Решение № 119 от 02.05.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000054 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 ГПК. С решение №42/06.02.2025г. по к.т.дело №2174/2023г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., е отменено решение №192/2023г., постановено по в.т.дело №239/2022г. на ВнАС и делото е върнато на друг състав на съда за разглеждане на спора. С отмененото въззивно решение е било обезсилено решение на ВОС по т.дело №1879/2019г. и прекратено производството по предявените от Г. Г. К., ЕГН **********, гр.София, в качеството му на процесуален субституент на А. Л. Н., ЕГН **********, гр.Варна, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, евентуално по чл.26, ал.2, предл.пето от ЗЗД за установяване, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016г., сключен между „Телемонд”ООД, ЕИК 103625321, гр.Варна и „ТЛК България”ООД, ЕИК 200312151, гр.София, по нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, нот.дело № 47/2016г. по описа на нотариус П. С, съответно договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016г., сключен между „ТЛК България” ООД, ЕИК 200312151, гр.София, и „Комида”ЕООД, ЕИК 203050779, седалище гр. Варна, по нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н.д.№ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус В. П, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулативност, при извод за липса на правен интерес на съищците да водят искове за оспорване валидността на тези сделки.

Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на „ТЕЛЕМОНД” ООД (в ликвидация), ЕИК 103625321, Варна, „ТЛК България” ООД, ЕИК 200312151, София и „КОМИДА” ЕООД, ЕИК 203050779, Варна, подадена чрез адвокат М. В., САК, адвокат Н. С., САК и адвокат Д. В., ВАК. Със съвместната жалба се претендира отмяна на решение №260005 от 17.01.2022г., постановено по т.д. №1879/2019г. по описа на ВОС, с което са уважени предявените по реда на чл.134 от ЗЗД от ищеца Г. Г. К., ЕГН **********, 1

София, в качеството му на процесуален субституент на А. Л. Н., ЕГН **********, Варна, искове с правно на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, като са прогласени за нищожни сключеният между „Телемонд” ООД и „ТЛК България” ООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №ХХ, том I, peг. № 749, н. д. № 47/2016г. по описа на нотариус П. С както и сключеният между „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н. д. № ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус В. П, поради накърняване на добрите нрави, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 113 832,43 лева за репариране на сторените разноски по делото.

Обоснованите от трите дружества – въззивници оплаквания са, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение, при неправилно изследване и тълкуване доказателствата по делото. Въззивникът „Комида”ЕООД оспорва решението и като недопустимо. Оспорват като неправилен извода на съда за неоснователност на възражението на ответниците за нищожност на договора за цесия, който легитимира ищеца като кредитор на А. Н. – съдружник в „Телемонд”ООД, като се обосновават твърдения както за наличие на правен интерес от въвеждането му в процеса, така и за неговата основателност предвид очевидната липса на еквивалентност между насрещните престации – прехвърлено е вземане от почти 5 000 000 лева срещу продажна цена от 1 (едно) евро, с което явно и грубо се нарушават правилата на добрите нрави, забраната за неоснователно обогатяване и правилото да не се вреди другиму. Такова възражение самостоятелно е обосновал и съищецът А. Н., но в нарушение на процесуалните правила не е било разгледано от съда. Твърди се, че решението по иска срещу „ТЛК България”ООД и „КОМИДА”ЕООД е постановено по недопустим иск, поради липса на правен интерес за кредитора от предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на установителен иск за прогласяване на нищожността на договора от 25.02.2016 година, сключен между „ТЛК България”ООД и „КОМИДА”ЕООД. Недопустимо, според въззивниците, този иск е разгледан от съда като главен едва в решението след като в доклада по делото същият е приет като евентуален спрямо уважаването на иска за прогласяване на нищожността на договора от 16.02.2016г. поради привидност на сделката. Според въззивника „Комида” ЕООД, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на съдебния акт в тази част, тъй като разглеждането на исковете по чл.26 от ЗЗД по двете сделки като главни, е предпоставка за постановяване на противоречиви съдебни решения по всеки от тях, от една страна, а от друга - главен иск по чл.134 от ЗЗД вр. с чл.26 от ЗЗД на процесуален субституент на Ал.Н. е недопустим спрямо „ТЛК България” ООД и „Комида” ЕООД, по аргумент на чл.17 от ЗЗД.

Твърди се, че за кредитора – ищец липсва правен интерес от предявяване на иска по чл.134 ЗЗД като с предявяване на исковете за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба се цели последващо увеличение (по силата на решението на съда) имуществото на длъжника, а не неговото запазване. Към датата на налагане на запора на дружествени дялове и прекратяване членството на Ал.Н. през м. юни 2016 година сделките вече са били извършени. Същите са извършени и преди датата на самата цесия, с която кредиторът– ищец е придобил вземането срещу длъжника. Разпоредителната сделка с имущество на „Телемонд” ООД е сключена по решение на общото събрание на съдружниците, поради което евентуалното знание на съдружника Н. за негов кредитор е ирелевантно за нейната валидност. Излага се довод, че искът на Ал.Н. за унищожаване на сделката /чийто резултата е по-голям ликвидационен дял от една бъдеща ликвидация на дружеството/ е недопустим спрямо дружеството, а по същество би бил категорично неоснователен именно поради факта на неоспорено по реда и в срока по чл.74 от ТЗ решение на ОС на съдружниците за продажбата. След като длъжникът Ал.Н. не разполага с иск, то и неговият процесуален субституент не разполага с такъв да иска унищожаване на 2 сделката от 16.02.2016 година, а още по-малко – на последващата сделка от 25.02.2016г.

