Акт № 2501 от 05.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2501 гр. Бургас, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър П. Стоянов при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20262120102801 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”Булгария” № 81 В.

Ищецът сочи, че въз основа на изпълнителен лист от 23.04.2010г., издаден въз основа на Заповед № 47 от 04.01.2010 по ч.гр.д ***/2009 по описа на РС-Бургас и изпълнителен лист от 29.09.2010г., издаден въз основа на Заповед № 2300 от 15.05.2010 по ч.гр.д ***/2010 по описа на РС-Бургас, ищецът бил осъден да заплати следните суми: 2033, 86лв. - главница по договор за кредит; 84, 92 лв. - мораторна лихва и 245, 94лв. - разноски по делото - по първия изпълнителен лист и сумата от 569 лева - главница; 50, 87 лева - договорна лихва и 9, 48 лева - обезщетение за забава, както и 125 лева разноски - по вторият изпълнителен лист. Общият размер на задълженията по двата листа бил 3119, 07 лева или 1594, 76 евро.

Твърди, че въз основа на описаните изпълнителни листи „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД образувало срещу ищеца първоначално две изпълнителни дела – изпълнително дело №***/2010 г. по описа на ЧСИ С. Н. и изпълнително дело №***/2010 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Посочените дела били прекратени с постановление на ЧСИ от 01.07.2017 г. и 07.07.2017 г. Последните изпълнителни действия по всяко от двете дела е съответно на 27.01.2011 г. и 16.02.2011 г.

Твърди, че няколко години по – късно на 09.10.2019 г. въз основа на 1 описаните изпълнителни листи, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, образувало срещу длъжника ново изпълнително дело, като дружеството легитимирало себе си като кредитор въз основа на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. След прекратяването му било образувано и изпълнително дело №***/2023 г. Твърди, че и двете изпълнителни дела - изпълнително дело №***/2019 г. и изпълнително дело №***/2023 г., били образувани по погасени по давност вземания.

Сочи, че първоначалните две изпълнителни производства били прекратени ex lege още през 2013 г., поради което и всяко от вземанията по тях било погасено по давност още към 2018 г. Поради това и образуваното по – късно изпълнително дело №***/2019 г., както и това с №***/2023 г. били образувани по погасени по давност вземания и извършените по тях правни и фактически действия били без значение.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът Д. С. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, не му дължи следните суми: 2033, 86лв. - главница по договор за кредит; 84, 92 лв – мораторна лихва и 245, 94лв. - разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 23.04.2010г. въз основа на Заповед № 47 от 04.01.2010 по ч.гр.д ***/2009 по описа на РС-Бургас, както и за това, че не му дължи следните суми: 569 лева – главница; 50, 87 лева — договорна лихва и 9, 48 лева - обезщетение за забава, както и 125 лева разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.09.2010г., издаден въз основа на Заповед № 2300 от 15.05.2010 по ч.гр.д ***/2010 по описа на РС-Бургас, претендирани по изпълнително дело №***/2023 г. по описа на ЧСИ С. Н., по което е взискател.

Претендират се и разноските, направени в исковото производство. Представят се писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

Твърди, че първоначално по отношение на едното от процесните вземания било образувано изпълнително дело №***/2010 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Видно от наличната справка, молбата за образуване на изпълнителното производство постъпила на 08.11.2010 г. В хода на производството били извършвани действия по изпълнението, включително проучване на имущественото състояние на длъжника, а на 27.01.2011 г. и изпратена покана за доброволно изпълнение. Впоследствие по изпълнителното дело настъпило прекратяване поради перемпция.

По отношение на другото процесно вземане било образувано изпълнително дело №***/2010 г. по описа на ЧСИ С. Н., като молбата за образуването му била подадена на 13.12.2010 г., били извършвани действия във връзка с проучване на имущественото състояние на длъжника, като на 16.02.2011 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение. И това производство впоследствие настъпило прекратяване поради перемпция. И двете първоначални изпълнителни производства били образувани през 2010 г., тоест преди постановяване на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по 2 тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи, че последното обстоятелство било от съществено значение за преценката относно течението на погасителната давност. Позовава се на приетото в цитираното тълкувателно решение. Оспорва тезата на ищеца, че единствено поради настъпване на перемпция през 2013 г., петгодишната давност започнала да тече от този момент и съответно била изтекла през 2018 г. и не отчитала приложимия към старите изпълнителни производства режим на погасителна давност.

