Решение № 28 от 23.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Русе, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520201457 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД, представлявано от изпълнителния директор Л.А. до Районен съд-Русе, против Наказателно постановление № 28/30.10.2024 г. на Директора на РИОСВ – гр. Русе, с която моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, „Линамар Лайт Металс Русе“ ЕООД, редовно призован, изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Директорът на РИОСВ – Русе, редовно призован, изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество имало качеството на оператор на „Инсталации за претопяване, включително сплавяване на метали, различни от изброените в т.2,2, т.2,3 и т.2,4 ,включително на възстановени продукти и експлоатация на леярни с топилен капацитет над 4 т. за денонощие за олово и за кадмий и 20 т. за денонощие за всички останали метали “, попадаща в обхвата на точка 2.5 б от Приложение № 4 към Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в тази връзка му било издадено Комплексно разрешително ( КР ) № 105 – Н2/2019г., актуализирано с Решение № 105 - Н2 – ИО – А2/2022г. Съгласно условие 10.1.2.1. от него притежателят на настоящото разрешително има право да зауства смесен поток (пречистени производствени, охлаждащи и битово–фекални отпадъчни води) в градската канализационна система на гр.Русе единствено при наличие на актуален договор с ВиК 1 оператор и при спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени в таблица 10.1.2.1. и таблица 1.1.2.1.1. на това КР досежно индивидуални емисионни ограничения. В периода 17-18.09.2024г. била извършена планова проверка от служители на РИОСВ – Русе, вкл.С. Ж., служител на Басейнова дирекция „Дунавски регион“ – Н.К., служител на „ВиК“ ОДД гр.Русе – Д. Б. – М. и служител на РЗИ-Русе – В. Г., обективирана в Констативен протокол № ВМ – 21/18.09.2024 г., в който били дадени шест отделни предписания. Проверката била извършена на производствената площадка на оператора на комплексното разрешително, в гр. Русе „Източна промишлена зона“, „Индустриален парк“. В хода на проверката и след оглед на площадковата канализация, съответно отваряне на ревизионни шахти, било установено, че част от формираните производствени отпадъчни води – пречистен поток отпадъчни води на изход локално пречиствателно съоръжение за отпадни води (ЛПСОВ) от биофилтрите и още два неопределени потока от хале 3 се отвеждат в градската канализационна система, като не се заустват в точка на заустване № 1, а точка 2 в района на транспортен портал, с което е допуснато нарушение на условие 10.1.2.1. от КР, тъй като това е сторено без наличие на сключен и действащ договор с „ВиК“ ООД- гр.Русе. За констатациите и установеното нарушение били дадени шест отделни предписания с посочения по-горе констативен протокол, вкл. предписание № 3 съобразно, което договорът с „ВиК“ ООД -гр.Русе следвало да се актуализира, като се добави нова точка на заустване на потока, установен по време на проверката и описан в протокола със срок за изпълнение до 18.10.2024г. Въз основа на така установените фактически констатации срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН № 0002925/26.09.2024г. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда, а именно неизпълнение на условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 105- Н2/2019 на "Линамар Лайт Металс Русе" ЕООД, извършено и установено на 18.09.2024г. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, идентични със съдържащите се в АУАН. С наказателното постановление на дружеството жалбоподател, на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице, което и има право на това.

Разгледана по същество е частично неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон.

2

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

В съдебно заседание от 13.11.2025г. страните изрично завяват, че спор по фактическата обстановка между тях няма по основните по делото факти – че има заустване в точка 2, вместо само в точка 1, за която има сключен и действащ договор с „ВиК“ ООД -гр.Русе, с което е допуснато нарушение на условие 10.1.2.1 от КР № 105- Н2/2019. В този смисъл изрично процесуалният представител на наказаното дружество заявява, че не оспорва това обстоятелство и не желае да се събират доказателства в подобна връзка, вкл. и не държи на разпит на актосъставителя, като в становището си процесуалният представител на АНО прави напълно идентични изявления. Също така между страните няма спор по въпроса, че в резултат на нерегламентираното заустване в точка 2, която не е елемент от комплексното разрешително в градската канализационна мрежа, тъй като от нея не се извършва пробовземане с оглед на проверка на изливащите се субстанции, се е вливал пречистен поток отпадъчни води на изход ЛПСОВ от биофилтрите и още два неопределени потока от хале 3.

