Решение № 18263 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18263 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20231110122563 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. В. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Държавно предприятие „************“ с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 21 от Договор за управление на Държавно предприятие „***********“ № РД-11-30/17.06.2014 г. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 186,67 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за периода от 01.04.2018 г. до 23.11.2018 г., или за период от 7 м. и 22 д., както и сумата от 4 726,80 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 130 дена, от които 15 дена през 2014 г., по 30 дена за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и 25 дена през 2018 г., ведно със законната лихва върху търсените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът поддържа, че по силата на Договор за управление № РД-11-30/17.06.2014 г., сключен със Селскостопанска академия (ССА), му било възложено управлението и представителството на ДП „***********“. Сочи, че договорът за управление влязъл в сила на 18.06.2014 г. и продължил действието си до 23.11.2018 г., когато в Търговския регистър било вписано преобразуване на предприятието чрез вливане в правоприемника – ответното предприятие ДП „************“. Твърди, че през цялото време на действие на договора е изпълнявала задълженията си добросъвестно и в защита интересите на възложителя. Твърди, че към момента на прекратяване на договора за управление със Заповед № РД-1118/20.11.2018 г. не е изплатено претендираното възнаграждение, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Излага, че е изпратила на 1 ответника покана за доброволно плащане, но в отговор получила отказ за изплащане на претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДП „************“ оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че на ищеца не му се следва възнаграждение, тъй като за процесния период същият не е полагал труд, както и поради липсата на средства в предприятието, тъй като за периода от 2014 г. до 2018 г. то е било единствено на загуба. Счита, че на ищеца не следва да бъде заплащано и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, доколкото съгласно уговореното в договора той може да се ползва от директора до края на съответната календарна година. Възразява относно погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, уточнена с молба с вх. № 19789/22.01.2024 г., ответникът ДП „************“ е предявило насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 145 ТЗ за осъждане на ищеца Ц. В. Д. да заплати на ответника и ищец по насрещния иск сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди за периода от 17.06.2014 г. до 20.11.2018 г., формирани поради неупражнен контрол от страна на управителя на държавното предприятие, изразяващи се в натрупани загуби в размер на 100 000 лв., вкл. за начисляване на заплати и други разходи при условие, че към онзи момент предприятието е било с отнети активи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалните искове:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл.

286 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 21 от Договор за управление на ДП „***********“ № РД-11-30/17.06.2014 г.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за управление на Държавно предприятие „***********“ № РД-11-30/17.06.2014 г., точното изпълнение на поетите с договора задължения, настъпването изискуемостта на вземането за възнаграждение, както и неговия размер. Ищецът следва да докаже и че договорът между страните е прекратен; че не е ползвал уговорения по договора платен годишен отпуск за претендирания период, както и размера на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане, както и релевираните правопогасяващи/правоизключващи възражения.

Във връзка с направените възражения за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.

2

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване с обявеното за окончателно Определение № 40181/09.11.2023 г. са отделени обстоятелствата, че на 17.06.2014 г. между страните е сключен Договор за управление на ДП „***********“ № РД-11-30/17.06.2014 г., който е прекратен със Заповед № РД-11-18/20.11.2018 г., издадена от председателя на Селскостопанската Академия на основание пар. 15, ал. 2 от ПЗР на Закона за Селскостопанската академия; че за исковия период на ищеца не са изплащани възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество, респ. на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското право. Оттук следва, че договорът за управление представлява договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението, няма качеството на работник или служител на предприятието по смисъла на Кодекса на труда. Възнаграждението, дължимо от предприятието, е възнаграждение по граждански договор и не представлява трудово възнаграждение, като е без значение как то е наименовано, как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него /в този смисъл Решение № 204 от 28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о., ГК;

Решение № 306 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2011 г., IV г. о., ГК и др./.

Между страните не се спори, а и от надлежно приобщените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на Договор за управление на ДП „***********“ № РД-11-30/17.06.2014 г. на ищеца Ц. В. К. е възложено, респ. същата се е задължила да изпълнява функциите на директор на държавно предприятие, като управлява, представлява и осъществява оперативното ръководство на ДП „***********“ при определено месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Съгласно приетата по делото Заповед № РД-11-18/20.11.2018 г., издадена от председателя на Селскостопанската Академия, правоотношението между страните е прекратено на основание чл.

