Решение № 105 от 20.09.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20243000600231 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъдените лица Н. З. С. и В. С. Р. чрез процесуалният им представител адв.Кр. К. /АК Русе/, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 15/22 г. по описа на Районен съд Дулово и ВНОХД № 68/24г по описа на ОС Силистра. В същото се навеждат възражения за допуснато от двете редовни съдебни инстанции нарушение на закона – процесуален и материално-правен: на първо място, допуснато такова от прокурора, т. к. обвинителният акт не отговарял на всички процесуални стандарти по чл.246 от НПК и не позволява на подсъдимите лица да разберат точно какво е обвинението срещу тях и на какво се основава, следователно и да упражняват в пълна степен своите права и защитават законните си интереси; на второ място, за допуснато такова и от съда /първоинст. и въззивен/ с твърдения за наличие на данни за провокативно поведение от 1 страна на пострадалия С., респ. до незаконосъобразни фактически и правни изводи, довели до неправилно осъждане на подзащитните му по възведените обвинения; навеждат се доводи и за несправедливост на наложените им наказания, с искане за приложение на института на чл. 66 от НК. Като цяло искането е за възобновяване на наказателното производство по двете дела /НОХД и ВНОХД/ и връщане за ново разглеждане на делото от друг състав на първостепенния съд с цел установяване на истината или за намаляване на наложените наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдените лица поддържа искането за възобновяване, като представя писмена защита.

Осъденото лице В. Р. поддържа изложеното от защитника му искане и моли да му бъде наложено пробация и глоба, т. к. няма кой да се грижи за семейството му.

Осъденият Н. С., редовно призован, не се явява.

Представителят на АП-Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Варненският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо - подадено е от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348 от НПК. Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно.

С присъда № 2 от 05.05.2022г., постановена по НОХД № 15/2022г. по описа на РС Дулово подсъдимите лица Н. З. С. и В. С. Р. са били признати за 2 виновни в извършване на деяния по НК, както следва: двамата подсъдими лица по чл. 128 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, с налагане по реда на чл.

58а ал.1 от НК на наказания от две години лишаване от свобода, търпими при първоначален общ режим; само подс. В. Р. и за деяние по чл. 129 ал.2 вр. ал. 1 от НК с налагане на наказание по реда на чл. 58а ал.1 от НК от две години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим. На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание на подс. В. Р. измежду посочените по-горе две, а именно 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Същото е увеличено по реда на чл.24 от НК с 4 месеца. На основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД двамата подсъдими са осъдени да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди на пострадалия Л.С. в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането до окончателното му изплащане; направените по делото разноски от него за адвокатски хонорар; д. т. върху уважения гр.иск, а също и сторените по делото разноски.

Тази присъдата е била обжалвана от ч. обвинител – постр. С. с искане за увеличаване на наложените от първостепенния съд наказания и на двамата подсъдими. Недоволни са останали и подсъдимите лица, които чрез защитника си също оспорили първоинст. съдебен акт, отправяйки искане за отмяна на същия и постановяване на нов, с който да бъдат изцяло оправдани по възведените им обвинения.

С решение № 43 от 25.04.2024 г. по ВНОХД № 68/2024г. въззивният съд на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК е изменил присъдата на РС Дулово, като е увеличил размера на определените при условията на чл. 58а, ал. 1 НК наказания лишаване от свобода на двете подсъдими лица - от две години на по четири години за всеки един от тях, а на основание чл. 23, ал. 1 НК определил едно общо за подс. В. Р. от 4 години, отменяйки увеличаването му по реда на чл. 24 от НК с четири месеца. В останалата й присъдата е била потвърдена.

Настоящият състав на АпС намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

На първо място, неправилно се иска възобновяване на наказателното производство по първоинстанционното НОХД 15/2022 г. на РС Дулово, при 3 положение, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт.

Поради това релевираното основание за възобновяване трябва да се изследва с оглед осъществената от втората инстанция дейност.

Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от НПК, като измежду тях от приоритетно значение е оплакването за допуснати процесуални нарушения, доколкото в разглеждания случай наличието на такова еднозначно предопределя крайния изход на делото.

Съставът на АпС Варна не установи наличието на процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, които да са били пропуснати от въззивната инстанция при постановяване на решението по ВНОХД № 68/2024 г. по описа на ОС Силистра, нито такива, които да се били допуснати при въззивната проверка.

