Решение № 18235 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18235 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110116548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от **** против И. Д. К., с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 327,15 евро /639,85 лв/ – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 57,42 евро /112,31 лева/ – мораторна лихва за периода 15.08.2021г. – 21.03.2024г., сумата от 32,17 евро /62,91 лева/ – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.02.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 10.04.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7,06 евро /13,81 лева/ – мораторна лихва за периода 15.04.2021 – 21.03.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21511/2024 г. по описа на СРС, 126ти с-в.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия по смисъла на чл. 150 ЗЕ, по силата на което ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия до процесния имот през исковия период, както и е предоставяна услугата дялово разпределение, чиято цена не е заплатена. Поддържа се, че ответникът притежава качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ като съсобственик на процесния имот, поради което дължи заплащане на начислените суми, както и обезщетение за забава съгласно приложимите общи условия.

1

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва иска. Същевременно заявява, че не оспорва количеството потребена топлинна енергия и нейното остойностяване за процесния период. Поддържа, че собственици на имота са той и В. Д. К.-Б., всеки с по 1/2 идеална част, като сочи, че няма учредено ограничено вещно право на ползване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и съответните акцесорни вземания.

По делото е конституирано трето лице-помагач ****

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 21511/2024г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 30.04.2024г. полза на **** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено И. Д. К., да заплати сумите, посочени в заповедта.

Заповедта е връчена редовно на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК **** е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ , ако 2 ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Видно от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ *****г. Н.С. К. дарила на сина И. Д. К. и дъщеря си В. Д. К.-Б. собствените й 4/6 идеални части от процесния апартамент №5, като същата си е запазила правото на ползване пожизнено върху дарените идеални части. По делото е представено удостоверение за наследници от 18.11.2009г., видно от което Н. К. е починала на 11.11.2009г., като е оставила за наследници сина си И. Д. К. и дъщеря си В. Д. К.-Б.. По делото е представена и заявлениедекларация от 09.12.2009г., видно от която ответника И. К. е поискал от топлофикационното дружество да бъде открита партида на негово име по отношение на процесния имот. Представена е и декларация от 07.12.2009г., с която деклараторът В. К.-Б. е дала съгласие И. К. да замени като титуляр по договора с ***** Н. К. по отношение на процесния апартамент с абонатен номер *****

От съвкупната преценка на нотариалния акт, удостоверението за наследници, заявлението-декларация от 09.12.2009 г. и декларацията-съгласие от 07.12.2009 г. следва, че след смъртта на предишния титуляр именно ответникът е встъпил като клиент на „*****“ за процесния апартамент.

Липсата на данни за носителите на останалите 2/6 идеални части не променя този извод, защото отговорността му за процесните суми не се извежда само от притежаваната квота в собствеността, а от факта, че именно той е поискал и е бил приет да замести предишния титуляр по партидата за целия имот. Следователно между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия при публично известните общи условия по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката, като ответникът отговаря за пълния размер на начислените за този имот суми, включително и за услугата по дялово разпределение.

Поради което искът се явява основателен по основание за този период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални 3 условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Между страните не се спори количеството доставена топлинна енергия и размера на същата. Ответникът единствено оспорва, че задълженията за процесните периоди са погасени по давност.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, се установява, че за абонатен № *****за процесния период 05.2020 г. – 04.2023 г. са начислени суми за доставена топлинна енергия, като вещото лице е извършило проверка на начисленията, изравнителните сметки и приложените към делото данни за топлоснабдяването на сградата и процесния имот. Същевременно вещото лице посочва, че вземанията за периода 05.2020 г. – 01.2021 г. са погасени по давност, доколкото съответните 45-дневни срокове за плащане са изтекли преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.04.2024 г. За този период погасената по давност сума възлиза на 42,88 евро за топлинна енергия и 3,57 евро за услугата дялово разпределение. За непогасения по давност период 02.2021 г. – 04.2023 г. вещото лице е определило дължима главница за топлинна енергия в размер на 286,80 евро, мораторна лихва върху нея в размер на 45,03 евро, главница за услугата дялово разпределение в размер на 32,13 евро и мораторна лихва върху последната в размер на 6,19 евро

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.04.2024г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това вземания на ищеца, станали изискуеми преди 10.04.2021г. са погасени по давност. Това са вземанията за периода 01.05.2020г. – 31.01.2021г.

Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице, приема, че за 4 непогасения по давност период, а именно 02.2021 г. – 04.2023 г. дължимата главница за топлинна енергия в размер на 286,80 евро.

Основателни са претенциите за заплащане на дължимите такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „*****” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета.

О т заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за абонатен № *****за непогасения по давност период 02.2021 г. – 04.2023 г. е начислена цена за извършената услуга в размер на 32,13 евро. С оглед на изложеното съдът приема, че претенцията за главница за услугата дялово разпределение е доказана до размера на 32,13 евро, определен от вещото лице за непогасения по давност период 02.2021 г. – 04.2023 г., поради което искът е основателен до този размер, а за горницата от 0,03 евро следва да бъде отхвърлен.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Предвид частичната основателност на иска за главница ТЕ, то искът за мораторна лихва също е частично основателен, като съгласно приетото заключение по СТЕ същият възлиза на 45,03 евро.