Решение № 237 от 09.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600487 по описа за 2025 година С Присъда № 13/20.06.2024 г., постановена по НОХД № 97/2023 г., Районен съд - гр. Поморие е признал подсъдимия К. К. К., с ЕГН ********** за виновен в това, че на 02.04.2021 г. в гр. П., ул. „П. Б.“ № ***, вх. ***, ет.

***, причинил средна телесна повреда на С. П. И., изразяваща се във фрактура на интерфалангеалните стави с дислокация на фрагментите, което увреждане е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 6 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предл. трето, вр. ал. 1 от НК, е осъден на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил така наложеното наказание за срок от ЧЕТИРИ години.

Със същата присъда съдът е осъдил К. К. да заплати на гражданския ищец С. П. И. с ЕГН **********, сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 02.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за причинените с 1 престъплението имуществени вреди, като е отхвърлил иска за имуществени вреди за разлика над уважения размер до предявения размер от 360 лева.

Съдът осъдил подсъдимия да заплати по сметка на РС-Поморие 202,40 лв. държавна такса за уважения граждански иск.

С присъдата съдът е осъдил К. К. да заплати на гражданския ищец С. П.

И. сумата от 1 612 лв. представляваща разноски по делото, от които 800 лева, адвокатски хонорар по НОХД № 97/2023 г. по описа на РС-Поморие, 500 лв., адвокатски хонорар по НЧХД № 212/2021 г. по описа на РС-Поморие, 12 лева държавна такса и 300 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице по същото производство.

Накрая съдът осъдил подсъдимия К. да заплати в полза на държавата сума в размер на 298,20 лева представляващи разноски по делото, 30 лв. от които по сметка на РС-Поморие и 268,20 лв. по сметка на ОД на МВР – Бургас.

Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба от адв. Веселин Анестиев от АК-Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия К. К., с която се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. К. да бъде признат за невинен.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият К. К. се явява лично и със защитника си адв. Веселин Анестиев от АК - Бургас.

Частният обвинител и граждански ищец С. П. И. се явява лично и с повереника си адв. Таня Михайлова от АК-Бургас.

Представителят на ОП-Бургас счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.

Представителят на гр.ищец изразява становище жалбата да не бъде уважена. Счита присъдата за правилна и моли тя да бъде потвърдена.

Гражданският ищец заяви, че причинената травма му е създала психически и емоционални травми. Затруднено му е придвижването в жилището, тъй като е незрящ почти от дете и при предвижването си в жилището се подпира на стените, а това сега му причинява болка.

Защитата на подсъдимия оспорва начина на причиняване на телесната повреда. Според защитата вещото лице е изразило становище, че най вероятно травмата е получена вследствие на замахване от страна на пострадалия и удар 2 в тъп предмет. Защитата твърди, че липсват категорични доказателства за вината на неговия подзащитен, както и за начина на получаване на средната телесна повреда. Оспорва достоверността на показанията на св. Г. Р., тъй като същата е много близка на пострадалия И.. Счита, че нейните показания противоречат на показанията на св. А. Д. и И. П.. Алтернативно моли наказанието да бъде изменено на „Пробация“, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от девет месеца, а присъденото обезщетение от 5 000 лв. да бъде намалено на 1 000 лв.

Подсъдимият К. се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума заявява, че не е виновен.

Окръжен съд - Бургас, след като обсъди доводите изложени във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Подсъдимият К. К. К. е роден на ********* г. в гр. П., живущ в ******************. Той е *******, ********* гражданин, ********, ********** образование, работи в „Т.“ ЕООД като шофьор и е с ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост К. не е **********.

Подсъдимият К. К. и св. М. Д. К. били бивши съпрузи. Отношенията им били влошени, както по време на брака така и след неговото прекратяване в началото на 2021 г. На 21.08.2020 г. била издадена заповед за незабавна защита № 1, по гр.д. № 418/2020 г. по описа на ПРС, с която подсъдимият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св. М. К. и му е забранено да приближава жилището и местоработата й, както и местата й за социални контакти и отдих.

Към процесната дата 02.04.2021 г. пострадалият С. П. И. и св. М. К. живеели на семейни начала в жилището на ул. „П. Б.“ № ***, вх. **, ет. **** в гр. П..

Пострадалият С. И. бил със 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено, поради практическа нелечима слепота на дясното око и намалено централно зрение на лявото око.

3

На 02.04.2021 г. св. М. К. била нощна смяна в *********** гр. П., когато към 22:00 ч. получила телефонно обаждане от дъщеря си Р. К., която и съобщила, че бившият и съпруг К. К. тръгнал към дома на пострадалия С. П.

