Решение № 31 от 16.01.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Шумен, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630102514 по описа за 2025 година

Предявени са три отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М. К. А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. „***“ № 75Б чрез адв. Саня Петрова от ШАК срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, ул. Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителите Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев.

Ищецът твърди, че никога не е сключвал договор за национална кредитна карта РайКарт от 08.08.2007 г., че не е подписвал договор за подобна услуга и не знаел за него до момента, в който на 24.07.2025 г. му била запорирана банковата сметка с блокирана сума 1696.26 EUR от ЧСИ Ана Рашева.

Ищецът твърди също, че никога не е получавал съобщения, призовки и каквито и да било уведомления за образуване на ч.гр.дело, инициирано от ответника по реда на чл. 410 от ГПК, както и за образувано през 2019 г. изпълнително дело под № 827/2019 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева с рег. № 930.

Ищецът излага, че от дълги години живее в чужбина и към 08.08.2007 г. не е бил на територията на Р.България и не съм подписвал никакъв договор за кредитна карта с РайКарт.

Доколкото в периода от 2019 г. /образуване на изпълнителното дело/ г. до 24.07.2025 г., когато било извършено последното изпълнително действие - запор на банковата му сметка, е изтекъл период от време повече от 5 години /вкл. при съобразяване периода на извънредно положение през 2020 г., като към 24.07.2025 г. се добавят 2 месеца и 8 дни спиране на давност, поради извънредно положение/, то вземанията, установени с изпълнителен лист от 17.03.2017 г. по ч. гр. дело № 257/2017 г. на ШРС били погасени по давност, което обосновавало основателност на предявения установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Ищецът излага, че в продължение на две години, считано от образуване на изпълнително дело № 201993000400827 по описа на ЧСИ Ана Рашева, рег.№ 930 на КЧСИ, с район на действие - ШОС, не били предприети никакви изпълнителни действия спрямо 1 длъжника, като такива не били поискани и от взискателя, поради което изпълнителното дело следвало да се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради непоискано от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Ищецът оспорва изпълнението на търсеното вземане като твърдя, че изпълнително дело е образувано срещу него с погасени по давност вземания, като давността е била настъпила при издаването на изпълнителния лист, което не е било взето предвид при издаването му.

С настоящата искова молба предявява три отрицателни установителни иска срещу ответника, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумите в размер на 750 лева – просрочена главница по договор за издаване на национална кредитна карта РайКарт от 08.08.2007 г., сумата от 801.24 лева - договорна лихва за периода от 08.08.2007 г.до 25.04.2012 г. ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 26.01.2017 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 31.02 лева - държавна такса, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.

439 от ГПК, във вр. вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищеца, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. От негово име е депозирано писмено становище на 25.11.2025 г., в което адв. Саня Петрова от ШАК – пълномощник на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени, като излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. Ответника намира депозираната искова молба за допустима, но неоносвателна и недоказана, като изложените твърдения били в противоречие с установената съдебна практика. Оспорва твърдението в исковата молба, че считано от образуването на изпълнително дело № 827/2019 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева на 13.09.2019 г., в период от 5 години не са извършвани изпълнителни действия, с които да бъде прекъсната погасителната давност. На първо място излага, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.

Аргументът в тази насока бил, че влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства /чл. 424 от ГПК и чл. 439 ГПК/. По тази причина влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /в този смисъл Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 908/2023 г., Ill г. о., ГК./. В конкретния случай, вземането било съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като въз основа на същата бил издаден и процесния изпълнителен лист. Следователно, с влизането в сила на заповедта за изпълнение се получавал крайният ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане следва да се прилагала 5-годишната погасителна давност.

В допълнение на горното, по отношение на твърденията, че ищецът не бил сключвал договор за кредитна карта, посочва, че в практиката на ВКС, обективирана в решение № 76 от 07.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV ГО и решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III ГО на ВКС, било възприето, че възможността да се оспорват фактите и обстоятелствата, относими към съществуването, ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудирали с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. В настоящия случай, доколкото процесното вземане било установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради неподаването на възражение в законоустановения срок съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК, разглеждането на въпроса относно същестуването на вземането било недопустимо поради настъпила 2 преклузия.

На следващо място, неоснователно било твърдението на ищеца, че в периода от образуването на изпълнително дело № 827/2019 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева на 13.09.2019 г., до 24.07.2025 г. не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Сочи, че съгласно даденото разрешение с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, се прие, че „Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция." т.е.перемпцията е без правно значение за прекъсване на погасителната давност. Също така, както било посочено и в мотивите на тълкувателното решение, за давността и нейното прекъсване водещо значение имало искането на кредитора - взискател, чиято проекция дори да не се осъществила чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдавала на причини, независещи от кредитора.

Изхождайки, както от пределно ясната формулировка на чл. 116, б. „в“от ЗЗД, така и от същността на прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането му, не било следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му, а не самото извършване на изпълнителни действия от органа по принудително изпълнение или наличието на резултат от предприетите действия. Сочи, че според съдебната практика, при направено искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.

Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си бил достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той бил поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност.

C оглед горното твърди, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е била прекъсвана многократно съобразно поисканите изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело № 827/2019 г. по описа на ЧСИ Ана Рашева, както следва: на 13.09.2019 г. - входирана молба за образуване на изпълнително дело, в която е обективирано искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника и установените банкови сметки; на 08.10.2019 г. - наложен запор на банкова сметка на длъжника; на 04.10.2021 г. - входирана молба за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника; на 29.08.2023 г. - входирана молба за налагане на запор на всички установени активи на длъжника; на 31.01.2024 г. - входирана молба за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника; на 29.10.2024 г. - входирана молба за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника; на 02.07.2025 г. - входирана молба за налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника и на установените трудови правоотношения; на 14.07.2025 г. - наложен запор на банкова сметка; на 29.07.2025 г. входирана молба за налагане на запор на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД; на 31.07.2025 г. - наложен запор на банкова сметка; на 22.10.2025 г. - входирана молба за налагане на запор на банкова сметка в „Тексим Банк“ АД.

Предвид горепосочено счита, че в нито един момент не бил изминал период по-дълъг от 5 години, което да обективирало последиците на изтекла погасителна давност в полза на длъжника за вземанията процесния изпълнителен лист.

За правилно изчисляване на установения давностен срок следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Ответникът прави възражение и за прекомерност на претендираните от ищеца 3 разноски с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие че се докаже заплащането им, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява лично. От тяхно име е депозирана писмена молба на 28.11.2025 г., в която молят да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения изпълнителен лист от 17.03.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 257/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен е, че М. К. А., ЕГН ********** бил осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК 131001375 следните суми: 750.00 лв. – главница по Договор за издаване и на национална кредитна карта РайКарт от 08.08.2007 г.; 801.24 лв.

– договорна лихва за периода от 08.08.2007 г. до 25.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски в размер на 31.02 лв. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 164/27.01.2017 г. по цитираното дело.