Решение № 16697 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16697 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110155285 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, с правно основание чл. 86 ЗЗД и с правно основание чл. 224 КТ.

Ищцата Д. Г. Г. извежда субективните си права при твърдения, че в периода 15.09.2021г.07.08.2023г, между страните съществувало трудово правоотношение заемала длъжността "старши учител". Същата навежда доводи, че е била член на Синдиката на българските учител (СБУ) и страна по колективния трудов договор, който е сключен от Синдиката на българските учители. С анекс № Д01- 192/ 10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01- 269/06.12.2022г. е постигнато съгласие чл. 27, ал. 1 да се измени като се определи нова минимална работна заплата за старши учител в размер на сумата 901,42 евро (1763 лева), считано от 01.01.2023г.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е поискала ответникът да плати разликата между размера на трудовото възнаграждение за периода 01.01.2023г.- 07.08.2023г., изчислен съобразно уговореното в колективния трудов договор и платеното трудово възнаграждение за посочения период. Ответникът отказал да плати посочената сума с мотив, че съм момента на изменение на колективният трудов договор договорът между страните е прекратен и клаузата на колективният договор няма ретроактивно действие.

При изложените фактически твърдения ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 1245,16 евро ( 2435,32 лева), представляваща разликата между полученото брутното трудово възнаграждение за периода 01.01.2025г.- 01.08.2023г. и измененият размер на възнаграждението. съгласно КТД № Д 01- 269/ 06.12.2022г., формирана като сбор от сумата 845,18 евро (1653 лева), представляваща основно трудово възнаграждение за периода 01.01.2023г.- 07.08.2023г. и сумата 400 евро (782,32 лева), 1 представляваща трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 01.01.2023г.- 07.08.2023г/, сумата 92,75 евро (181,41 лева), представляваща обезщетение за забава. в размер на законната лихва за периода 22.05.2025г.- 15.12.2025г., сумата 309,05 евро (604,44 лева), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 36 дни и сумата 29,67 евро (46,23 лева), представляваща обезщетение за забава за периода 22.05.2025г.- 15.12.2025г.

С определение от 01.06.2026г. е допуснато изменение на предявените искове, относно размера на същите, като исковете за трудово възнаграждение се считат предявени от сумата 1245,16 евро (2435,32 лева) на сумата 1250,84 евро (2446,43 лева); исковете за обезщетение за забава върху главницата за трудово възнаграждение - от сумата 96,64 евро (189,02 лева) на сумата 87,93 евро (171,98 лева); искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – от сумата 308,84 евро (604,04 лв.) на сумата 294 евро (575,54 лева); и исковете за обезщетение за забава върху същата главница – от сумата 23,64 евро (46,23 лева) на сумата 20,69 евро (40,47 лева).

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, който се изразява становище за неоснователност на исковете. Релевират се доводи, че към момента на сключване на анекса към колективния трудов договор трудовият договор между страните е прекратен, като същият няма ретроактивно действие. Ответникът оспорва ищцата да е член на Синдиката на българските учители. Същата оспорва предявените искове по размер.

В обобщение ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 78/ 15.09.2021г., по силата на което ищцата заема длъжността “старши учител”. Страните са постигнали съгласие, че основното трудово възнаграждение на 664,68 евро (1300 лева); размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 1 % за всяка година трудов стаж.

От представеното служебна бележка, изх. № 27/ 10.11.2025г. на Общински координационен съвет, район “Надежда” се установява, че ищцата е член на Синдиката на българските учители.

Видно от представеното удостоверение № 26/ 01.01.2025г., издадено от Общински координационен съвет на Синдикати на българските учители, ищцата е секретар- касиер в общинското ръководство на СБУ район “Надежда” и към 10.11.2025г. заема длъжността “Касиер” в Изпълнителния комитет на организацията.

Видно от приетия като доказателство по делото Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01269/ 06.12.2022г., в чл. 27 от същия са установени размери на минимални основни трудови възнаграждения, считано от 2

01.09.2022 г. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. "б" минималното възнаграждение за старши учител е в размер на 1533 лева.

Установява се, че с анекс № Д1- 192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269/ 06.12.2022г., страните са постигнали съгласие, че клаузата на чл. 27 от КТД се изменя в смисъл, че за системата на предучилищното и училищното образование се определя минимална основна работна заплата за длъжността “Старши учител” в размер на сумата 901,41 евро (1763 лева), считано от 01.01.2023г.

