Решение № 103 от 14.01.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 103

Русе, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20257200700668 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците ЗМ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "ЕВРОТРЕЙДИНГ" ЕООД, гр. Русе, чрез процесуален представител адвокат Г. М. от АК Русе, против Решение № 32-261749/27.08.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, в частта, с която е оставено без уважение искане № 32- 246069/12.08.2025 г., в частта за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане, потвърдено (в обжалваната част) с Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. на Директора на А. М..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че е налице непълнота на закона, доколкото в ЗМ липсва правна уредба на хипотезите, когато недължимо платени суми за мита, определени с незаконосъобразен акт, се връщат със законна лихва, която следва да бъде преодоляна чрез способа предвиден в чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради което приложение следва да намери нормата на чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Иска се отмяна на решението на директора на ТД Митница Русе в обжалваната част и административната преписка да бъде върната на административния орган, със задължителни указания за изплащане на претендираната лихва. Претендират се разноски по представен списък.

Ответната страна – директор на ТД Митница Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. С., счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

В периода 19.09.2023 г. до 13.05.2024 г. „Евротрейдинг" ЕООД, в качеството на вносител по режим „едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление", подало пред МП Пристанище Русе 14 бр. митнически декларации, за еднотипен вид стоки, описани като „шперплат от бреза" с MRN: 23BG004006096685R1, 23BG004006098888R0, 23BG004006099596R9, 23BG004006100392R0, 23BG004006100462R3, 23BG004006101200R7, 24BG004006103863R4, 24BG004006104397R1, 24BG004006105999R7, 24BG004006106265R0, 24BG004006107179R7, 24BG004006107286R1, 24BG004006107449R5 и 24BG004006107451R7. Деклариран бил код по ТАРМК 4412 33 10 10 и страна на произход Турция. Към митическите декларации били представени сертификати за произход, издадени от компетентната търговска палата в страната на износа, както и сертификати за движение A.TR.

Във връзка с влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1287 на Комисията от 13.05.2024 г., с Решение № 32-986775/29.08.2024 г. (от л.17 до л.22 от делото), директорът на ТД Митница Русе определил размер на антидъмпингово мито, нова данъчна основа и нов размер на ДДС по 14-те митнически декларации, посочени по-горе. Общият размер на възникналите задължения за антидъмпингово мито бил определен на 87 464,69 лв. и 17 492,94 лв. за ДДС при внос, ведно с дължимите лихви по чл. 114, § 2 от МКС и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.

Горепосоченото решение било изменено с решение № 32-1005496/13.09.2024 г. на директора на ТД Mитница Русе (л.23 и л.24 от делото), като бил заличен текста: „ведно с дължимите лихви по чл. 114, параграф 2 от МКС“.

„Евротрейдинг“ ЕООД обжалвало Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Mитница Русе пред директора на Aгенция „Митници", който от своя страна го потвърдил с решение № Р-395/32-1024941/01.10.2024 г.(не е приложено по преписката).

Дружеството обжалвало по съдебен ред решение № 32-986775/29.08.2024 г. пред Административен съд - Русе. С Решение № 815/17.03.2025 г. на АС - Русе, постановено по адм.дело № 853/2024 г. (от л.14 до л.19 от преписката), било отменено Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе. След обжалване пред ВАС, с Решение № 7528/08.07.2025 г. по адм.дело № 4386/2025 г., ВАС оставил в сила горепосоченото решение на АС – Русе.

Междувременно, задълженията били погасени от дружеството на 09.09.2024 г. и 11.09.2024 г.

На основание горецитираните съдебни решения, със заявление № 32-246069/12.08.2025 г. (л. 12 от преписката), дружеството поискало възстановяване на заплатената за антидъмпингови мита сума по отмененото по съдебен ред решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, както и законната лихва от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство решение № 32-261749/27.08.2025 г. (л.9 и л.10 от преписката), с което директорът на ТД Митница Русе възстановил на дружеството жалбоподател суми за антидъмпингово мито А30 в размер на 87 464,70 лв. и оставил без уважение искането на дружеството, в частта за изплащане на законна лихва върху възстановената сума от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане. Органът приел, че направеното искане за възстановяване на законната лихва върху възстановената сума е неоснователно със следните мотиви: “В разпоредбата на чл. 116, § 6 предложение 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. изрично е предвидено, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Съгласно § 6, предложение 2 на същата норма, лихва се изплаща единствено в случаите, когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било ИЗВЪН контрола на митническите органи. На 12.08.2025 г. в ТД Митница Русе е постъпило искане, в изпълнение на разпоредбата на чл. 121 от МКС с вх. № 32-246069, за възстановяване на заплатените суми по отмененото от съда Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, което се разглежда в настоящото административно производство, и с оглед на което решаващият орган се произнася в законоустановения срок, поради което искането в частта за изплащане на законна лихва върху заплатените суми от датата на ефективното им превеждане в държавния бюджет до момента на изплащане на задължението, е неоснователно.“, поради което оставил без уважение направеното искане.

