Решение № 530 от 03.08.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Разград, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20253330100395 по описа за 2025 година и съобрази следното:

Предявени са установителни искове за прогласяване нищожността на чл.

6 на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 611200 от дата 16.06.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП.

Производството е образувано по искова молба чрез пълномощника на Й.

И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Г. *******, съдебен адрес: гр.

Х. ********, против „Креди Йес" ООД с ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска" № 12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов. Моли се за прогласяване нищожността на чл. 6 на чл. 8 от Договор за потребителски кредит № 611200 от дата 16.06.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.

1 от ЗЗП.

Ищецът сочи, че е страна по сключен Договор за паричен заем № 611200 на 16.06.2023 г. с ответното дружество, според който е получил 1000 лева, която следвало да върне на 11 месечни вноски. Съгласно договора ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1 022,32 лева, като по този начин общото задължение по договора с включена главница, лихва и неустойка възлизало на 2 233 лева. Сочи се, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Твърди се значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи се неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, поради необосновано висока неустойка, излизаща извън присъщите си функции и целяща единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се заобикаляне на чл. 33, 1 ал. 1 от ЗПК, чрез уговаряне на още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорното задължение, добавък към възнаградителната лихва и сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Твърди се нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, доколкото не е налице индивидуално уговаряне, наличие на стандартни и бланкетно изготвени условия на договора, поради което ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора. Твърди се неспазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото такива разходи (неустойката) следва да бъдат включени в ГПР, а с евентуалното им включване приложеният ГПР не би съответствал на действителния. Това според ищеца представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите, поради което се твърди неравноправност по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Отделно се твърди, че неустойката е предвидена чрез предвиждане на клаузи при поначало неизпълними условия за поръчителство, изцяло възпрепятстващи длъжника. Твърди се, че това вземане по същество не представлява неустойка, а допълнителна печалба, скрита лихва, т.е. не са изпълнени условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

В осигуреното право на отговор се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Ответникът признава, че е страна по процесния договор. Сочи, че на 16.06.2023 г. на ищеца бил предоставен СЕФ преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на договор за заем. След което той депозирал молба за заем, поради което с подписването и, декларирал предварително запознаване, разбиране и безусловно приемане на ОУ. След оценка и одобрение на 16.06.2023 г. бил сключен процесния Договор за паричен заем № 611200 между заемателя Й. Д. и заемодателя „Креди Йес” ООД. Договорът бил сключен за сумата от 1000 лв. за срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР в размер на 48,081 %. Към договора за заем били предоставени погасителен план и ОУ. Това обстоятелство било посочено и в чл. 4, ал. 2 от договора за заем. с който ищецът бил запознат и положил подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 1000 лв. била предадена в брой на заемателя Й. Д. с РКО от дата 16.06.2023 г. По така сключения между страните договор за заем, от страна на потребителя Й.

Д. с извършени плащания общо в размер на 2048,00 лева задълженията били предсрочно погасени, както следва: на 14.07.2023 г. 203,00 лева отнесени за лихва 33,30 лева, за главница 76,76 лв. и за неустойка 92,94 лв.; на 16.08.2023 г. 203,00 лева отнесени за лихва 30,74 лева, за главница 79,32 лв. и за неустойка 92,94 лв.; на 16.10.2023 г. 406,00 лева отнесени за лихва 53,47 лева, за главница 166,65 лв. и за неустойка 185,88 лв.; на 15.11.2023 г. 203,00 лева отнесени за лихва 22,55 лева, за главница 87,51 лв. и за неустойка 92,94 лв.; на 29.12.2023 г. 203,00 лева отнесени за лихва 19,64 лева, за главница 90,42 лв. и за неустойка 92,94 лв.; на 30.12.2023 г. 830,00 лева отнесени за лихва 7,65 лева, за главница 499,34 лв. и за неустойка 323,01 лв. Сочи се, че размера на ГПР е изчислен съобразно чл. 19 ЗПК, като неустойката не е включвана като разход. Същото било посочено в чл. 3.3 от договора. Сочи се, че неустойката съставлява разход, която потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора, т.е. няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Изтъква се, че заплащането и се дължи само в случай на неизпълнение на условията за обезпечаване, т.е. плащане по повод неизпълнението на задължението на 2 потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем. Сочи се още, че договора съдържа информация за лихвения процент по заема, както и за условията за прилагането му, а ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва за периода, който към момента на сключването е 10 пункта на годишна база. Ответникът изразява несъгласие с твърдението, че неустойката следва да бъде включена към размера на договорната лихва и ГПР. Твърди се, че ответникът е знаел за условията за обезпечаване, предварително описани в СЕФ, същите били разяснени от консултанта предварително. Изтъква се още, че по отношение на неустойката страните с клаузата на чл. 8 по договор за паричен заем № 611200 са постигнали споразумение за дължимост на неустойка при непредставяне на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ на дружеството, в съответствие с принципите на свободата на договаряне, а размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, за което ответникът се е съгласил посредством подписването на договора. Твърди се, че уговорената неустойка отговаря на обезпечителната функция съгласно чл. 92 ЗЗД и била начислена само и единствено, защото заемателят не е предоставил в тридневен срок след подписване на договора обезпечение, отговарящо на условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ОУ, т.е. само като следствие на последващо неправомерно поведение на длъжника-заемател. Твърди се индивидуално уговаряне на клаузата на чл.

8, съобразена с желанието на ответника в молбата му за кандидатстване, уговорена под отлагателно условие – в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок след сключване на договора за заем. Сочи се още, че заемът е предоставен от небанкова финансова институция, като средствата в нея не са набрани чрез публично привличане на влогове, т.е. заемът се явява по-рисков, поради което е изискано обезпечение. Изразява се становище за действителност на сключения договор при съблюдаване на изискванията на закона и добрите нрави. Претендират се направените разноски. Прави се възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между „Креди Йес" ООД като заемодател и Й. И. Д. като заемател е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № 611200 на 16.06.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000,00 лева, който е следвало да върне на 11 месечни погасителни вноски до 16.05.2024 г. по 110,06 лв. при дължима лихва за ползване на кредита в размер на 210,68 лв. и ГПР 48,081%. Посоченото е отразено в погасителния план към договора. В погасителния план освен това е предвидено разсрочено плащане на неустойката по чл. 8 от договора с погасяване на същите дати, на които се предвижда погасяване на вноските без неустойка. Размерът на неустойката е по 93,94 лева месечно до 16.05.2024 г., общ размер на всяка погасителна вноска в размер на 203,00 лева.

Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот 3 съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В договора е отбелязано, че заемателят е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на заемодателя”.

В чл. 8 от договора за паричен заем е посочено, че с подписването на договора заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1022,32 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Ответникът признава обстоятелството, че при определяне на ГПР не е включена неустойката по чл. 8 от договора.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна:

Процесният договор изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП, в които е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 18 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е всяка клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.