Със заповед № 349/ 01.08.2023г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, т. 10а КТ, считано от 07.08.2023г.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), основната работна заплата за пълен отработен месец съгласно КТД за системата на училищното и предучилищното образование № Д201- 269/ 06.12.2022г. е в размер на сумата 783,81 евро (1533 лева). Съгласно Анекс № Д01- 192/ 10.08.2023г. към КТД минималната работна заплата за старши учител се определя на сумата 901,41 евро (1763 лева). При пълен отработен месец разликата в основната заплата е в размер на сумата 117,69 евро (230 лева).

Разликата относно брутните възнаграждения за периода от 01.01.2023г. до 07.08.2023г. е в размер 1250,84 евро (2 446,43 лева).

Размерът на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено съобразно увеличение на основната заплата с Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г., е в брутен размер 2295,48 евро (4489,56 лева). Разликата между дължимото и начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е в размер на 294,27 евро (575,54 лева).

Размерът на законната лихва върху главницата за разликата от брутния размер на трудовото възнаграждения в размер на сумата 1250,43 евро (2446,43 лева) за периода от 22.05.2025г. до 16.12.2025г. е в размер на сумата 87,93 евро (171,98 лева).

Размерът на законната лихва върху главницата за разликата в брутния размер на обезщетението за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата 294,27 евро (575,54 лева) за периода от 22.05.2025г. до 16.12.2025г., е в размер на сумата 20,69 евро (40,47 лева).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

За основателността на иска с правно основание чл. 128 КТ следва да бъдат установени съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, отработване на трудовото възнаграждение; размерът на трудовото възнаграждение.

Релевантните към предмета на иска с правно основание чл. 224 КТ обстоятелства са, съществуването на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, прекратяването на същия, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който ответникът има отработени поне 10 работни дни, както и размерът на неизползвания платен годишен отпуск за процесния период. Конкретиката на случая сочи, 3 че ответникът е платил на ответника обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като не се установява дължимото обезщетение да е в размер, различен от платения.

Конкретиката на случая сочи, че между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателствени средства, че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и че ищецът е отработил трудовото възнаграждение. Не съществува спор между страните, че ищцата е отработила трудовото възнаграждение и че към прекратяване на трудовия договор ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 36 дни.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса приложими ли са разпоредбите на Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. спрямо служители с прекратени трудови правоотношения към датата на сключването на Анекса, а именно 10.08.2023г.

С КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01269/ 06.12.2022г., в чл. 27 от същия са установени размери на минимални основни трудови възнаграждения, считано от 01.09.2022г. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2, б. "б" минималното възнаграждение за старши учител е в размер на 1533 лева. С Анекс № Д 01192/ 10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/ 06.12.2022г., текстът на чл. 27 от КТД се изменя като считано от 01.01.2023г. минималното възнаграждение за старши учител е в размер на 901,41 евро (1763 лева).

С оглед съдържанието на анекса, със същия се преуреждат отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на отношенията със задна дата е допустимо. След като страните по колективния трудов договор, изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага, считано от 01.01.2023г., това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Нито в Анекса, нито в КТД, е посочено, че това увеличение не засяга лицата с прекратено ТПО, т.е. придаденото обратно действие на нормата следва да се тълкува, че се отнася до лицата, които в този период са полагали труд в тези учебни заведения и са били в редовни ТПО.

Страните по посочения КТД и анекс към него, основавайки се на изричното допускане в чл. 54, ал. 1 КТ придават обратна сила на КТД - увеличаването на работните заплати на учителите да влезе в сила с обратна сила от 01.01.2023 г. Ирелевантно е, че към датата на подписания анекс към КТД ТПО на ищцата е било прекратено. С КТД е изменено в полза на служителите част от съдържанието не само на все още действащите, но и на съществуващите към 01.01.2023 г трудови правоотношения с обратна сила След като ищцaтa е полагалa труд по трудово правоотношение в периода, обхванат от увеличението на основното трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че основно трудово възнаграждение на ищеца също следва да бъде коригирано, тъй като последнaтa попада в кръга на лицата, 4 заети към 01.01.2023г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса- 10.08.2023 г. Предвид установяване на този факт и на основание чл. 57, ал. 1 КТ колективният трудов договор се прилага спрямо ищцата, респективно спрямо нея е приложим и уговореният в него минимален размер на брутното трудово възнаграждение и без наличието на заповед на работодателя за увеличаването или на допълнително споразумение към трудовия договор.

Изложеното обуславя извод за основателност на предявените искове и тяхното уважаване.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Конкретиката на случая сочи, че ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.