С жалба вх. № 32-277691/11.09.2025 г. (л.6 от преписката), „Евротрейдинг“ ЕООД оспорило пред горестоящия административен орган решение № 32-261749/27.08.2025 г., само в частта му относно оставеното без уважение искане за изплащане на законна лихва върху възстановената сума от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

С Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. (от л.2 до л.4 от преписката) директорът на А. М. отхвърлил жалбата.

Видно от приложеното на л. 5 от преписката известие за доставяне, горепосоченото решение е получено от жалбоподателя, чрез адвокат Г. М. на 10.10.2025 г.

Жалбата е подадена до АС – Русе, чрез административния орган, на 24.10.2025 г., видно от поставения й входящ номер.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение № 32-261749/27.08.2025 г. на директора на ТД Митница Русе, само в частта му отнсно оставеното без уважение искане за изплащане на законна лихва върху възстановената сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, от датата на ефективното й превеждане в държания бюджет до окончателното й връщане.

По смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на МКС, „митнически органи" означава: „митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби;“. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМ гласи, че: „Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция "Митници" или от директорите на териториални дирекции.“ Според ал. 4, т. 2 на същия член, за целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решенията по заявления за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита е в компетентността на директора на териториалната дирекция, където е възникнало митническото задължение. Следователно, към датата на издаване на обжалваното решение – 27.08.2025 г., административният орган – издател на оспорения акт е част от митническата администрация на Република България, която отговаря за прилагането на митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен съгласно националното законодателство да прилага определени митнически законодателни разпоредби. Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Адиминстративният акт е издаден в установената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила,

По материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира следното:

Спорен по делото е въпросът дължими ли са законните лихви при възстановени суми за антидъмпингово мито, определени с решение на митническите органи, взето на основание чл. 19, ал. 7 от ЗМ, което е било отменено като незаконосъобразно по силата на влязло в законна сила съдебно решение.

От мотивите на оспореното решение е видно, че административният орган е приел, че искането за възстановяване, подадено от дружеството, представлява заявление по смисъла па чл. 116, § 1, б.“а“ вр. чл. 117 от Регламент (EC) № 952/2013 за възстановяване на надвзети суми, по отношение на което следва да се приложи процедурата за възстановяване, предвидена в чл. 121 от същия регламент.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е oт посочените в него основания, като б. "а" предвижда основанието: надвзети суми на вносните или износните мита.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита, т.е. надвзети такива, се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на чл. 102, § 1, б. "в" или б. "г".

В настоящото производство не е спорен въпросът, че дружеството-жалбоподател не дължи антидъмпингово мито в какъквто и да било размер. Това обстоятелство е безспорно и предвид постановените и влезли в законна сила съдебни решения на АС – Русе и ВАС, посочени по-горе. С тези съдебни решения е отменено като незаконосъобразно Решение № 32-986775/29-08-2924 г. на директора на ТД Митница Русе, с което е определен размера на дължимите от жалбоподателя суми за антидъмпингови мита. Следователно, в настоящия случай не може да се приеме, че е налице надвземане по смисъла на чл. 116, § 1, б. „а“ вр. чл. 117 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В тази връзка, не намират основание и твърденията на ответника, че приложение следва да намери нормата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като настоящият случай не касае възстановяване на надвзети суми на вносните или износните мита на основание чл. 116, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следователно, при неприложимост на посочената норма, съответно не се обуславя приложимостта и на чл. 116, § 6 от същия регламент, съобразно която възстановяването не е основание за изплащане на лихви oт съответните митнически органи.