Твърди се, че след връщане на изпълнителните листове, принудителното изпълнение е продължило като на 09.10.2019 г. по молба на ответника било образувано изпълнително дело №***/2019 г. по описа на ЧСИ С. Н., въз основа на процесните изпълнителни листове. По това производство взискателят продължил да упражнява активно правата си, като на 18.02.2020 г. била подадена молба за посочване на изпълнителен способ, на 15.11.2022 г. била депозирана нова молба с посочване на изпълнителен способ, а на 12.12.2022 г. отново била подадена такава за предприемане на действия по принудително изпълнение.

Посочва, че изпълнително дело №***/2019 г. било прекратено на 05.01.2023 г., като непосредствено след прекратяването му взискателят предприел действия за продължаване на принудителното изпълнение, като било образувано изпълнително дело №***/2023 г. по описа на ЧСИ С. Н.. На 27.01.2023 г. до длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 04.07.2024 г. ответното дружество подало молба за посочване на изпълнителен способ. В резултат на предприетото изпълнително изпълнение на 11.07.2024 г. било изпратено запорно съобщение до ОББ АД като изпълнението било насочено върху вземане на длъжника по банкова сметка.

На 18.08.2025 г. била подадена следваща молба за посочване на изпълнителен способ, а на 27.08.2025 г. до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение.

Сочи, че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В случая давността била прекъсвана многократно с направените от взискателя искания за прилагане на изпълнителни способи и с предприетите конкретни изпълнителни действия.

Излага, че след всяко прекъсване на давността, започва да тече нов давностен срок, следователно между релевантните действия по принудително изпълнение не е изтекъл петгодишен давностен срок, поради което процесните вземания не били погасени по давност.

Моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

От приложените писмени доказателства се установява, че на 13.12.2010 г. е било поискано образуване на изпълнително производство въз основа на издаден по Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист от 29.09.2010 г. Такова е било образувано под №************* по описа на ЧСИ С. Н.. На 08.11.2010 г. е било поискано образуване на изпълнително производство въз основа на издаден по Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изпълнителен лист от 23.04.2010 г. Такова е било образувано под №************* по описа на ЧСИ С. Н.. В тази връзка и следва да се отчита разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Впоследствие е било образувано и изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С. Н. въз основа на същите изпълнителни листи.

Съдът е изискал преписи от ЧСИ С. Н. на описаните по – горе изпълнителни дела под №************* и №*************, но същите са унищожени, съгласно Наредба №4 за служебния архив на ЧСИ. Въпреки това и от приложените преписи от цитираните изпълнителни листи е отбелязано, че последното изпълнително действие по изпълнително дело №************* е било предприето на 16.02.2011 г., като самото изпълнително производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 07.07.2017 г. По отношение на изпълнително дело №*************, последното изпълнително действие е било предприето на 27.01.2011 г., като изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, считано от 01.07.2017 г.

На първо място, следва да се има предвид, че съобразно приетото в Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая и изпълнителни дела под №************* и №************* по описа на ЧСИ С. Н. са били образувани преди приемане на посоченото тълкувателно решение, поради което и следва да намери действително приложение даденото разрешение.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително 4 действие. С тълкувателното решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. От този момент до две години след него, следва да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.

От това следва, че двете изпълнителни производства са били прекратени по право поради настъпила перемпция, считано от 27.01.2013 г. и 16.02.2013 г.

– датите на предприемане на последните изпълнителни действия по издадените изпълнителни листи. Това е така с оглед на обстоятелството, че прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по право, като постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото няма конститутивен ефект, а единствено констатира вече настъпилия факт.

В мотивите на Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024 г., постановено по тълк.д.№2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо.