Решение № 418 от 03.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Благоевград, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20261200100037 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх. № 18006/17.07.2026г. от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД /универсален правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД/, чрез процесуален представител, с която са направени две искания до съда – за изменение на съдебното решение в частта за разноските и за допълване на решението.

Молителят „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, сочи че е недоволен от присъденото в полза на адв. Б. адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде редуцирано, за което се излагат подробни доводи и съображения.

На следващо място се сочи, че решението следва да се допълни, като се посочи банкова сметка, по която възнаграждение следва да се заплати на адвоката.

В срок по делото е постъпило писмено становище от ищците Й. и Й.

М.и, чрез адвокат С. Б., в което се сочи, че молбата е неоснователна, респ. недопустима, за което се излагат подробни доводи и съображения.

По искането за допълване на съдебното решение:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се произнесъл по цялото й искане.

В случая ответникът иска допълване на решението като се посочи банкова сметка на адвоката. Не е налице хипотеза, в която съдът да не се е произнесъл по искане на страна, за да е основателно исканото допълване.

Отделно от това адвокатът на ищците не е бил длъжен да сочи банкова сметка, която да се посочи и в съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва 1 банкова сметка или друг начин на плащане. В случая обаче искът не е осъдителен, а е отрицателен установителен, ето защо ищците не следвало да посочват банкова сметка. Поради това и такива указания не са давани до страните. В разпоредбите на процесуалния закон не е регламентирано задължение на адвоката да сочи своя банкова сметка. След като такава не е посочена от самия адвокат, то и съдът не е бил длъжен да я посочва в решението си.

Ето защо молбата за допълване на съдебното решение е изцяло неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

По искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските:

Молбата по чл. 248 ГПК е допустима, подадена е в срока за обжалване на съдебния акт, от правно-легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена на иска 37 558, 30 лв. / 19203,25 евро/, предявен от ищците Й. и Й. М.и.

Същите са представлявани от адвокат С. Б., която е оказала безплатна правна защита и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Проведени са две съдебни заседания, на които ищцовият адвокат се е явявал. Искът е уважен, като „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е осъден да заплати на адв. С. М. Б. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1868,60 евро.

Недоволен от така опредения размер на адвокатското възнаграждение е останал молителят, намирайки го за прекомерно.

Съдът намира, че възнаграждението на адвоката не следва да се редуцира по следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Ако ответникът загуби делото, както е в случая, той дължи разноски на ищцовата страна, които се определят от съда и обичайно, както в настоящия случай в минимален размер.

Досежно въведеното възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ /понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, 2 интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай делото действително не се отличава с фактическа и правна сложност. С решението са разгледани два иска, предявени в условията на субективно съединяване, като определеният от съда размер на възнаграждението е за един иск, не за два, и е в рамките на посочения с Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа минимум, съобразен е с цената на иска /37 558, 30 лв. или 19 203,25 евро/, видът и количеството на извършената работа от страна на адвоката на ищците – депозирана искова молба, явяване в две с.з., депозиране на писмена защита. Действително съгласно практиката на СЕС съдът не е задължен да се съобразява с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в наредбата, но в случая то е присъдено в минимални размери и съобразно конкретиката на настоящия казус съдът не намира основание да определя същото под минимума.

По изложеното съдът намира, че липсват основания за намаляване на определения размер на адвокатско възнаграждение. Ето защо молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е изцяло неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на осн. чл. 248 и чл. 250 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД за допълване на Решение № 354/07.07.2026г., постановено по гр.д. № 37/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД за изменение на Решение № 354/07.07.2026г., постановено по гр.д. № 37/2026г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в частта за разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3