Определение № 22247 от 18.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22247 гр. София, 18.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ковачев

Членове:

Пламен Ив. Шумков

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508611 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от А. И. чрез еднолично адвокатско дружество „Д.М.“ срещу Определение 24683/07.07.2026г. по гр.д. 56815/2024г. на Софийски районен съд, 118 с-в с което е оставено без уважение искането на частният жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта по разноските, като се присъди пълния претендиран от него размер от 600,00 лева с ДДС (306,78 евро).

Изложени са аргументи, че СРС е следвало да приложим чл. 78, ал. 5 ГПК в действащата понастоящем редакция ДВ бр. 17/2026г. и не можело да се присъжда хонорар по-малък от този поискан от насрещната страна, като в случая насрещната страна искала 800,00 лева, което било повече от поисканият от жалбоподателката и нямало основание за намаляване.

Отделно счита, че присъдения с решението (чието изменение е отказано с обжалваното определение) размер от 200,00 лева с ДДС не отговаря на фактическата и правна сложност на делото.

СГС намира частната жалба за допустима и редовна, а разгледана по същество за неоснователна.

Неоснователни са оплакванията за приложимост на чл. 78, ал. 5 ГПК в настоящата му редакция.

Както договора за правна защита, представен пред СРС, е сключен преди 1 изменението на ГПК от 2026г., така и съдебното дирене по делото пред СРС и самото решение са преди измененията на ГПК от м.02.2026г.

Противно на доводите в жалбата нормите на ГПК които уреждат отговорността за разноски макар да са в процесуален закон, не са процесуални, а са материалниотговорността за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по делото (Определение № 5200 от 13.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 964/2025 г., IV г. о., ГК; Определение № 3854 от 14.07.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4662/2025 г., IV г. о., ГК и др.). На изменението не е придавано обратно действие и те не могат да се приложат в първоинстанционно производство приключило с решение преди влизането им в сила.

Съгласно трайната съдебна практика при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Преценката се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения и т. н.

В случая има предявени искове за недействителност на договор за потребителски кредит поради клаузи заобикалящи императивни материални норми и които уреждат дължимост на суми под формата на такси, които всъщност представляват скрито възнаграждение за кредитора (лихва), но не са включени в ГПР и евентуален иск за недействителност на кокретната клауза. По такива клаузи има многобройна задължителна практика на СЕС и на ВКС, което обуславя ниска правна сложност на делото. Самото производство е протекло без процесуални отклонения от типичното развитие на процеса, без явяване на адвоката в открито заседаниедепозирани са след исковата молба само писмена молба за отстраняване на нередовност (такса) и молба за съдебно заседание (последната по електронен път).

Реално са проведени две заседания, но второто е след отмяна на даден ход по същество в първото, поради късно докладване по делото на молбата от 07.10.2025г. подадена за заседанието от 10.10.2025г.. И на двете заседания пълномощникът на ищцата не се е явил.Материалния интерес е нисък, а фактическите твърдения, възражения и оспорвания са обичайните за този вид дела. Нито правната нито фактическата сложност на делото обуславя хонорар от 600,00 лева с ДДС (500,00 без ДДС).

СГС намира, че СРС правилно е определил размера на справедливия за случая размер на възнаграждение и определението следва да се потвърди.

2

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II „А“ състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 24683/07.07.2026г. по гр.д. 56815/2024г. на Софийски районен съд, 118 с-в

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3