25, ал. 4 от договора /при преобразуване или прекратяване дейността на предприятието/ във връзка с пар. 15, ал. 2 от ПЗР на Закона за Селскостопанската академия /от датата на вписването му в търговския регистър Държавно предприятие „************“ е правоприемник на активите и пасивите, както и на архива на ДП „***********“, чиято регистрация е заличена от датата на вписването в Търговския регистър на ДП „************“/. Съгласно заповедта за прекратяване на ищеца се дължи обезщетение по чл. 21 от договора за управление за неизползван платен годишен отпуск в размер на 130 дена, както следва: 15 дена за 2014 г.; по 30 дена за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и 25 дена пропорционално на отработеното през 2018 г. време.

По аргумент от чл. 12, ал. 1 от Закона за Селскостопанската академия /бр.

3

68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г./ председателят на Селскостопанската академия по предложение на управителния съвет назначава директорите на държавните предприятия по чл. 6, ал. 2 за срок от 4 години и сключва с тях договор за управление при условия и по ред, определени с правилника по чл.

10, ал. 2 Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗССА експериментално-производствената, приложната и обслужващата дейност на Селскостопанската академия се осъществяват от опитни станции и от експериментални бази към институти, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Съгласно чл. 10 от процесния договор за управление при постигнат положителен финансов резултат на предприятието директорът има право на възнаграждение на основание чл. 6, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на държавните предприятия към Селскостопанската академия /отм., бр. 66 от 10.08.2018 г./, която разпоредба гласи, че с решение на управителния съвет и при постигнат положителен финансов резултат след първата година от структурирането на управителния съвет могат да се предвидят средства за възнаграждение на членовете на съвета, но не повече от 50 на сто от размера на минималната работна заплата за страната. В клаузата на чл. 12 от договора е уговорено, че председателят не гарантира размера на възнаграждението на директора и не го компенсира при липса на средства в предприятието.

За установяване размера на претендираното възнаграждение и размера на обезщетението за неизползван годишен отпуск, както и каква е била загубата/печалбата на предприятието за периода 2014 г. – 2018 г., по делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. финансови отчети и доклади на независими одитори, както и след посещение на място в счетоводството на ответника.

От заключението следва, че брутното възнаграждение, дължимо на ищеца за периода от 01.04.2018 г. до 20.11.2018 г. /датата на издаване на заповедта за прекратяване/, е в размер на 6 109,09 лв., която сума не се установява да е изплатена на ищеца /което кореспондира и с безспорно установеното обстоятелство, че за исковия период на ищеца не е изплащано възнаграждение/. Експертизата изчислява, че брутното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 130 дена /съгласно вписаното в заповедта за прекратяване на договора, доколкото на вещото лице не е предоставена справка за полагаем и ползван годишен отпуск през периода на действие на договора/ е в размер на 4 521,40 лв., като не се установява ищецът да е ползвал платен годишен отпуск за процесния период. От предоставените по делото годишни финансови отчети и оборотни ведомости вещото лице констатира, че натрупаната загуба на предприятието в началото на 2014 г. е в размер на 61 000 лв., а в началото на 2018 г. е в размер на 119 000 лв. Общият размер на натрупаната загуба за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. е 58 000 лв. Доказва се, че към края на 2017 г. държавното предприятие не е разполагало с дълготрайни материални активи и налични стоково материални ценности. Със Заповед № РД-41-18/06.07.2017 г. на Министъра на 4 земеделието, храните и горите имотите с начин на трайно ползване лозе са отнети от опитната станция и са изключени от баланса . Всички материални активи са констатирани като негодни и бракувани. Установява се, че за 2017 г. предприятието няма произведена и продадена продукция, налични материали и парични средства.

Съвкупният анализ на така събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза налага безспорен извод, че на ищеца не му се дължи поисканото възнаграждение за процесния период.

Въпреки че размерът на същото е изрично уговорен в чл. 9, ал. 1 от договора, съдът, изхождайки от разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а, ал. ЗЗД, намира, че действителната обща воля на страните е възнаграждението да се изплаща на директора единствено при постигнат положителен финансов резултат на предприятието, като при липса на средства в предприятието страните са постигнали изрично съгласие, че размерът на възнаграждението не се компенсира, т.е., налице е едно отлагателно условие, при сбъдването на което директорът би имал право на възнаграждение по договора за управление.