Решение № 214 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20231001000984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 539 от 24.04.2023 г., постановено по т.д.№869/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-15-ти състав, „Джи Пи Груп“ АД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 137 124,60 лв. мораторна неустойка, дължима съгласно Протокол за прихващане с рег.

№СОА-20-ДР00-458/31.08.2020 г. за неизпълнение на главно вземане в размер на 2 917 544,54 лв. в периода от 01.10.2020 г. до 16.11.2020 г.

С Решение №959/26.07.2023 г., постановено по делото, съдът е допълнил горепосоченото решение, като е отхвърлил искането на Столична община за осъждане на „Джи Пи Груп“ АД, да заплати законна лихва върху сумата от 137 124,60 лв. за периода от 19.05.2021 г. до изплащането.

С въззивна жалба, подадена от „Джи Пи Груп“ АД, е обжалвано Решение № 539 от 24.04.2023 г., постановено по делото, като са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че представеният по делото Протокол за прихващане с рег.№СОА-20-ДР00-458/31.08.2020 г. обективира 1 договор за спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, който извод е следствие на погрешно тълкуване на уговорките в Протокола, поради което и не е установил действителната обща воля на страните, а е подменил същата.

Сочи се, че не е спорно, че между страните е подписано Споразумение за прекратяване на договора, като спорна между страните е датата на подписване на Споразумението, в която връзка съдът не е изложил фактически констатации. Не се спори, че въз основа на това споразумение страните са подписали и процесния протокол за прихващане, като отново спорна между страните се явява датата на подписването му. Излага се още, че със споразумението страните са се съгласили да прекратят договора помежду им, като за яснота са посочили насрещните си права и задължения- задължения на „Джи Пи Груп“ АД към Столична община- неустойка в размер на 388 987,68 лв. като изпълнителят е приел дължимостта на неустойката, но към момента на подписването на споразумението не я е заплатил, както и дължи връщане на сумата от 3 485 645,40 лв., представляваща получен и неусвоен аванс по договора с включен ДДС, а задълженията на Столична община към „Джи Пи Груп“ АД са посочени в чл.1, ал.6 от Споразумението, от която е видно, че са налице изпълнени, но незаплатени строителни работи по договора, за които се твърди, че възлизат на 957 088,54 лв. с ДДС и че са приети от възложителя чрез съставянето на протоколи/сертификати за междинни плащания/ протоколи обр.19, приложени към Споразумението.

Посочено е, че във връзка с прекратяването на договора, подлежат на окончателно разплащане от възложителя към изпълнителя също и сумите по протоколи за изпълнени и приети от възложителя СМР/ съгласно сертификати за междинни плащания/или протокол образец 19, представляващи приложения към Споразумението, от която сума възложителят ще удържи наложените санкции, описани в ал.2 на същата разпоредба. Сочи се, че страните са изявили воля възложителят да разплати на изпълнителя строителните работи, които към датата на сключване на Споразумението са приети по установения в чл.3, ал.4 от Договора- чрез съставяне на предвидените документи, както и прихващане да се извърши именно с вземането на изпълнителя за плащане на изпълнените СМР, което вземане би станало ликвидно и изискуемо едва с приемането на извършените работи по установения ред. От изложеното е направен извод, че уговореното между страните е в смисъл, че изискуеми и ликвидни, съответно 2 прихващаеми са само вземанията на изпълнителя за заплащане на изпълнените работи, които вземания са определени по основание и размер по окончателен начин чрез приемането на строителството от страна на възложителя и прихващането ще бъде направено едва след приемането на строителните работи по установения ред, тъй като едва тогава отношенията между страните биха могли да бъдат уредени окончателно. Твърди се, че такива документи, установяващи приемането на СМР от възложителя, не са съставени към датата на Споразумението и не са приложени към него. С оглед на това, излага се, че към датата на Споразумението не са налице ликвидни и изискуеми вземания на изпълнителя, тъй като възложителят не е приел изпълнените СМР по надлежния ред, поради което и Споразумението се явява нищожно поради невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание и противоречие с императивна законова разпоредба, предвиждаща, че прихващането е възможно, когато активното вземане е ликвидно и изискуемо. Допълва се, че клаузата на чл.1, ал.7 от Споразумението на самостоятелно основание е нищожна поради липса на съгласие, тъй като същата е до такава степен неясна, че от съдържанието не може да се изведе валидна уговорка между страните. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че в Споразумението е обективирано изявление на възложителя за приемане на изпълнените СМР, което правело вземанията на изискуеми, тъй като е видно, че страните са уговорили, че приемането на строителните работи ще бъде извършено чрез други самостоятелни актове, съставени преди Споразумението. Ако се приеме тезата на съда, то неясно остава защо Столична община впоследствие е приела извършените СМР по уговорения в чл.3, ал.4 от Договора ред и едва след това е осчетоводила задълженията си за плащане на цената на СМР. На следващо място се твърди, че доколкото клаузата на чл.1, ал.7 от Споразумението е нищожна, то нищожен се явява и договорът, обективиран в Протокола. Дори да се приеме, че Протоколът обективира действителен договор, то се касае за договор за прихващане, не за договор за спогодба. Сочи се още, че доколкото приемането на извършените СМР е извършено надлежно едва на 05.11.2020 г., а плащането от страна на „Джи Пи Груп“ АД е извършено на 17.11.2020 г. , не е налице възприетата от съда забава. Неправилно съдът приема и че изискуемостта на вземанията на изпълнителя е ирелевантно, тъй като очевидно страните са изразили воля да извършват прихващане на изискуеми насрещни вземания, а вземанията на 3