Предвид тези изрични изявления на страните съдът намира, че противоречие в доказателствените материали по делото няма и по арг. на чл.305 ал.3 от НПК не следва да се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

При това положение съдът намира, което също се заявява изрично от страните, че единственият спорен по делото въпрос е размерът на имуществената санкция, наложена на дружеството.

Нормата на чл.164 ал.1 от ЗООС, по която е санкционирано дружеството предвижда наказание „имуществена санкция„ в размер от 10 000 лв. до 500 000лв., т.е. наложеното на дружеството с обжалваното наказателно постановление наказание „имуществена санкция“ е максималният предвиден размер.

В случая съдът намира, че наказанието е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е определен максималният размер на това наказание.

Съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и 3 отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В наказателното постановление като отегчаващи отговорността обстоятелства е посочено, че наказаното дружество „системно нарушава нормите на екологичното законодателство“, като е допълнено, че „дружеството има извършени други нарушения през 2023г. и 2024г. с издадени наказателни постановления за нарушения на екологичното законодателство, за които има неприключили съдебни производства по обжалване“. Съдът намира, че такъв подход при индивидуализацията на наказанието е незаконосъобразен, тъй като в случай, че се претендира, че дружеството е системен нарушител на екологичното законодателство това следваше да е доказано с прилагане по преписката, съответно с представяне на убедителни писмени доказателства за това в съдебно заседание, които няма какви да бъдат други освен влезли в сила наказателни постановления, респ. влезли в сила заповеди за ПАМ на основание чл.158 от ЗООС. Доколкото такива не се представят, а се твърди единствено, че тази системност (която не е ясно дори дали касае три извършени неизпълнения на задължения на юридическо лице към държавата в рамките на една година след влизане в сила на първото наказателно постановление или понятието е използвано в житейския смисъл на многократност) е недопустимо да се обуславя от невлезли в сила наказателни постановления с неясен изход от обжалване. В този смисъл и доколкото както бе посочено, не са представени никакви доказателства за предходни нарушения на екологичното законодателство по указания начин, съдът намира, че това е първо нарушение за дружеството и същото следва да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство и то с относително много висока тежест. На следващо място не може да не бъде отчетено също като смекчаващо отговорността обстоятелство изпълнението на предписанието по т.3 от Констативен протокол № ВМ – 21/18.09.2024 г., в което именно се изразява и нарушението, тъй като видно от Анекс от 11.10.20024г., между „ВиК“ ООД гр.Русе това предписание е изпълнено в указания срок, което не може да не бъде интерпретирано в полза на дружеството. Съдът намира, че не може да не бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелството и то с относително висока тежест също, че в хода на проверката, която на практика е имала всеобхватен характер по отношение дейността на дружеството във връзка с комплексното разрешително не са констатирани други нарушения, което е намерило обективен израз и в липсата на предписания за отстраняването им. Обстоятелството, че и представителят на АНО в съдебно заседание не оспорва твърдението на процесуалния представител на дружеството, че изливаните води в нерегламентираната точка 2 са „чисти“ ( в стандартите на нормативните изисквания ) също следва да се интерпретира като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото се касае за нарушение на екологичното законодателство. Всъщност тези изявления от страните се подкрепят от приетите като писмени доказателства по делото множество протоколи за изпитване от заустванията както в точка 1, така и в точка 2, макар и пробовземането да е извършено след датата на проверката. Тук следва изрично да се посочи, че съдът ги приема за смекчаващо отговорността въпреки последното обстоятелство, единствено предвид изричното изявление на процесуалния представител на АНО в съдебно заседание в тази насока. Като отегчаващо отговорността обстоятелство не може да не бъде отчетен 4 продължителният период от време – поне няколко години - през който е продължило това нерегламентирано заустване в точка 2, и през който действително не е ясно каква е била химическата характеристика на вливащите се в нея отпадни води, тъй като по този начин пробовземане не е извършвано и е отсъствал всякакъв контрол в тази насока. Последното обстоятелство е от такова естество, че изключва по всякакъв начин приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обратното би било в разрез с разпоредбата на § 1 т.4 от ДР на с.з. Съдът намира да отбележи, че възражението за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН би било основателно в случай, че периодът на нерегламентираното заустване в т.2 би бил съвсем кратък, а не с години както в случая, и нарушението е отстранено по инициатива на дружеството, а не в резултат на дейността на компетентен държавен орган. Обстоятелството, че нарушението е формално по никакъв начин не води също до извод за маловажност, защото както е известно на тези нарушения изначално им липсва признака вредоностност, но въпреки това са обявени за наказуеми с административно наказание доколкото последиците от тях са многобройни и непредвидими.