Установява се от материалите по делото, че с ъдебното производство пред първостепенния съд е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т. к.: 1. искателите, а тогава подсъдими С. и Р. са направили подобно искане и са заявили, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желаят да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. В резултат на така направеното искане и след констатиране на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти, правилно и законосъобразно първоинст. съд е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приключил делото с присъда, приемайки, че искателите са осъществили от обективна и субективна страна състава на деянията по чл. 128 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК – само от подс. Р., определяйки наказания в синхрон с императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК по реда на чл. 58а от НК.

Претенциите на искателите, изложени от защитата им, че обвинителният акт не отговарял на всички процесуални стандарти по чл.246 от НПК и не позволява на подсъдимите лица да разберат точно какво е обвинението срещу 4 тях и на какво се основава, са неоснователни. В обстоятелствената му част прокурорът е посочил престъпленията, извършени от обвиняемите лица; времето, мястото и начинът на извършването им; пострадалите лице, пълни данни за личността на обвиняемите; обстоятелствата, които смекчават или отегчават отговорността, доказателствените материали. Не е налице порок и в заключителната му част, тъй като тя съдържа законово изискуемите реквизити: данни за самоличността на обвиняемите, правната квалификация на деянията за всеки от тях, датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя. Описаните фактически обстоятелства очертават ясно предмета на доказване и дават възможност на подсъдимите лица да разберат обвинението и да организират пълноценно защитата си – установимо и от изразената от тях процесуална позиция. В проведеното разпоредително заседание на 15.03.2022г /л.36 и 37 от НОХД/ двамата подсъдими в присъствие на защитника си – адв. М. са били единодушни, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, изразили са волята си, делото да бъде разгледано по особените правила на глава XXVII – чл. 371 т.2 от НПК , като подсъдимите са заявили доброволно, ясно и недвусмислено, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях. Същото те са сторили и при проведеното съдебно заседание на 05.05.2022г – л.42 от НОХД, на гърба/. Следователно, и двамата подсъдими са разбирали и напълно осъзнавали в какво са обвинени, организирали са лично защитата си в лицето на адв. М. /АК Шумен/, която е взела активно участие при осъществяването й, признали са се за виновни по възведените им с ОА обвинения.

Изложеното изключва позоваване от страна на искателите на заблуда или грешка относно основанията и правните последици на проведената пред първата инстанция диференцирана процедура, както и че не са признали доброволно фактите по обвинителния акт. В конкретния случай проведеното от районния съд съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е било в съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 НПК.

От формулировката на ал. 4 на чл. 372 НПК е видно, че единствено самопризнанието на подсъдимия не е достатъчно, за да бъде то одобрено с определение от съда. Съдът може да приеме признанието за виновност само 5 ако се убеди, че волеизявлението на подсъдимия е обективирано свободно, като деецът разбира същността на обвинението. Необходимо е още решаващият орган да направи оценка дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, като едва при положителен отговор съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Този подход на законодателя е в пълен синхрон с разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК, като осуетява опасността от надценяване на доказателствената стойност на самопризнанието. Видно е, че такава оценка е извършена от състава на решаващия съд, като за положителния резултат от нея, съдът се е произнесъл с изрично определение /л.37, на гърба по НОХД/.

Въпреки, че не е бил длъжен да анализира доказателствата от досъдебното производство, тъй като такъв анализ не е дължим в тази особена процедура, първоинст. съд е сторил това. От формулировката на чл. 373, л. 3 НПК е видно, че при тези хипотези съдът всякога приема за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Верността им се приема без осъществяване на традиционната задължителна аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствения материал. Ако за съда съществува съмнение относно фактите на деянието или достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство, това означава, че поначало липсват предпоставки за процедура по гл. 27 НПК.

Като се основава на тези принципни положения, съставът на АпС Варна счете, че районният съд законосъобразно е провел производството по делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, при наличие на всички положителни процесуални предпоставки за това. Изводът на решаващата съдебна инстанция за съответствие между фактите, отразени в обвинителния акт и доказателствата, събрани на досъдебното производство, законосъобразно е бил споделен и от въззивния съдебен състав, който подробно е разгледал оплакванията на подсъдимите, давайки аргументиран отговор защо не ги споделя. По същество в жалбата пред въззивния съд, както и в искането си за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на въззивния съдебен акт, осъдените не оспорват валидността на направеното признаване на фактите по обвинителния акт, същите възразяват като цяло по 6 събраната по делото доказат. съвкупност, обуславяща обвинителната теза и отразена в обст. част на обв. акт и възприета като фактология от съда.