Решение № 104 от 17.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Девин, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100233 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, при условията на евентуалност чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.146 ЗЗП.

В исковата молба ищцата твърди, че на 28.11.2022 г. Ф. С. Т. сключила договор за потребителски кредит № 519* с „А. Т. Е. Г." ЕАД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 2000.00 лева. На ищцата е начислена неустойка в размер на 2484.00 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. В т. 2.1. от процесния договор е уговорено, че срокът на договора е 24 месеца, в т. 1.З.1., че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 41.00 %, а в т. 1.5., че годишният процент на разходите е в размер на 49.67 %. Ф. С. Т. е погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 4781.66 лева. както следва: 257.00 лева на 28.12.2022 г.; 200 лева на 14.12.2023 г.; 2860 лева на 2.01.2024 г.; 1464.66 лева на 01.02.2024 г. Счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26. ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила. Твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, 1 тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Настоящият случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Твърди, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „А. Т. Е. Г." ЕАД не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя Ф. С. Т. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11. ал. 1 т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на

ГПР, а действителният такъв /в размер на 100.00 %/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Така формулираните клаузи водят до пълна нищожност на процесиите договори за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, както и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Единствената реална възможност на Заемателя, за да му бъде отпуснат заема, е да заплати предвидената и начислена неустойка в размер на 1242.00 лева. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26. ал. I, пр. 2 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Счита, че неустойката всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се 2 обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, тъй като тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Има нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК „А. Т. Е.

Г." ЕАД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ЕЛП/ и ГПР. Твърди, че при условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв щеше да възлиза на 100.00 % /а не както е посочен в договора - 49.67 %/. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Счита, че с тези действия „А.

Т. Е. Г." ЕАД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Ето защо счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, счита, че е нищожен на основание чл. 26. ал. 1. пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. Счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.

55. ал. 1, предл. I от ЗЗД за сумата в размер на 1250.00 лева като частичен иск от 2781.66 лева - разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума (4781.66 лева) и получената от нея сума (2000.00 лева).

3

Моли съда, да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „А. Т. Е. Г.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. № **, бл. П. Л. Офис Ц., ет. *, представлявано от С. Ю. А., да заплати на Ф. С. Т., ЕГН **********, живуща в с. З.. общ. Д., обл. Смолян, ул. "С." № *, сумата в размер на 2781.66 лева /допуснато изменение на иска в о.с.з./, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, претендира за направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез пълномощника му адв. В. Б. - К., с който твърди, че посочената клауза с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който цели прогласяване нищожността на чл. 5 от Договора да потребителски кредит № 519* /28.11.2022г. На 28.11.2022г. между „А. Т. Е. Г.” АД, в качеството си на кредитодател, и Ф. С. Т., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 519*/28.11.2022г.. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се е сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „А. Т. Е. Г.” АД. Спазени са изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 5 от ЗПК. На кредитополучателя е предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Видно от стандартен европейски формуляр, са спазени законовите изисквания на чл. 5 от ЗПК. Счита, че е неоснователно възражението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради липса на форма, като в тази посока ни навежда и възможно най- скорошната съдебна практика /Решение № 12411 от 24.06.2024г. по гр. д. № 38639/2023г. по описа на СРС; Решение № 1134 от 19.06.2024г. по гр. д. № 52371 от 2022г. по описа на СРС; Решение № 65 от 29.03.2022г. по гр. д. № 6/2022г. по описа на ОС - Ловеч, ГО, 3 състав;

4

Решение №19 от 02.02.2023г. по въззивно гр. д. № 490/2022г. по описа на ОС Ловеч, 11-и състав/, съгласно която, след като документите (договори за потребителски кредит, погасителни планове, стандартен европейски формуляр), съдържат подробна информация за личните данни за ищеца, може да се стигне до заключението, че договорът за потребителски кредит е сключен между кредитната институция и потребителя по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР. Счита, че е неоснователно твърдението на ищеца, че разменените електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, явяващи се неподписани, поради неспазване на процедурата за удостоверяване на техния действителен автор (например чрез квалифициран електронен подпис). Твърди, че доказателствената сила на обикновения подпис е приравнена на саморъчния, само ако страните са го уговорили (арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но по отношение на договорите не може да се прилага ЗЕДЕП, тъй като към онзи момент специален закон по отношение на потребителските кредити е ЗПФУР. Неоснователно е твърдението, че ищеца и ответника не са уговорили силата на обикновения електронен подпис, поради липса на подпис с КЕП. ЗПФУР не установява задължение за подписване на договори с КЕП, а само начина да бъде извършен чрез техническо средство. В този смисъл разпоредбите на ЗПФУР придават по-лека форма за действителност от формата на ЗЕДЕП, поради което следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. Счита твърдението на ищеца за неспазване на предвидената от закона форма, поради неизползван електронен подпис за несъстоятелно, при положение че същият едновременно се позовава на сключените договори за потребителски кредити като твърди в исковата си молба, че клаузите са нищожни. Твърди, че начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В процесният Договор за кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неустойка, като размер и вреди, които обезщетява, е индивидуално договорена между страните и това я прави равноправна клауза съгласно Закона за защита на потребителите, т.е. създава равнопоставеност на правните субекти и еднакво проявление на автономията 5 на воля в търговския оборот. Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „А. Т. Е. Г.“ АД (ОУ), върху които ОУ кандидаткредитополучателят да не може по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора кредит.