Определение № 587 от 13.03.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1190/2023
- Вид
- Определение № 587
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, т. 5 · Закон за здравното осигуряване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 587 гр. София, 12.03.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове:
Людмила Цолова
Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901190 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника в производството НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
/НЗОК/, срещу решение № 121 от 05. 04. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Пловдив по в.т.д. № 103 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 408 от 08. 12. 2022 г., постановено от Окръжен съд - Пловдив по т.д. № 147 по описа на съда за 2022 г., с което на свой ред е осъдена НЗОК да заплати на ищеца в производството „Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ“ ЕООД, сумата 62414 лева, представляваща неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец юли 2018 г. по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277 от 01. 06. 2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и договор № 164758 от 01. 06. 2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. юли 2018 г. по Приложение № 2 - неразделна част от договор № 164277 от 01. 06. 2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаването на исковата молба - 11. 03. 2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 19003.12 лева - обезщетение за забавеното плащане на 1 присъдената главница в размер на законната лихва за периода от 11. 03.
2019 г. до 10. 03. 2022 г., със законните последици по отношение на разноските в производството.
По изложени в касационната жалба съображения се твърди неправилност на обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и поради необоснованост.
Оспорва се изводът на въззивния съд за дължимост на сумата по исковата претенция, при наличие на конкретни клаузи на договора за заплащане на отчетената дейност в рамките на установените лимити в Приложение № 2 към процесния договор, без да се държи сметка за ограничения размер на бюджетните средства. Излага се оплакване за неотчитане от страна на въззивния съд, на конкретиката и спецификата на спора. Сочи се, че решението не съдържа точни, ясни и убедителни мотиви, а е основано на едностранчиво кредитиране твърденията и доводите на ищеца, и не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК.
Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество – отмяната му и отхвърляне на предявените срещу касатора искове в цялост, претендират се разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди:
I. Наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – противоречие с актове на Конституционния съд /КС/ на Република България и в частност – решение № 2 от 22. 02.
2007 г. на КС по к.д. № 12/2006 г. и решение № 3 от 08. 03. 2016 г. по к.д. № 6/2015 г. по въпроса дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити.
Сочи се, че в първото от цитираните решения на КС е дадено тълкуване на чл. 52, ал. 1 от Конституцията в смисъл, че не противоречат на основния закон нормите на чл. 4 и чл. 5 от ЗБНЗОК за 2007 г., които са с идентично съдържание с текста на чл. 4 от приложимия към спора ЗБНЗОК за 2018 г. Касаторът излага, че във второто от цитираните решения на КС се приема, че законодателят може да определя обем на 2 медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване и нейното разделяне в един или повече здравни пакети, и КС изрично заключава, че е допустимо ограничение до определени по вид, обхват и обем здравни дейности, при спазване принципите на основния закон.
II. Наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите:
1. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства;
2. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители;
3. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън предмета на съдебния контрол;
Твърди се, че въпросите са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като са противоречиво решавани от съдилищата по идентични дела, в подкрепа на което са изброени съдебни актове на окръжни и апелативни съдилища.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски в производството по чл. 288 от ГПК.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационните жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
3
За да стигне до крайните си изводи, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция въззивният съд, като е изложил установеното според него по делото от фактическа страна – в голямата си част безспорно между страните, е приел в частта от мотивите си към обжалваното решение, относима към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, че: При уреждащите спорните правоотношения между страните норми от действащия обективен правов ред, действително общественият ресурс за заплащане на процесните медицински дейности /болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури/, ежегодно се определя и разпределя чрез закон за бюджета на НЗОК за съответната година и обхватът и количеството медицински услуги, които държавата закупува чрез този ресурс, се определя чрез съответния Национален рамков договор /НРД/. Нормата на чл. 55, ал. 2, т. 3а от ЗЗО определя, че НРД съдържат обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2, които са отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО, а съгласно чл. 55а, ал.
