Решение № 305 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 792/2024
- Вид
- Решение № 305
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Александър Стойчев
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 305 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900792 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявен е иск от К. З. С.,
ЕГН **********, ****, против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО
„ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, за заплащане сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди във връзка с обстоятелството, че на 26.12.2021 год. е настъпило ПТП между управлявания от З.К.С., ЕГН **********, лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. ****, който е блъснат от лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № **** управляван от А. Б. К., ЕГН **********, при което последният навлиза в насрещната лента за движение и блъска управлявания от С. лек автомобил, при който удар З. С., който е баща на ищцата, почива.
За горното деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД № 827/2023 год. на Окръжен съд - Пловдив. В исковата молба подробно се посочват основанията за репарация на неимуществените вреди във връзка с изключително близките отношения между ищцата и починалия й баща, обосновава се иска по размер. Твърди се, че на 22.08.2023 год. ответникът е заплатил на ищцата сума в размер на 60 000 лв. като репарация на неимуществените вреди, поради което и се претендира в настоящия процес сумата от 140 000 лв. Наред с обезщетението ищцата претендира законна лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение от 60 000 лв. за периода 09.02.2022 год. - 22.08.2023 год. в размер на 9 824,50 лв. Наред с това се претендира и законна лихва върху обезщетението от 140 000 лв., начиная от 09.02.2022 год. до окончателното изплащане.
1
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7 изцяло оспорва предявените искове. Прави се възражение по размера на обезщетенията. Твърди се наличие на съпричиняване на вредите поради обстоятелството, че починалият З. С. при управление на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № **** е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като не е пътувал с поставен обезопасителен колан. Също така се твърди и наличие на алкохол в кръвта на С., което се счита от ответника като обстоятелство, повишаващо риска от настъпване на ПТП. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите поради обстоятелството, че починалият не е управлявал лекия си автомобил възможно най- вдясно в лентата за движение.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Между страните е безспорно, че на посочени дата и час е настъпило ПТП с участници З.К.С., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. **** и А. Б. К., ЕГН **********, управлявал лек автомобил „BMW“ 530 с рег. № **** че З.К.С. е починал, като не се спори, че е баща на ищцата.
Също така не се спори между страните, че във връзка с настъпилото ПТП е било инициирано и завършило с влязъл в сила окончателен акт наказателно производство по НОХД № 827/2023 год. на Окръжен съд - Пловдив, като очевидно не се спори и, че застрахователят е платил 60 000 лева.
Установява се също така, че е налице влязъл в сила окончателен акт на наказателния съд по НОХД № 827/23г. по описа на ОС Пловдив, с която подсъдимият А. Б. К. е признат за виновен в това, че на 26.12.2021 г., на път Ш-8602, в зоната на километър 5+500, попадащ в участък от пътя между с.
2
Златитрап и с. Брестовица, обл.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение, при което по непредпазливост е причинил смърт на З.К.С..
Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и очевидно противоправно с оглед констатациите на наказателния съд, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещите лица по назначената КСАТПЕ, която установява причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на увреждането и вредоносния резултат.
По делото са представени и доказателства, от които се установява, че ищците са отправили на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото, като освен това е и безспорен между страните факт с правно значение. Също така страните не спорят, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите“ относно управлявания от делинквента лек автомобил и ответното застрахователно дружество при липсата на изрично оспорване от застрахователя на този факт с правно значение, като освен това по делото се установява, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди по повод процесното ПТП в размер на 60 000 лева.
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и 3 емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан свидетеля И.Б., който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от дъщерята на починялия болки и страдания във връзка със смъртта на баща й. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на тези свидетел, поради липса на обстоятелства по делото правещи вероятна тяхна заинтересуваност от изхода на спора, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. Очевидно е, че интензитетът на болките и страданията следва да се счита завишен с оглед възрастта на пострадалата, която към момента на настъпване на ПТП е била на 23 години. Действително същата е била пълнолетна, но по делото няма данни, че същата е създала свое собствено семейство и е родила деца. При това положение загубата на баща й е съществен травматичен момент в нейния живот. Във връзка с битуващия в РБългария семеен модел отличаващ се с топли и близки взаимоотношения между деца и родители, както и установените по делото конкретни за настоящия казус факти в тази посока следва да се подчертае, че очевидно ищцата е била в близки и топли отношения с починалия си баща.
Ето защо при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищците болки и страдания, във връзка с претърпените вреди, е в размер на 200 000 лева.
Съдът отчита, при определяне на този размер, че се касае за изключително травматично събитие в живота на всяко дете. Наред с това и съдебната практика, при подобен тип вреди, се е ориентирала около аналогичен размер на обезщетението. Съдът намира поради това и посочената от ищцата сума за адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания. Като се отчете заплатената сума доброволно от ответника следва да се присъди разликата от 140 000 лева.
При така очертаното фактическо и правно статукво на основателност на исковете за неимуществени вреди се налага да се разгледа направените от ответника възражения за съпричиняване на увреждането. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на 4 предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това се актуализира относно процентното съотношение на съпричиняването.