Определение № 2508 от 11.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2508 гр. София, 11.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501977 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на Д. Б. Й. – А. като наследник на Р. С. М. и Б. Й. М. срещу определение № 8903/22.04.2026г. на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 3907/26г., с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите излагат, че обжалваният съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен. В жалбата се излагат аргументи за това, че в НПК не е предвидена отговорност за бездействие на органите на досъдебното производство, за загубване на веществени доказателства и следственото дело.

Считат, че е допуснато съществено нарушение на правото на ЕС- чл.2, чл.47, чл.51 от Хартата за основните права . Поддържат, че правото на ЕС се прилага при липса на вътрешна национална уредба с оглед на принципите на европейското право: преодоляване на законодателни празноти и примат на правото на ЕС. Сочат практика на СЕС.

Затова молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира частната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирани страни чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

1

За да прекрати производството по исковете за неимуществени вреди първоинстанционният съд е приел, че са недопустими, тъй като изложените от ищците твърдения не очертават фактическия състав на непозволено увреждане, а съставляват общо несъгласие с начина, по който е водено досъдебното производство. Посочените норми от правото на ЕС, които са нарушени в хода на досъдебното производство, не могат да бъдат свързани с нарушаване на правото на ЕС, а единствено с нарушения на българските процесуални закони. Първоинстанционният съд се е позовал на чл.132 от Конституцията на РБългария, за да обоснове недопустимост на иск по чл.49 от ЗЗД.

Обжалваното определение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове по чл.2в от ЗОДОВ за допуснато съществено нарушение на правото на ЕС. С оглед принципът на служебното начало – чл.7 от ГПК, той има задължението да провери дали искът/исковете, с които е сезиран, са допустими – чл.130 от ГПК. Т.е. дали са налице абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск или са се осъществили отрицателните процесуални предпоставки/процесуални пречки, които препятстват валидното упражняване на правото на иск. Преди да провери допустимостта на предявения иск съдът трябва да извърши преценка на редовността на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК пак в изпълнение на принципът за служебното начало. В случая това задължение не е изпълнено от първоинстанционният съд. Предявените искове са с правна квалификация чл.2в от ЗОДОВ. С нея е приет национален механизъм за обезщетяване на вредите, които са причинени от държавни или правораздавателни органи, причинени от нарушаване на правото на ЕС.

Три са материалните предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата при предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ: нарушения на правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено или явно квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект. Това са и юридическите факти, чието осъществяване трябва да твърди ищецът в обстоятелствената част на исковата молба по иск по чл.2в от ЗОДОВ, за да удовлетвори изискването на 2 чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Твърдените причинени вреди трябва да бъдат ясно и поотделно посочени по вид и размер, в резултат на чие поведение и в какво се изразява деликтното поведение. / Опр. № 1060807.03.2024г. по ч.гр.д. № 453/24г., ВКС, IV г.о./. Преценката за наличието на такива твърдения е преценка на редовността на исковата молба. / Опр. № 2313/05.05.2026г. по ч.гр.д. № 1640/26г., ВКС, III г.о./ Въззивният съд счита, че исковата молба, предявена от Д. Й.- А. и Б. М. е нередовна. От изложеното в обстоятелствената част не може да се направи категоричен извод за това коя норма от правото на ЕС, предоставяща им права, е нарушена, че нарушението е достатъчно съществено и че то е в причинна връзка с претендираните от тях вреди. Посочените норми от Хартата на основните права не е може да се приеме за достатъчно, за да обоснове тяхното субективно материално право, което претендират. Вредите не са ясно и поотделно посочени по вид и размер. Не е направено разграничение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от всеки един от ищците, защото всеки от тях има самостоятелно материално субективно право. При така установеното несъответствие на исковата молба на жалбоподателите с чл.127, ал.1 ,т.4 от ГПК обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия по преценка на редовността й.

Изложеното обосновава основателност на частната жалба.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8903/22.04.2026г. на СГС, ГО, 26 състав, постановено по гр.д. № 3907/26г.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на процесуалните действия като се съобразят мотивите на настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване .

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4