извършено в полза на конкуренти на „Биоком Трендафилов” ЕООД.

Сочи се, че непосредствено след като трудовите взаимоотношения между страните били прекратени, ответникът започнал да посещава клиентите на „Биоком Трендафилов” ЕООД и да предлага на същите снабдяването им с продукти, които твърдял, че са идентични с продуктите, с които преди време ги е снабдявал чрез „Биоком Трендафилов” ЕООД, но на значително по-ниска цена.

Твърди се, че Г. В. е използвал информацията, с която е разполагал, посредством работата си в „Биоком Трендафилов” ЕООД, като е сравнявал продуктите на предишния си работодател подробно с новите продукти, които е предлагал. Същият е използвал и 1 контактите с клиенти, с които е разполагал посредством работата си в „Биоком Трендафилов” ЕООД.

Въз основа на това, на 15.09.2023 г. ищцовото дружество подава пред Районен съд гр.

Сливен Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ЧГД № 3668/2023 г. по описа на Районен съд гр. Сливен и била издадена Заповед за изпълнение.

На 29.09.2013 г. е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от страна на длъжника Г. В. В..

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на парично вземане на „Биоком Трендафилов” ЕООД срещу Г.

В. В., на основание подписана Декларация от 01.03.2021 г., за сумата от 10 000 лв., представляваща главница по настоящия иск, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален представител, в който се счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Оспорват се твърденията на ищцовото дружество и се заявява, че ответникът не е посещавал клиенти на „Биоком Трендафилов” ЕООД и не е предлагал на същите да ги снабдява с продукти, идентични с продуктите, с които преди време ги е снабдявал като служител на „Биоком Трендафилов” ЕООД.

Сочи се, че непосредствено след прекратяване на трудовия си договор с „Биоком Трендафилов” ЕООД, ответникът започнал за кратко до 07.12.2021 г. работа в „ЦАНЕВ 15“ ЕООД като спедитор товарен автомобилен транспорт, след което за периода 09.12.2021 г. 12.12.2022 г. е бил регистриран като безработен в Агенция по заетостта, Д „БТ“ - Сливен.

От 14.12.2022 г. и до настоящия момент ответникът работел като търговски представител в „СОНИК“ ЕООД, като предмета на дейност на дружеството била „производство на дограма“, като това сочело, че нито ответника, нито работодателите му са осъществявали дейност сходна с тази на ищцовото дружество.

Сочи се, че дейността на „Биоком Трендафилов” ЕООД и предлаганите от тях продукти не са информация, с която разполагат единствено и само служителите му.

Дружеството поддържало сайт, на който били изложени всички продукти с детайлни описания.

На следващо място се счита така предявената искова претенция, основаваща се на подписаната от ответника Декларация от 01.03.2021 г. за такава без правно основание.

Независимо, че не било посочено в исковата молба, то оплакванията на ищцовото дружество били в насока за осъществена от ответника конкурентна дейност, съгласно текстовете на декларацията. В случая обаче се сочи, че за подписването на декларация за конфиденционалност от работник или служител понастоящем липсвало правно основание, като се излагат аргументи в тази насока и се сочи съдебна практика.

2

В допълнение се твърди, че ответникът е подписал приложената към исковата молба Декларация, като е бил принуден за това от ищцовото дружество със заплахата, че ако не подпише представената му декларация, ще бъде уволнен дисциплинарно и алтернативно на основание чл. 27 от Закона за задълженията и договорите се счита подписаната от ответника Декларация от 01.01.2021 г. за недействителна.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен иск, като неоснователен.

В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от управителя и от процесуален представител, който моли съда да уважи предявените искове, като основателни и доказани.

В с.з. ответникът, редовно призован, лично и чрез пълномощник моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Между Г. В. В. и „Биоком Трендафилов” ЕООД е сключен на 06.06.2006 г. трудов договор № ***, по силата на който ответникът е е назначен на длъжност „шофьор“.

С Допълнително споразумение към трудов договор от 15.12.2006 г. ответникът е преназначен на длъжност „пласьор“. С допълнително споразумение от 26.04.2011 г. е преназначен на длъжност „организатор пътувания“, а от 29.03.2019 г. на длъжност „търговски представител“

На 01.03.2021 г., ответникът е подписал Декларация, с която съгл. т.5 се е задължил неограничено във времето да не използва, разгласява или предоставя каквато и да е информация, факти, решения и данни, свързани със стопанската дейност на работодателя или на негови партньори, доставчици или клиенти под каквато и да е форма /писмена или устна/ за цели, които не са свързани с осъществяване на стопанската дейност на „Биоком Трендафилов” ЕООД, като това задължение се отнасяло и за времето след прекратяване на трудовото/служебното отношение с работодателя.

Съгласно т. 9 от декларацията, в случай , че нарушението по т. 5 е извършено в полза на конкурент на работодателя дължи неустойка в размер на 10 000 лева.