1 от ЗЗО НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г., НС на НЗОК утвърждава за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, както и утвърждава стойности на горните разходи и по изпълнители на болнична медицинска помощ, разпределена по месеци, по предложение на директорите на РЗОК, и наблюдава, анализира и коригира стойността на разходите ежемесечно и на тримесечие, а директорите на РЗОК предлагат на НС на НЗОК стойностите на разходите по т. 1, б. „а“, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ за съответната РЗОК, и наблюдават разходването на утвърдените стойности на тези разходи по месеци и на тримесечие, както и закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ обем здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от ЗЗО в рамките на стойностите по т. 1, б. „а“, и анализират и отчитат ежемесечно пред НС на НЗОК дейностите. Съгласно чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2018 г., НС на НЗОК анализира и контролира дейностите по ал. 1, т. 2, б. „а“ ежемесечно и на тримесечие, и наблюдава и контролира дейността по ал. 1, т. 2, б. „б“ 4 ежемесечно и на тримесечие.
Според въззивния съд по-натам, налице е механизъм, чрез който да се осигури заплащането на извършената от болницата дейност за лечение и над определения за исковия период месец юли на 2018 г. т.нар. лимит. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45 от ЗЗО, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите. Нормата на чл. 45 от ЗЗО определя, че НЗОК е длъжна от своя бюджет да заплаща медицинската помощ от видовете, посочени в т. 1-15 от разпоредбата, именно каквато дейност (като вид, а не като обем) е договорена с НРД и със съответните договори с изпълнителите.
Тази норма несъмнено не съдържа ограничение от вида на лимитите, установени в Приложения № 2 към договорите. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицинска помощ, посочена в чл. 45, договорена с НРД и с договорите с изпълнителите, като тази разпоредба също не съдържа ограничение от вида на лимитите, установени в Приложение № 2 към договорите. Неправилно, несъответно на закона, е затова според съда, твърдението на НЗОК, че чрез лимитирането на обема на медицинска помощ по същество се лимитира нейното количество не само като вид медицински услуги, но и като конкретно закупено количество от всеки вид услуга. Съгласно чл. 25 от ЗЗО в бюджета на НЗОК задължително се предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, поради което е неоснователно разбирането на НЗОК, че по начало заплащане на надлимитната дейност би било в противоречие с разпоредбата на чл. 119 от Закона за публичните финанси. Съгласно чл. 16 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2018 г., ежемесечно и на тримесечие НС на НЗОК наблюдава, анализира и контролира изпълнението на здравноосигурителните плащания по чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г. на база на представените от директорите на РЗОК доклади по чл.
13, чл. 14 и чл. 15 от същите Правила, а съгласно чл. 17, ал. 1 от тези Правила НС на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите на РЗОК и на изпълнители на БМП в съответствие с параметрите на национално ниво на изпълнението на здравноосигурителните плащания по чл. 16.
5
Затова според въззивния съд следва да се приеме, че е налице задължение на НЗОК да заплати и надлимитни дейности за съответния месец, включително от резерва, което е реципрочно на задълженията на болницата, поети с чл. 5, т.т. 1, 3, 5, 9, 10 от двата процесни договора - да осигурява договорената медицинска дейност за ЗОЛ, да поддържа по всяко време на изпълнението на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложение, да разполага с медицински специалисти, да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ на дейност - предмет на договора.
Въззивният състав излага, че въпрос на административна организация от страна на НЗОК е да бъдат установени лимитни стойности, съобразени с реалните нужди от лечение на здравноосигурените лица, съответно, спазването на тези лимитни стойности да се осигури по съответен ред, както и да се осигури механизъм за плащане при необходимост от резерва, без лимитните стойности да се явяват ограничение за необходимото за пациентите болнично лечение и без това извършено лечение да не бъде заплащано от НЗОК, при което то всъщност да остава за сметка на болницата, което според съда е очевидно недопустимо. Неоснователно е затова според съда разбирането на НЗОК, че за извършената дейност от болницата, която е договорена с процесните договори, болницата следва да поеме разходите от свой собствен бюджет и средства. За въззивния състав е несъмнено, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат незаплатени от НЗОК, а следва да се плащат с оглед наличието на резерв съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, след като оказаната медицинска дейност е от категорията на гарантираната.
Разпечатката съдържа 36 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84f88fa8-8406-4a89-be60-27fc0540175b