Решение № 1966 от 13.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1966 гр. Плевен, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430104826 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№4826/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от Г. В.

Й., чрез адв.С.Т., против „И. А. МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК******** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК********, с която са предявени: иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22от ЗПК- като главен- за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем ******г, сключен между ищеца и първия ответник; иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4-то, чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП- като главен, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция ******г, сключен между ищеца и втория ответник; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД- като евентуален, за осъждане на първия ответник „И. А. МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК******** да заплати на ищеца сумата от 585,93лв.- недължимо платени суми по Договор за паричен заем ******* от 16.10.2024г и Договор за предоставяне на гаранция ******* от 16.10.2024г, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. Твърди се, че страните са сключили Договор за паричен заем ******г., за сумата от 1250 лева; срок на кредита 7 месеца; с размер на месечна погасителна вноска - 206,34лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 50 % и ГПР от 64,75 %; общ размер на всички плащания - 1444,38лв.. Твърди се, че на основание чл. 4 от Договора, задължението по договора се обезпечава с гарант - две физически лица, поръчители, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция. Ищцата излага доводи, че е сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, договор за предоставяне на гаранция ******г, по силата на който, „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищцата- заемател, по договора за заем, при възнаграждение от 1

753,62 лева, платимо заедно с месечната вноска по заема. Твърди се, че по силата на чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство, заемодателя И. А. М.“ АД е овластено да получи възнаграждението по договора, дължимо в полза на гаранта. Твърди се, че ищцата е погасила изцяло задължението по договора за кредит. Сочи се, че с прибавянето на дължимата такса, погасителна вноска се е увеличила на 314лв, а общата дължима сума по кредита на 2198 лв Твърди се, че ищцата е погасила задълженията си по двата договора, чрез заплащането на следните суми: на 18.11.2024г - сумата от 314лв и на 15.01.2025г - сумата от 1521,93лв. Сочи се, че общата сума заплатена по Договора за паричен заем и по Договора за предоставяне на гаранция е в размер на 1835,93лв. Твърди се, че договорът за кредит и договорът за предоставяне на гаранция са нищожни. Твърди се, че ответниците представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, а съобразно предмета им на дейност извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сочи се, че едноличен собственик на капитала на отв.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е отв. „И. А. МЕНИДЖМЪНТ” АД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. Твърди се, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори. Сочи, че е посочен ГПР от 40,24 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран същия. Излага, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което накърнява добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Сочи се, че плащането на възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Твърди се, че при недействителност на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на гаранция, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита; в случая главницата е в размер на главница 1250лв, а надплатената сума от 585,93лв. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

Ответникът „И. А. МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК********, чрез юрк. Д. К. депозира отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК., с който изразява становище за недопустимост на установителният иск, респ. за неоснователност на предявените искове.

Сочи се, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване. Твърди се, че за ищеца няма правен интерес от воденето на иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като може да предяви осъдителен иск, в рамките на който да бъдат установени съответните факти. Претендират се разноски. Твърди се, че процесният договор за кредит е действителен и е в съответствие с нормата на чл. чл. 10, ал.1, т.11 от 2

ЗПК. Излага доводи, че така формираното ГПР отговаря на императивните норми на ЗПК, тъй като според закона, годишния процент на разходите по договор за кредит се определя към момента на сключване на договора, а в последствие при промяна на условията по договора, заемодателят не е задължен да изчислява и посочва ново ГПР. Твърди се, че в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, общата дължима сума и ГПР са изчислени към момента на сключване на договорите, а твърдението на ищеца, че в ГПР трябва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника е неоснователно. Твърди, че ГПР, посочен в процесия договор да паричен заем, е изчислен по определения в Приложение 1 към ЗПК начин, като са използвани договорените условия - размер на усвоената сума (чл.

2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). Излага, че твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД е неоснователно. Твърди се също, че изискването по договора за заем към заемателя да предостави обезпечение на кредита, не противоречи на нормата на чл. 16 ЗПК. Твърди се също, че възнаграждението, дължимо по Договора за предоставяне на гаранция, не е влязло в патримониума на отв. „И. А.

Мениджмънт“ АД, а в този на отв. „Файненшъл България“ ЕООД. Сочи се, че възможността за заплащане на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция чрез „И. А.

Мениджмънт“ АД е била предвидена с оглед удобството на потребителя.

Ответникът „ Файненшъл България“ ЕООД твърди се, че е вписан като финансова институция в Регистъра на БНБ с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди се, че процесният договор за предоставяне на гаранция е действителен и не страда от пороците, посочени в ИМ. Сочи се , че договорът за гаранция не е част от договора за заем, а е самостоятелен договор за услуга, за която се дължи възнаграждение. Излага, че ЗПК е относим единствено към договори за потребителски кредит, какъвто договора за предоставяне на гаранция категорично не е.

Сочи се, че факта, че ответникът- гарант е дъщерно дружество на „И. А. М.“ АД, не го превръща в кредитор. Сочи се, че договорът за предоставяне на гаранция е подписан след сключване на договора за паричен заем и получаване на заемната сума, поради което възнаграждението по него не би могло да бъде включено в ГПР по кредита.

Оспорват се твърденията, че договора за гаранция е нищожен, като такъв без основание.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №5027/07.10.2025г., с което е изготвен проекто- доклад по делото, са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните факта на сключване на Договор за паричен заем ******г. между ищеца и първия ответник И. А.

Мениджмънт“ АД, като заемодател и факта на сключване на Договор за предоставяне на гаранция ******г. между ищеца и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД.

По делото, видно от съдържанието на погасителен план към процесния Договор за 3 паричен заем ******г. се установява, че същият е сключен за сумата от 1250лв, за срок от 7 месеца, платим на 7 месемни вноски, всяка от 206,34 лв., вкл. главница и договорна лихва, и в размер на 314лв, включваща и такса гаранция.

Установява се също, че в чл. 4, ал.1 страните са уговорили, че заемателят се задължава, в тридневен срок от сключването на договора, да представи обезпечение в полза на заемателя, в една от следните форми: 1. Две физически лица- поръчители, които да отговарят на конкретно посочени условия; 2. Банкова гаранция 3. Одобрено от заемателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: по процесния Договор за паричен заем, в полза на ищеца е предоставена сума от 1250лв., при следните параметри на заема : годишен лихвен процент – фиксиран на 45%, която отговаря на договорна лихва за срока на договора от 194,38лв.; ГПР–56,50%; падеж на погасяване – 17.05.2025г. ВЛ е установил, че по сключеният Договор зда предоставяне на поръчителство, има уговорена такса от 753,62лв. ВЛ е установило, че по договора за заем и за предоставяне на поръчителство са извършвани плащания, като изцяло е погасена главницата от 1250лв по заема, сумата от 120,14лв от договорната лихва и 465,79лв.- от таксата гаранция. ВЛ сочи също, че при включването на посочената в договора сума за гаранция ще се установи ГПР в размер на 524,45 %. При изслушване на ВЛ в о.с.з., същото посочва, че процесния договор за заем е погасен предсрочно на 15.01.2025г. ВЛ сочи също, че е налице превод на сумата за гаранция от едното дружество към другото, като сумата е осчетоводена.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявените искове за нищожност:

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.