Със Заповед № 101 от 14.09.2021 г., на основание чл. 325 ал.1 т.1 от КТ, трудовото правоотношение на ответника е прекратено по взаимно съгласие.

Видно от приетата като доказателство служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта , Г. В. е регистриран като търсещо работа лице за периода от 09.12.2021 г. до 12.12.2022 г.

На 14.12.2022 г. е сключил трудово договор № 30 със Соник ЕООд , съгласно който е назначен на длъжност „търговски представител“

На 15.09.2023 г. е подадено от ищцовото дружество Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на заявлението еобразувано ЧГД № 3668/2023 3 г. по описа на Районен съд гр. Сливен и е издадена Заповед за изпълнение.

На 29.09.2013 г. е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК от страна на длъжника Г. В. В., поради окето е предявен и иска по чл. 422, ал.1 от ГПК..

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. М.Д. сочи, че работи в „Биоком Трендафилов“ ЕООД като офис мениджър. Подписвала била декларация за защита на личните данни, за съхранение на фирмена тайна и за запазване на търговска тайна, във връзка с приемането на Закона за защита на лични данни и запазването им, преди две - три години. Познавала ответника, който работел във фирмата на длъжност търговски представител. До базата данни за клиенти, продукти, отстъпки, цени, нямали достъп всички служители. С тази информация разполагали само търговските представители, които посещавали клиенти. Електронно се получавала тази информация, имало специален достъп до електронно място където търговските представители си държали тази информация и боравели с нея. Тя нямала достъп, защото не работела с клиенти. Декларацията им била раздадена от счетоводителката на фирмата лично и персонално на всеки, с указанията всеки да се запознае с нея, да я прочете, да попълни лично данните си вътре, да я подпише и върне, след като се запознае с нея. Указания не им били дадени, трябвало да се запознат с декларацията, да я подпишат и върнат. Шефовете им не били във фирмата тогава, не присъствали на подписването на декларациите. В един и същи ден била раздадена на всички, попълнена и прибрана обратно.

Имало условия в тази декларация, такива били правилата, или я подписваш, или ако не искаш, не я подписваш. В декларацията било описано точно за каква информация ставало въпрос. Търговските представители имали достъп до базата данни, която била в електронен вид и стояла в отдела където работели търговците, на тези компютри. Не мисли, че от другаде може да се достигне до тази информация. След като търговски представител или служител напуснел предприятието, нямал достъп до тази информация. Тази база данни не знаела кой я поддържа. Не знаела дали има служители, които не били подписали тази декларация. Мисли, че в нея имало неустойки, но не била сигурна.

В показанията си свид. В.М. сочи, че работи в „Комплект строй“ ЕООД. Познавала ответника като търговски представител откакто работела във фирмата. Преди бил търговски представител на „Биоком Трендафилов“. Миналата година й предложил продукти за филтри и тестове за антибиотици и казал, че вече не работел там, а работел в друга фирма. Фирмата, за която предлагал новите продукти била „Пи Ем Си“. Той предложил филтри, които се слагали на корпусите за пречистване на млякото и тестове за антибиотици, с които те работели. Тези продукти били сходни с продуктите, които преди им доставял от „Биоком Трендафилов“. Те се водели като консумативи, филтъра се слагал на металния корпус.

Самият корпус бил предоставен от „Биоком Трендафилов“. Продуктите, които предложил от новата фирма ставали и били адаптивни за този корпус, който преди това „Биоком Трендафилов“ им бил предоставил. Всеки предлагал цена, която съответно била по-ниска от фирмата, с която работели в момента, а те работели с „Биоком Трендафилов“. Този корпус където се поставяли филтрите, бил закупен от „Биоком Трендафилов“. Филтри им били 4 предлагали „Биоком Трендафилов“ и съответно тази фирма откакто тя работела там, тестове за антибиотици също. Основно работели с „Биоком Трендафилов“ като консумативи.

Спомня си, че ответникът тогава им оставил мостри. Филтри не била купувала от тези, които той й е предлагал. Предполага, че е работила с ответника като търговски представител на „Биоком Трендафилов“. Той предлагал и тестове за антибиотици. Продуктите на „Биоком Трендафилов“ можели да се видят на техния сайт. Информация за цени и отстъпки мисли, че нямало на сайта.

В показанията си свид. В.К. сочи, че работи в „Биоком Трендафилов“ като мениджър екип оперативна експертна дейност. Познавал ответника от фирмата, били колеги. Той работел като търговски представител. Търговският екип имал достъп до база данни във фирмата, имали електронен достъп през вътрешна мрежа. Сочи, че е подписвал декларация, другите служители също. 2021 г. главният счетоводител на фирмата раздал тези декларации на всички служители, като им предал да ги прочетат, да се запознаят с тях и в рамките на половин - един час, ако са съгласни, да ги върнат подписани. Никой не им бил казвал, че ще получат санкции, ако не я подпишат. Поводът за подписването на тези декларация бил описан доста подробно в тази декларация. Не знае дали някой не е подписал декларацията.