Решение № 6810 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6810 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110148481 по описа за 2025 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Производството по делото е образувано по искова молба М. Н. П. и Б. А.

П. срещу М. А. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341, ал. 1 ГПК за делба на следния недвижим имот: ***, находящ се в ***, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 47.84 кв. м., заедно с принадлежащо избено помещение № 30, с площ 3.39 кв. м., с идеални части от общите части на сградата и 2,281 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: улица, стълбище, ***, по документ за собственост, който имот по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на ИД на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на самостоятелния обект: ***, в сграда с идентификатор ***, с предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 8, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; площ на самостоятелния обект: 48.00 кв.м.; прилежащи части: избено помещение № 30 с площ 3.39 кв.м., заедно с ид.ч. от общите части на сградата и 2.281% ид.ч. от правото на строеж върху мястото; ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; ***, под обекта:

***; над обекта: няма, при квоти 4/6 ид.ч. за М. Н. П., 1/6 ид.ч. за Б. А. П. и 1/6 ид. ч. за М. А. П..

В исковата молба се твърди, че страните в настоящото производство са наследници на А.М. П., починал на 02.12.2024 г., като първата ищца (М. Н. П.) била негова съпруга, а вторият ищец (Б. А. П.) и ответницата – негови деца.

Процесният имот бил придобит по време на брака между М. Н. П. и А.М. П. в 1 режим на СИО по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г., сключен между председателя на ИК на район Искър и А.М. П.. С оглед изложеното, поддържат, че ищцата М. Н. П. е собственик на 4/6 ид.ч. от имота, от които 3/6 – на лично основание и 1/6 по наследяване, а останалите двама съделителите притежавали по 1/6 ид.ч. по наследяване. Излагат, че не са в състояние доброволно да си поделят имота, поради което правят искане за допускане и извършване на съдебна делба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. А. П.. Ответникът не оспорва, че с ищците са съсобственици на процесния имот на сочените в исковата молба основания, в това число и при посочените от ищците квоти. Прави искане за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като твърди, че имотът се ползва само от ищците и иска същите да й заплащат сума срещу ползването на собствените й 1/6 ид.ч. от имота до окончателното извършване на делбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да се допусне делба е необходимо да се установи наличието на съсобственост между страните по отношение на годен обект за съдебна делба въз основа на посочените в исковата молба придобивни основания – сделка, прекратена СИО и наследствено правоприемство.

От приетите по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г. и Удостоверение за сключен граждански брак на 12.07.1988 г. се установява, че на 22.12.1990 г.

А.М. П. и М. Н. П. са придобили по време на брака в режим на СИО процесния ***, находящ се в ***, състоящ се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 47.84 кв. м., заедно с принадлежащо избено помещение № 30, с площ 3.39 кв. м., с идеални части от общите части на сградата и 2,281 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: улица, стълбище, ***.

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № РИС № 25УГ51-8652 от 01.10.2025 г., издадено от Столична община, район „Искър“, се установява, че А.М. П. е починал на 02.12.2024 г., като е оставил наследници по закон М. Н. П. – съпруга, Б. А. П. – син и М. А. П. – дъщеря, които съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват равни части от притежаваните от наследодателя им 1/2 ид.ч. от имота, или всеки от тях по силата на настъпилото наследствено правоприемство е придобил по 1/6 ид.ч. от делбения имот, а останалите 3/6 ид.ч. са собственост на М. Н. П. въз основа на прекратената със смъртта на А.М. П. СИО.

С оглед на изложеното, страните по делото се легитимират като съсобственици на процесния делбен апартамент при следните квоти: 4/6 ид.ч. за М. Н. П., 1/6 ид.ч. за Б. А. П. и 1/6 ид.ч. за М. А. П., между които лица и при които квоти следва да бъде допусната делбата.

По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК:

С отговора на исковата молба ответникът М. А. П. е направила искане за 2 постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане на обезщетение от ищците срещу ползването на притежаваната от нея 1/6 ид. ч. от делбения апартамент, като твърди, че имотът се ползва само от ищците и тя не може да го посещава или ползва.

По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите кои от делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. Така определените суми, които следва да бъдат заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им повод ползването само по време на висящността на делбеното производство, като с определението по чл. 344, ал.

2 ГПК съответната мярка може да бъде постановена само занапред във времето.

Фактическият състав на претенция за присъждане на обезщетение, което ползващият делбения имот съделител следва да заплаща на останалите срещу ползването като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се характеризира с начален и краен момент. Най-ранният начален момент на претенцията по чл.

