Решение № 704 от 15.12.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Пещера, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100771 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ № 25А, чрез адв. П. П. от САК, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г., сключен между ищцата В. Г. Н. и ответника „ Сити Кеш“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. ал. 1 и 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 143, ал. 2 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между ищцата В. Н. и ответника „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г. не е недействителен, е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 3.10 и 5.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД във вр. чл. 21, ал. 1 във вр. чл. 33 от ЗПК във вр. чл. 10а от ЗПК във вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г., по силата на който ответникът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ищцата В.

Н. кредит в размер на 800,00 лв. за срок от 1 месец, при лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 48,62 %. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата.

1

Сочи се, че съгласно чл. 3.10 от Договора потребителят дължи такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 409,95 лв., а според чл. 5.2 от Договора заемателят може да започне да използва допълнителна услуга удължаване на заем при условията, посочени в чл. 32 от приложимите към Договора общи условия след заплащане на такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД. В последната било посочено, че размерът на таксата за удължаване е 272,00 лв. за един месец.

Въпреки че потребителят не бил заявявал ползването на „услугата“ по удължаване, както и не бил заплащал такса по удължаване, така посочените такси били начислени като задължение по кредита. В резултат на това за усвоена главница от 800,00 лв. от кредитополучателя се изисквало да заплати сумата в размер на 1325,30 лв.

Ищцата твърди, че доколкото съгласно чл. 3.10 от Договора потребителят дължи такса „експресно разглеждане“ на кредита в размер на 409,95 лв., то при сключването на Договора за паричен заем е нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поддържа, че дейността, за която се събира посочената такса предхожда сключването на Договора за паричен заем. Сочи, че тази дейност на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността е вътрешно присъща на дейността й, свързана е с кредитния риск и в тази връзка е задължителна.

Създаването на задължение за потребителя да заплати разходите по упражняване на същинската дейност на институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността му, респ. разглеждане на документите му в тази връзка, нямало своето основание нито в закона, нито в Договора, поради което тази уговорка била нищожна, поради липса на основание за сключването й. Дейността по разглеждането на документите не представлява допълнителна услуга, а е пряко свързана със самото задължение по кредита.

Твърди, че дори да се приеме, че таксата се събира за предоставянето на „услуга“ по разглеждане на документи, то такава дейност попада в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че изисканата „такса за експресно разглеждане“ има характер на такса във вразка с усвояването на кредита, а изисканата от кредитополучателя такса за допълнителна услуга по удължаване на заема, уговорена в чл. 5.2 от Договора, представлява посочената в закона „такса за управление на кредита“. Сочи, че визираните клаузи имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а от ЗПК и изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква, че сочената такса за експресно разглеждане на кредита не е включена при изчисляване на ГПР, което заблуждава кредитополучателя, че е сключил договор при 48,62 %, доколкото реалният ГПР е многократно надвишаващ тази стойност. Поддържа, че сочените клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на принципа на „добрите нрави“, както и на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 33 от ЗПК, като заобикалящи изискването за максималното дължимо към кредитора при забава на заплащане на задълженията по кредита. Сочи, че визираните клаузи се намират в колизия 2 със забраната на чл. 10а от ЗПК и нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, като излага доводи за това.

Ищцата счита, че процесният Договор за паричен заем е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за паричен заем лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му. Сочи, че в настоящия случай таксата за експресно разглеждане на кредита е сигурен разход за потребителя и е известен на кредитора към датата на сключване на Договора. Таксата по чл. 5.2 от Договора също е предварително заложена и предвидим общ разход по кредита. Визираните такси следва да бъдат включени в общия размер на ГПР.

Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата за бързо разглеждане и таксата по чл. 5.2 от Договора в размера на ГПР. Сочи, че при условие, че само таксата за бързо разглеждане е била включена в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от 300,00 %. Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за паричен заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника. Посочването в Договора за паричен заем на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за потребителски кредит е недействителен. Ищцата твърди, че Договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно поради това, че клаузата за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 40,05 % накърнява „добрите нрави“. Поддържа, че договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и клаузата, с която е уговорена накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за паричен заем. Поддържа, че недействителността относно договорната лихва 3 води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и годишен лихвен процент (ГЛП), тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Сити Кеш“ ООД срещу В. Г. Н. насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответницата В. Г. Н. да заплати на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД сумата в общ размер на 840,05 лв., от която: 800,00 лв. – представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 40,05 лв. – представляваща незаплатена възнаградителна лихва, за периода от 05.02.2023 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г. чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР. Ищецът по насрещните искове излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния Договор за паричен заем. По силата на Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г. на ответника В. Н. била предоставена сумата от 800,00 лв., при ГПР – 40,05 % и фиксиран ГЛП – 48,62 %. Ищецът по насрещните искове твърди, че размерът на възнаградителната лихва е 40,05лв., за периода от 05.02.2023 г. до 22.03.2023 г. Поддържа, че потребителят – ответницата В. Н. не е заплатила на кредитодателя предоставената в заем сума от 800,00 лв. и възнаградителната лихва в размер на 40,05 лв., за периода от 05.02.2023 г. до 22.03.2023 г. по процесния Договор за заем.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата В. Н. да заплати на ищеца „Сити Кеш“ ООД сумата в общ размер на 840,05 лв., от която: 800,00 лв. – представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 4 сумата в размер на 40,05 лв. – представляваща незаплатена възнаградителна лихва, за периода от 05.02.2023 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

Ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор на насрещната искова молба още преди да му е било изпратено и преди да е получил разпореждането по чл. 131 от ГПК. С отговора оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект № 809165/05.02.2023 г. от разстояние по електронен път, но твърди, че договорът е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Излага съображения за нищожност на Договора за заем на основание чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл.