Решение № 71 от 17.03.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. гр. Димитровград, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101294 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на клауза от сключен между страните договор за паричен заем.

Ищецът Г. СТ. Л. твърди в искова молба, че е страна по Договор за паричен заем №435134/16.07.2020г., сключен с ответника „**“ООД. Съгласно този договор тя трябвало да върне сума в размер на 953,82 лева, при сума на получаване 800 лева, при ГПР 40,71%, годишен лихвен процент 35,04% и срок на кредита от 9 месеца. Според чл.8 от Договора, ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 558,18 лева, разсрочена на 9 вноски, като по този начин общото задължение по кредита било в размер на 1512 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП. Твърди, че в случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Клаузата за неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 558,18 лева, е в размер приблизителен на сумата на отпуснатия кредит- 800 лева. Въпросната неустойка била дължима в случай, че длъжника не осигури в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечения чрез поръчителство или банкова гаранция на задължението си. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. С процесната клауза от договора, в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Предвидената клауза за неустойка била и неравноправна, тъй като тя била необосновано висока. По съществото си същата била добавка към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за заемодателя, която увеличавала стойността на договора.

1

Основната й цел била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлявал невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем №435134, сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 558,18 лева, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.22 от ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП, като бъде прогласена нейната невалидност. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът „**“ООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Посочва, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция трябва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носения от финансовата институция финансов риск. С оглед на това, обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, при вземане на решение за сключване на договор за заем кредиторът е приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същия представи надлежно обезпечениепоръчител или банкова гаранция. Само при това условие кредиторът имал интерес да сключи договор за заем с клиента и да поеме финансовия риск. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез включване на клауза за неустойка в посочения размер.

Предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависело изцяло от волята и действията на потребителя. В случай, че ищецът изначално е била наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то тя очевидно е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. На следващо място, неоснователно било твърдението на ищеца, че в ГПР следвало да бъде включен и размера на уговорената в договора неустойка, като това пряко противоречало на чл.19 а.1 т.3 от ЗПК. В Договора за потребителски кредит били посочени всички допускания, взети предвид от кредитора при определяне на ГПР. В конкретния случай ГПР в размер на 40,71% бил изчислен по формула, съгласно Приложение №1, като видно от съдържанието на договора единствения разход е посочения годишен лихвен процент. Заявява, че каузата за неустойка не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 от ЗПК. В случая не било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Поддържа, че при посочване на ГПР в договора за кредит не е налице заблуждаваща търговска практика. С процесния договор не се създавало задължение за потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Предвид изложеното, иска съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба препис от Договор за паричен заем №435134 към искане №0381942, на 16.07.2020г. „**“ООД и Г. СТ. Л. са се договорили ответниказаемодател да предостави на ищеца- заемател паричен заем в размер на 800 лева. Същият следвало да бъде върнат на 9 месечни вноски, първите 3 от които в размер по 23,36 лева, а останалите 6 в размер на по 147,29 лева. посочени са ГПР в размер на 40,71% и фиксиран 2

ГЛП 35,04%. Първото плащане било дължимо на 17.08.2020г., а последното на 16.04.2021г.

Общата сума за плащане била в размер на 953,82 лева, в която освен главницата от 800 лева се включвала и договорна лихва от 153,82 лева. С подписването на Договора ищеца удостоверявала, че надлежно е получила в брой заемната сума от 800 лева. Съгласно чл.6 от Договора, страните се споразумели договора за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл.9 ал.2 от ОУ на Договора. В чл.8 от Договора се посочва, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателя не предостави договореното в чл.6 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9 ал.2 т.1 и т.4 от ОУ към Договора, заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 558,18 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за заем. Видно от представеното Приложение 1, неустойката от 558,18 лева се заплаща на девет месечни вноски заедно със задължението за главница и договорна лихва, като в този случай месечната вноска е в размер на 168 лева, а общо дължимата сума по договора за паричен заем е 1512 лева.

Съгласно чл.9 ал.2 от Общите условия по договор за заем, представени по делото от ответника, страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем като уговорят в него учредяването на някое от следните обезпечения: 1.Поръчителство на едно или две ФЛ, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да бъде в размер на най-малко 4 пъти минималната заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорната лихва и главница; 3. Първа по ред ипотека; 4.Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответника, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, като изслуша и прие нейното заключение. Според вещото лице, изготвило тази експертиза, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразен и като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Размерът на ГПР, определен съгласно Приложение 1 на ЗПК е 40,71%.Единственият разход, взет предвид от кредитора при изчисляване на ГПР, е възнаградителната лихва. В чл.3 от Договора за кредит и Погасителния план се съдържат всички допускания за изчисляване на ГПР, съгласно формулата в Приложение №1 на ЗПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен на 16.07.2020г. Договор за паричен заем №435134 към искане №0381942. Няма спор между страните, че ответникът "**" ООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. На последно място, не се спори, че във връзка с процесния договор на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 800 лева, който тя реално е получила и е следвало да върне на 9 равни месечни вноски от 17.8.2020г. до 16.04.2021г., чиято обща стойност е 1512 лева, в т.ч. главница 800 лева, договорна лихва 153,82 лева и неустойка 558,18 лева.

Спорно по делото е нищожна ли е клаузата на чл.8 от Договора за плащането от 3 страна на ищеца на неустойка от 558,18 лева, поради противоречие на закона и добрите нрави.

За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да установи, недействителност на клаузата за неустойка на посочените в исковата молба основания. Обратно, в тежест на ответника е да докаже валидност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.