Решение № 15638 от 28.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15638 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ................ като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110173328 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ........ със седалище и адрес на управление гр. ......., представлявано от ........ – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни наследници на Н. А.

М. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответниците К. Н. М. с ЕГН ********** и Н. Н. М. с ЕГН **********, малолетни синове, двамата със законен представител Л. В. Б. с ЕГН **********, от ......., чрез процесуалния си представител адв. И. И. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК са подали отговор на исковата молба, в който изцяло оспорват исковете като неоснователни и недоказани и молят същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач ......., със седалище и адрес на управление 1

........ не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобИ.не/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. ОткрИ.нето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на 2 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

По делото съществува спор между страните относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор двамата ответници оспорват качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. Не са налице доказателства, от които съдът да направи извода, че наследодателят и баща на малолетните ответници Н. А. М. в проц;есния период, за който се претендират вземанията – м. 05.2018 г. – м.02.2019 г., е живял в посочения недвижим имот, находящ се в .......... Там са живели неговите родители, .........., но съшите са починали съответно на 29.07.2020 г. и 15.04.1999 г. Родителите на Н. М. не са били собственици на имот с абонатен номер ........., за да може да се направи логическо заключение, че евентуално техните наследници са ползвали енергия, те са били наематели, по силата на договор за наем от 1998 г , сключен между Областен управител на Област ........и ......... М.. По делото е представена и приета като 3 доказателство Заповед № ....... от ........г. от която е видно, че ........... прекратява наемното правоотношение с Н. А. М. и домакинството му за процесния имот, поради 64 неплатени вноски за наем, независимо от това, че според цитирания вече договор жилището е собственост на .......и че лицето Н.

М. никога не е живял в процесното жилище. Съгласно чл. 33, ал.1 т.1 от Наредба за реда и условията за разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, наемното правоотношение се прекратява при неилащане на наемната нена повече от три месена, поради което не е ясно по каква причина ......... е допуснал неилащане на наемните вноски 64 месеца и не са предприети действия по освобождаване на имота, а това е така поради липсата на ползватели на имота през този период, поради смъртта на ....... – респективно на 29.07.2010 г., а .......... – на 15.04.1999 г. Това е видно и от приетият и приложен като доказателство по делото протокол за изземване на общински имот от 27.06.2019г, от който е видно, че на датата на извършване на „въвод във владение“ на адреса длъжностните лица, участвали в комисията, са записали, че “на адреса нямаше никой, бравата бе разбита и сменен патрона, залепено с лепенки на ......., ...... От съдържанвието на Протокола не може да се извлече информация, среищу кое лице е насочено извършеното действие принудителното изземване на имота, тъй като е насочено срещу Н. А. М., без посочени ЕГН или друга легитимация. Не са налице докамзателства, които да доказват наличието на валиден договор за наем между ....... и лицето Н. А. М., а само наличието на такИ. с неговите родители, починали през 1999 и 2010 г., което е даличе преди началото на проц;есния период. Видно от приложеното и прието като доказателство по делото копие от лична карта на Н. А. М., същият е бил адресно регистриран от 28.10.2010 г. на адрес ............., където живее и до датата на смъртта си на 05.07.2021 г. С оглед горното съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесната сума.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото съдът счита, че ответника има право на присъждане на направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като същите са в размер на 600 лбева, заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, като следва на всеки от двамата ответници да бъдат присъдини по 300 лева.

4

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, със седалище и адрес на управление г............, представлявано от .......... – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД против К. Н. М. с ЕГН **********, със законен представител Л. В. Б. с ЕГН **********, от .........., з а сумата в размер на 821, 89 лева /осемстотин двадесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г., за сумата в размер на 179, 65 лева /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., за сумата в размер н а 4, 78 лева /четири лева и седемдесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.02.2019 г., и за сумата в размер на 1, 37 лева /един лев и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., със седалище и адрес на управление......... представлявано от ............. – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД против Н. Н. М. с ЕГН **********, със законен представител Л. В. Б. с ЕГН **********, от ..........., з а сумата в размер на 821, 89 лева /осемстотин двадесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г., за сумата в 5 размер на 179, 65 лева /сто седемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., за сумата в размер н а 4, 78 лева /четири лева и седемдесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2018 г. до м.02.2019 г., и за сумата в размер на 1, 37 лева /един лев и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за периода от 31.12.2018 г. до 08.12.2021 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, да заплати на К. Н. М. с ЕГН **********, със законен представител Л. В. Б. с ЕГН **********, от .........., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300 /триста/ л е в а , представляваща напарвените по делото разноски – ½ част от заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 левна.

ОСЪЖДА .........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано от ......... – изпълнителен директор, да заплати на Н. Н. М. с ЕГН **********, със законен представител Л. В. Б. с ЕГН **********, от .........., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 300 /триста/ л е в а , представляваща напарвените по делото разноски – ½ част от заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 600 левна.