И. за да се саморазправя с него.

Тъй като К. била на работа, тя помолила колежката си Г. Ц. Р. да отиде до квартирата й в гр. П., ул. „П. Б.“ № ***, вх. ***, ет. *** и да защити С. И. от евентуалното нападение на К. К..

Същата вечер към 22:30 ч. на вратата на пострадалия И. се почукало и когато той отворил вратата, в жилището влязъл подсъдимия К., придружаван от трето лице, с неустановена по делото самоличност.

При влизането се в дома подсъдимият К. нападнал И., нанасяйки му удари с юмруци в главата, тялото и крайниците, а третото лице дърпал и блъснал пострадалия, който прикривал лицето си от ударите с ръце, а при побоя удар получила и св. Р..

След нанесения на пострадалия побой подсъдимият избягал, придружаван от третото лице, а св. Р. сигнализирала органите на реда, като при оттеглянето си подсъдимият бил видян от св. П.Р.К., обитаващ жилище под наем в сградата, обитавана от пострадалия и св. К., и св. И.Б.П., наемодател на св. К..

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване възможно най-пълно на фактическата обстановка по делото.

Извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като ги е преценил по отделно и в съвкупност. Фактическите положения, които са приети за установени, се доказват по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, свързани с повдигнатото обвинение, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на страните.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към присъдата. В тези мотиви Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, който 4 анализ категорично сочи, че подсъдимият е извършител на престъплението.

Поради това фактическата обстановка, която е установена в пълнота, коректно и точно се възприема изцяло от въззивната инстанция. Тя изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите К. и Р., която е и очевидец на деянието, на свидетелката И.С., дадени на съдебно следствие, от които се установява, че късно вечерта след чут от нея скандал от сградата в която живее са излезли двама мъже, които бързо са се отдалечили с бял автомобил и почти веднага след тях от сградата са излезли мъж, който е носил чук или брадва и жена, която го е възпирала и успокоявала. Св. С. се е обадила на тел. 112, откъдето са й отговорили, че вече са уведомени за скандала и едва тогава е пристигнала полиция. От показанията на св. К. и Р. се установява, че единствената жена в дома на пострадалия И. в този момент е била св. Р., както и че тя е била там преди да пристигнат полицаите. Впрочем св. П. в показанията си на досъдебното производство – прочетени от РС на основание чл. 281, ал. 5 също посочва, че св. Р. е била преди полицаите на местопроизшествието. Показанията на тези свидетели съдът намира за последователни, логични, безпротиворечиви, кореспондиращи както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези показания са назначените и изготвени по делото СМЕ, от които се установяват вида и степента на получените от пострадалия наранявания, както и механизма на получаването им.

Неточно е твърдението на защитата, че вещото лице по тези експертизи е посочило, че нараняването на ръката е получено при самостоятелен удар.

Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че получените наранявания е възможно да са получени от нанасяне на удари с ръце и крака, както е възможно нараняването на фрагментите на дисталната интерфлангеална става да се получи и при самостоятелен удар. Т. е. възможни са и двата варианта, но от доказателствените източници се установява по безспорен и категоричен начин, че на 02.04.2021 г. в гр. П. на ул. „П. Б.“ № ***, вх. ***, ет. *** подсъдимият К. К. К. причинил на пострадалия С. П. И. средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на интерфлангеалните стави с дислокация на фрагментите, което увреждане се квалифицира, като трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 6 5 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес. От показанията на св. Р. се установява, че след нахлуването на подсъдимия и трето неизвестно лице в квартирата на пострадалия, подсъдимият е нанасял удари по цялото тяло на пострадалия, а третото лице само го е бутало и дърпало. Именно тези удари от подсъдимия върху пострадалия са причинили и конкретното телесно увреждане, а не сам пострадалия да се е наранил.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил една обоснована от фактическа страна присъда.

След като е изяснил фактическата обстановка и обстоятелствата, които са от значение за правилното решаване на делото, основният съд правилно е приел, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и го е признал за виновен по това обвинение.

С оглед на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, които са подробно обсъдени в мотивите към атакуваната присъда, основният съд правилно е преценил, че за да бъдат ефективно осъществени целите на чл. 36 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание съобразно разпоредбите на закона и е определил това наказание в съответствие с доказателствата по делото и според своето вътрешно убеждение.

Въззивната инстанция намира, че атакуваната присъда е обоснована и законосъобразна. Същата е постановена в съответствие с писмените и гласни доказателства по делото, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция подс. К. следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител С. П. И. сумата 400 лева, представляващи направени от него разноски във въззивното производство, които изрично се претендират.