Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 04.09.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 859/2026
Вид
Решение № 254
Подписан
04.09.2026
Състав
Гергана Огнянова Симеонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Сливен, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200859 по описа за 2026 година Производството е образувано по повод жалба от „******“ ЕООД – гр.

Приморско, представлявано от управителя В. И. С. - А., против НП № 202600075 от 08.06.2026 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен, с което е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с. з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Н а 07.05.2026 г. във времето от 09:45 до 10:20 часа била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект – „Жилищна сграда с магазин“, гр. Сливен, ул. „******“ №2. При тази проверка било установено, че Н.М.Б., ЕГН: ********** предоставя работна сила в обекта на контрол, по време на проверката лицето е поставяло арматура, както и че в предявената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (попълнена и подписана от него в 09:50 часа) лицето декларирало писмено собственоръчно, че полага труд за „******“ ЕООД с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор.

1

Н а 14.05.2026 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен бил представен Трудов договор № 138/07.05.2026 г., сключен между "******" ЕООД и Н.М.Б., като в договора било отбелязано, че лицето е получило екземпляр от трудовия договор с отбелязана дата на получаването – 07.05.2026 г. На 07.05.2026 г. по електронен път в Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен бил изпратен и протокол за вписани и невписани електронни трудови записи съгласно Приложение № 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта с № 30Е010565113/07.05.2026 г. от 10:24:01 часа, работодателят бил подал до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) електронен трудов запис за сключения на 07.05.2026 г. трудов договор с Н.М.Б., за вписване на данните в регистъра на заетостта в 10:24:01 часа на 07.05.2026 г., т. е. след извършената проверка на място и установяването на полагане на труд от лицето Н.М.Б..

На дружеството била изпратена покана за явяване в ИТ и съставяне на АУАН.

На 20.05.2026 г. на " ******" ЕООД бил съставен АУАН, за това че, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 07.05.2026 г. работника Н.М.Б. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

В акта било посочено, че така констатираното нарушение било извършено на 07.05.2026 г. във времето от 09:45 часа до 10:20 часа, на строителен обект:

„Жилищна сграда с магазин“, гр. Сливен, ул. „******“ №2, а било установено на 14.05.2026 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен при проверка на представените документи. В акта било посочено, че била нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 20.05.2026 г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 20-2 600075 от 08.06.2026 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен, с което за описаното в акта нарушение на жалбоподателя било наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800,00 евро на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. НП било връчено на представляващия дружеството на 15.06.2026 г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14-дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал до работа лицето Н.М.Б. преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От разпита на актосъставителя С. и свидетеля Х., се установява, че по време на проверката лицето е работело като арматурист на обекта на жалбоподателя. Тази констатация на служителите от Дирекция 2

"Инспекция по труда" - Сливен се потвърждава и от приложената по административнонаказателната преписка Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която била попълнена лично от Н.М.Б., като е посочил, че полага труд за "******" ЕООД от 07.05.2026 г., с определено работно време, работно място, трудово възнаграждение, както и че има сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

1, т. е. екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал.

3, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Безспорно е установено, че лицето Н.М.Б. е предоставял работна сила в обекта на жалбоподателя без да му е връчено процесното уведомление.

Видно от приложените по делото писмени доказателства проверката е извършена на 07.05.2026 г. във времето от 09:45 часа до 10:20 часа, а началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 е регистрирано в ТД на НАП на 07.05.2026 г. в 10:24:01 часа, т. е. след извършване на проверката.

С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което същият следва да понесе предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ отговорност.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при което е извършено. Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. В разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е предвиден минимален размер на административно наказание "Имуществена санкция" 1500,00 лева, чиято еврова равностойност е 766, 94 евро.

Съдът счита, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че конкретното нарушение не се отличава с пониска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая, съдът счита че няма основания и за прилагането на хипотезата на "маловажен случай" по чл. 415в от КТ, защото не са налице предпоставките за нейното прилагане. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с наказание "имуществена санкция" или "глоба" от 100,00 до 300,00 лева. Законодателят в ал. 2 на чл. 415в от КТ, изрично е посочил, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, 3 ал. 1 и ал. 3, и чл. 63, ал. 1, и ал. 2 от КТ, (какъвто е настоящия случай).

Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и то следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130, 00 до 190, 00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 66, 47 евро, представляващи левовата равностойност на 130, 00 лева, предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-2600075 от 08.06.2026 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен, с което на „******“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя В. И. С. - А. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 800,00 евро на основание чл. 416, ал. 5, вр. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от управителя В. И. С. - А. да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 66, 47 евро /130, 00 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4