„Джи Пи Груп“ АД не са били ликвидни изискуеми към датата на подписване на Споразумението и Протокола, а са станали такива на 05.11.2020 г. с приемането на извършените СМР. Направен е извод, че прихващането е настъпило едва на 05.11.2020 г. и от тази дата започва да тече срокът за изпълнение на задължението на „Джи Пи Груп“ АД, поради което и не е налице забава. Сочи се, че неустоечната клауза е нищожна, тъй като страните не са постигнали съгласие относно началния момент на срока за изпълнение, т.е. от кой момент започва да се начислява неустойка. Твърди се, че в клаузата е предвидено, че „Джи Пи Груп“ АД следва да изпълни задължението си в 30-дневен срок от регистрационния индекс на протокола, което фактическо действие се извършва едностранно от Столична община, като по делото не се доказва, че към датата на подписване на протокола е поставен и индексът. С предвидената възможност в полза на Столична община едностранно да постави индекса е създаден груб дисбаланс в интересите на страните, обуславящ противоречие с добрите нрави.

Неустоечната клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като е свръхпрекомерна и излиза извън присъщите на неустойката функции, като се допълва, че е налице диспропорция между конкретно присъдената неустойка и размера на вредите, които са могли да бъдат предвидени от страните при сключване на договора, като по делото не се доказва настъпването на каквито и да е вреди за кредитора. В заключение се посочва, че съдът изобщо не е обсъдил оспорванията и твърденията на „Джи Пи Груп“ АД, че Протоколът е подписан преди Споразумението; доводите за нищожност на клаузите на чл.1, ал.6 и ал.7 от Споразумението поради липса на съгласие, невъзможен предмет и липса на основание; възражението за нищожност на Протокола с доводите за липса на предпоставките за договорно прихващане; доводите за нищожност на неустоечната клауза поради липса на съгласие, на основание и невъзможен предмет; възраженията за недължимост на неустойката за забава с оглед обстоятелството, че ищецът е бил в забава за изпълнение на задължението си, съответно по възражението за неизпълнен договор и отпадането на последиците на забавата на „Джи Пи Груп“ АД, нито е обсъдено заключението на вещото лице Ю. Н.. С оглед гореизложено е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба 4 от Столична община, с който същата се оспорва като неоснователна, като са изложени подробни съображения. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение-потвърдено. Претендира разноски.

В срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Столична община срещу Решение №959/26.07.2023 г., постановено по делото, като са инвокирани доводи за неправилност на същото. Сочи се, че съдът неправилно отъждествява понятията анатоцизъм и лихва върху неустойка и в процесния случай не е налице дублиране на обезщетение за едно и също парично задължение, поради което кумулирането на мораторна лихва и неустойка се явява допустимо. Моли за отмяна на обжалваното решение и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 137 124,60 лв. за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането бъде уважена в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Джи Пи Груп“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че основанията на вземанията за мораторна неустойка за неизпълнение на главното парично задължение и на вземанията за обезщетение в размер на законната лихва за забава са идентични, поради което начисляването на лихва за забава върху неустойка за забава е недопустимо. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Не са сторени доказателствени искания.

Апелативен съд-София, след като разгледа и обсъди доводите и възраженията на страните и съобразно данните по делото и приложимите законови разпоредби, приема следното:

Жалбите са подадени в законоустановения двуседмичен срок, от надлежни страни в производството- ищец и ответник, насочени са срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват допустими, а като отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовни, с оглед на което следва да бъдат разгледани по същество.

От фактическа страна съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Столична община срещу „Джи Пи Груп“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 137 124,60 лв. – мораторна 5 неустойка, дължима съгласно Протокол за прихващане с рег. №СОА20-ДР00458/31.08.2020 г. за неизпълнение на главно парично вземане в размер 2 917 544,54 лв., дължима за периода от 01.10.2020 г. до 16.11.2020 г. Ищецът е изложил, че със Споразумение с рег. номер на Столична община №СОАДГ55-412/14.07.2020 г. сключеният между страните Договор № BG16RFO0011.001-002-C01-S-02/СОА18-ДГ55-227/03.05.2018 г. е прекратен, като в споразумението са описани насрещните вземания, които подлежат на разплащане между страните и в чл.1, ал.7 от споразумението са постигнали съгласие за прихващане на насрещните вземания до размера на по-малкото от тях и съответно плащане от изпълнителя на възложителя в срок от 30 дни от подписването на протокола за прихващане. С Протокол за прихващане с рег.

№СОА-20-ДР00-458/31.08.2020 г. страните са се съгласили, че „Джи Пи Груп“ АД има вземане към Столична община в размер на 957 088,54 лв. с ДДС; Столична община има вземане към „Джи Пи Груп“ АД в размер на 3 874 633,08 лв.; след прихващането остава вземане на Столична община към „Джи Пи Груп“ АД в размер на 2 917 544,54 лв., като страните са се съгласили „Джи Пи Груп“ АД да заплати посочената сума 30 дни от 31.08.2020 г. или до 30.09.2020 г., като в случай че в посочения срок изпълнителят не заплати задължението си, ще дължи неустойка за забава в размер на 0,1% от стойността на задължението за всеки ден закъснение.