Твърди се, че поради това ищецът не разполага с пряк правен интерес да иска обявяването за нищожна продажбата от 25.02.2016г. между ответниците „ТЛК България”ООД и „Комида”ЕООД. Процесуалният субституент е носител на процесуалното право на иск, но същият не става носител на материалното право на съдружника да получи стойността на дружествения дял от „Телемонд”ООД /в ликвидация/; не е кредитор на дружеството, съотв. не е страна в ликвидационната процедура и в това си качество - кредитор на съдружник, не разполага с право да конкурира с останалите кредитори на дружеството. Следователно, той не може да бъде удовлетворен от ликвидационната процедура по арг. от чл.267 от ТЗ, от което следва и липсата на правен интерес. Оспорва се като неправилен и изводът на ВОС, че съвкупната и комплексна преценка на всички факти и обстоятелства, при които са подготвени и извършени процесните договори за покупко-продажба, в т.ч. времето на извършване, връзките между участниците, съпътстващите споразумения, договори за цесия и прихващания, водените паралелно изпълнителен процес и производство по обжалване на обратен изпълнителен лист, разкриват действителната цел, а именно „Телемонд” ООД да бъде лишено от активи, което да доведе до невъзможност за предприелия принудително изпълнение кредитор на Ал.Н. в хода на производството по ликвидация, да се удовлетвори от вземането за ликвидационен дял на своя длъжник. Според въззивниците, съдът неправилно е разширил въпроса за недобросъвестността на страните по сделките разглеждането на двете сделки в съвкупност няма процесуално оправдание, а мотиви за самостоятелната нищожност на първата сделка изобщо отсъстват, което води до необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи. Претендира се обезсилване на обжалваното решение, евентуално искане да бъде отменено и по същество исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.

В подаден отговор на въззивната жалба вх.№262245/11.04.2022г. /л.41 и сл. по ВТД 239/2022г./ ищецът Г. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощниците си по делото адвокат Зл.Ж. и адвокат Ст.С, обосновава подробно становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Ищецът, в изпълнение на указанията, дадени с определение №492/28.07.22г. на въззивния съд, с молба от 29.08.2022г. е обосновал легитимацията си по предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД като е изложил детайлно обстоятелствата, на които основава същата.

Не е постъпило становище по въззивната жалба от страна на съищеца А. Л.Н..

Съгласно чл.294, ал.1 ГПК, указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото. С цитираното решение по к.т.дело №2174/2023г. на ВКС, съгласно чл.294, ал.1, предложение второ от ГПК, на настоящия състав на АС -Варна са дадени задължителни указания относно допустимостта на производството и на предявените искове като упражнени при наличие на правен интерес за съдружника с прекратено дялово участие в Телемонд ООД – А. Л. Н., съответно за процесуалният му субституент Г. Г. К., да атакува валидността на извършени от дружеството разпоредителни сделки с имуществото му в полза на трети лица. Съобразно тези указания и фазата, в която е върнато въззивното производство за разглеждане на спора по същество и произнасяне по исковете, настоящият състав намира, че не е необходимо даване указания на страните за предприемане на допълнителни процесуални действия.

Настоящият състав съобрази извършеното в предходно въззивно производство уточняване на предявените по реда на чл.134 ЗЗД искове с молба вх.№5245/29.08.2022г. /на л.55 по ВТД 239/22г./ както и липса на доказателствени искания, извън приобщеното при предходно разглеждане на въззивната жалба писмено доказателство – договор за продажба на вземане от 28.03.2016г. с нотариална заверка подписа на подписалата за цедента Телемонд ООД Ил.Г.а /рег.№3094/28.03.2016г. на нотариус Г. Тихолов/.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав въззивниците чрез 3 представляващите ги пълномощници адв.М.В. за Телемонд ООД, адв.Н.С. за ТЛК България ООД и адв.Д.В. – за Комида ЕООД, поддържат жалбата на изложените основания.

Насрещната страна Г. Г. К., чрез адв.Ж. и адв.С, поддържа депозирания отговор по въззивната жалба ведно с направените уточнения в предходен въззивен спор.

Въззиваемият А. Л. Н., нередовно призован, явява се лично като не възразява за срока по чл.56 ГПК; заявява че поддържа становището си за неоснователност на исковете.

/съгл.депозирана молба на л.393 по делото на ВОС, за недопустимост и неоснователност на същите/.

За да се произнесе по сезиращата въззивна жалба настоящият състав установи, че производството е било образувано пред ВОС по искова молба на Г. Г. К. като процесуален субституент на А. Л. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД срещу „Телемонд“ ООД (в ликвидация) и „ТЛК България" ООД за установяване в отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти НА № 51, том I, peг. № 749, н. д.

№ 47/2016г. по описа на нотариус П.С, е нищожен поради накърняване на добрите нрави, евентуално, при отхвърляне на първия иск – иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД за установяване на нищожността на същия договор поради абсолютна симулативност (т. 31.1.1 от ИМ); Иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД срещу „ТЛК България"ООД и „Комида“ЕООД за установяване в отношенията между страните, че договорът за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №ХХ, том I, peг. № 761, н. д. № ХХ/ХХХХг. по описа на нотариус В. П, е нищожен поради накърняване на добрите нрави, евентуално, при отхвърляне на третия иск – иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето от ЗЗД, за установяване на нищожността на договора от 25.02.2016г. поради симулация на сделката.