344, ал. 2 ГПК е влизането в сила на решението по допускане на делбата, тъй като на първо място следва са се установи, че между страните е налице съсобственост по отношение на имота, за който се иска постановяване на привременна мярка, а крайният – окончателното извършване на делбата.

Определението по чл. 344, ал. 2 ГПК цели да разреши въпроса за ползването на делбения имот до приключване на делбеното производство; то няма самостоятелен характер и може да бъде изменяно от постановилия го съд при промяна на обстоятелствата (така Определение № 59 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2021 г., I г. о., ГК).

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК цели обезщетяване на съделител, който не ползва делбения имот. Основателността на искането за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на съделителя, от когото е заявено искането, а именно: съсобственост между страните; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота, въпреки желанието му, поради личното му ползване от другите съсобственици (така Определение № 3548 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 58/2024 г., I г. о., ГК).

Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага, когато имотите се ползват само от част от съделителите или когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители, докато трае делбеното производство (така Определение № 122 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 52/2013 г., I г. о., ГК).

Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот, но се налага и 3 присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си.

Критерии при определяне кои от съделителите от кои имоти да се ползват са правата им върху поисканите за разпределение имоти и установеният начин на ползване. Лишени от ползването са съсобствениците, които изцяло или отчасти не упражняват ползване, респ. не си служат с общата вещ поради това, че намиращите се в имота съсобственици го използват в обем, който надхвърля техните квоти или дялове.

За разлика от нормите, които уреждат способите за извършване на делбата, с тази разпоредба – на чл. 344, ал. 2 ГПК, съдът може да определи привременната мярка само по искане на някой от съделителите и в обема на това искане (така Определение № 364 от 26.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4532/2013 г., I г. о., ГК).

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите: Е.П.Т., по искане на ищците, и М.на К.В., по искане на ответника, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, като независимо от възможната заинтересованост на свидетелите, доколкото първата е дъщеря на ищеца М. Н. П., а втората – майка на ответника М. А. П., кредитира същите като добросъвестно и обективно дадени, последователни, логични, непротиворечиви – включително и помежду си. От показанията на свидетелите се установява, че ищците М. Н. П. и Б. А. П. не ползват делбения апартамент, като след смъртта на наследодателя им А.М. П. имотът е посещаван заедно от М. Н. П. и М. А. П.. Установява се, че М. А. П. живее в Перник, а Б. А. П. – в Испания. Не се установява ответникът М. А. П. да няма достъп до имота и да е лишена от ползването на притежаваната от нея 1/6 ид.ч. от апартамента. Свидетелите заявяват, че ключ от жилището е бил предоставен непосредствено след смъртта на А.М. П. от М. Н. П. на М. А. П., макар първоначално (вечерта, в деня на кончината на наследодателя) да е имало някакво объркване във връзка с предадения ключ, още на следващата среща пред апартамента – за избора на дрехи, с които да бъде погребан покойникът, е предадена личната връзка с ключове на М. Н. П. от последната на М. А. П.. Обстоятелството че, видно от показанията на свидетеля на ответника – М.на К.В., М. А. П. не е направила опит да провери дали в действителност ключовете (нито първата връзка, нито втората) са за апартамента, не е в състояние да обоснове извод, че са й били предадени ключове, които не са за съсобствения имот, а и такива твърдения не са наведени от ответника.

Неоснователно е възражението, направено с отговора на исковата молба, че дъщерята на М. Н. П. била заявила на ответника, че тя няма право да посещава и ползва имота. Видно от показанията на свидетеля на ответника – М.на К.В., подобно изказване е било направено от снахата на М. Н. П., но независимо от това дали е направено от дъщерята или от снахата на ищцата, не може да се приеме, че казаното от това лице представлява волеизявление на ищците по делото, с което да е отказан или възпрепятстван достъпа до апартамента на ответника по делото от страна на ищците.

С оглед на изложеното, не се установява лично ползване на общата вещ от 4 ищците за задоволяване на собствените им нужди, нито ответникът да е лишен от възможността да ползва общата вещ според правата си.

Поради изложеното, искането на ответника за постановяване на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК чрез осъждане на ищците да й заплащат сума срещу ползването на собствените й 1/6 ид.ч. от делбения имот до окончателното извършване на делбата, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.

Както се посочи, съдът може да определи привременната мярка само по искане на някой от съделителите и в обема на това искане, поради което и доколкото никой от съделителите не е направил искане да ползва имота и да заплаща суми на останалите съсобственици срещу ползването до окончателното извършване на делбата, то съдът не би могъл да постанови непоисканото – освен, че би било недопустимо, подобно произнасяне би довело до нежелано и ненужно разместване на имуществени блага.

Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84fdc745-0d6c-4845-a906-764371cc220a