Решение № 207 от 07.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221100500228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 31757/07.12.2021 г. по описа на СРС - СИС, подадена от длъжника А.Б.Х., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20211110402580 на ДСИ Н.Г. срещу Разпореждане , инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 18.11.2021 г. с което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на 250,88 лв., от които 200.00 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 24 лв. – разноски за образуване на изп. дело и 26,88 лв. такса по чл. 53 ТДТГПК в полза на РС София.

Изложени са доводи за неправилност на постановеното разпореждане, като е отправено искане за неговата отмяна. Жалбоподателят заявява, че не следва да заплати посочените от съдебния изпълнител такси и разноски, тъй като не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. Сочи, че не отказва да предаде доброволно детето, изразява готовност за това, ако детето е съгласно за това. Поддържа, че изпълнява родителския си дълг към детето и му осигурява всичко необходимо за отглеждането му.

Взискателят И.Й.Д. изразява становище за неоснователността на жалбата.

Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, която е постъпила в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Твърдението на длъжника, че таксите по изпълнителното дело са му неправомерно възложени в тежест е неоснователно, тъй като съгласно чл. 79, ал.1 ГПК длъжникът следва да заплати всички разноски по делото, тъй като не са налице специалните хипотези посочени в т.1, т.2 и т.3 от посочената разпоредба. В случая, чрез действията и бездействията си длъжника е дал повод за образуване на изпълнителното дело. ДСИ е пристъпил към изпълнение спазвайки процедурата на чл.528 ГПК.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2021 г. СИС София при СРС по молба на взискателя И.Й.Д., ЕГН ********** е образувано изпълнително дело с №20211110402580 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 02.11.2021 г. от СРС на основание Съдебно решение от 1

25.02.2015 г. по гр.д. № 52158 от 2014 г. на СРС, с който упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Й.А. Х.а, ЕГН ********** се предоставя за упражняване на майката И.Й.Д., с ЕГН **********, която ще поеме грижите по отглеждането и възпитанието.

На 18.11.2021г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника А.Б.Х., която е получена на 25.11.2021 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общия размер на дълга, а именно 250,88 лева, от които 200,00 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 24 лева – разноски за образуване на изпълнително дело и 26,88 лева – такси по чл. 53 ТДТГПК.

На 07.12.2021 г. е депозирана Жалба с вх. №31575/07.12.2021 г, от длъжника А.Б.Х. срещу размера на разноските. В същото се настоява , че същият не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не следва да поема отговорността за разноските по изпълнителното дело.

На 16.12.2021 г. е изготвен протокол за предаване на дете, като от него става ясно, че детето не е доведено от бащата, понеже детето не желаело да се върне да живее при майка си.

На 17.12.2021 г. е изпратено искане за съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“. Така за 01.02.2022 г. е насрочена следваща дата за предаване на детето.

Разпоредбата на чл.528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение чрез способа по чл. 528, ал. 5 от ГПК е обусловено от предхождащи подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на предаване, от който момент за длъжника съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл.528, ал. 4 от ГПК да поиска от Дирекция „Социално подпомагане“ съдействие, включително чрез предприемането на мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл. 65 от ЗМВР – от полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е предвидено в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 от ГПК, като санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от ГПК.

В настоящият случай ДСИ е изпълнил процедурата по чл. 528, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение.

В чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като с разпоредбата са предвидени изключения, като разноските остават за взискателя, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или т.2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; т.3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Чрез изпратената на длъжника покана за доброволно изпълнение и съставения от ДСИ протокол от 16.12.2021 г. се установява изпълнение на изпълнителния способ за изпълнение на задължение за предаване на дете по реда на чл.528 ГПК. С оглед това, съдът приема за неоснователни изложените оплаквания за недължимост на разноски по образуваното изпълнително дело. Фактическите и правни доводи на жалбоподателя за липса на необходимост от принудително изпълнение, съдът намира за неоснователни с оглед липсата на доброволно изпълнение на задълженията за предаване на дете.

От своя страна приетото в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника е в минимален размер според указанията на чл.10, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. по дела с процесния предмет.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 31757/07.12.2021 г. по описа на СРС СИС, подадена от А.Б.Х., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20211110402580 на ДСИ Н.Г. срещу Разпореждане, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 18.11.2021 г., с което са приети за събиране разноски в полза на взискателя в размер на 250,88 лв., от които 200.00 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 24 лв. – разноски за образуване на изпълнително дело и 26,88 лв. такса по чл. 53 ТДТГПК в полза на РС София.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3