Решение № 124 от 03.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г. като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110204470 по описа за 2025 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Потребителна кооперация „Заря“-с.Млада гвардия, обл.Варна, срещу

Наказателно постановление

№852003-F846399/25.09.2025г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП-Варна, с което на кооперацията било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради наличие на съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Конкретно намира за неспазена нормата на чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 от ЗАНН, като изтъква, че административният орган е разполагал с данните, позволяващи установяването на нарушението още към дата 27.12.2024г. В тази връзка поддържа, че срокът по чл.34 от ЗАНН е изтекъл на 27.03.2025г., а актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен след тази дата- на 09.09.2025г. и следователно административно наказателното производство е 1 следвало да бъде прекратено. Претендира и наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в наказателното постановление на датата на извършване на нарушението, както и в неспазване на изискванията за форма при издаването на протокол, на който са се позовали актосъставителят и наказващият орган.

В условията на евентуалност привежда доводи за маловажност на нарушението, предвид липсата на настъпили вредни последици и с оглед преустановяването на неправомерното бездействие по собствени подбуди. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивната кооперация се представлява от адв.Г.

Г. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Изразява несъгласие с доводите за нарушение на чл.34 от ЗАНН и отрича наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридицеско лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Санкционираната кооперация развивала дейност, във връзка с която ангажирала служители, които подлежали на осигуряване за всички осигурени социални рискове. През периода от 01.12. до 27.12.2024г. юридическото лице не подало Декларация обр. 6 по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица- „Данни за дължими вноски и данък по чл.41а и/или чл.42 от ЗДДФЛ”. Такава декларация била подадена през м. 08.2025г.

По повод постъпилото заявление за подаване на декларация, на 2

09.09.2025г. от П. Х. Д.- ст. инспектор по приходите в ТД на НАП -Варна била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на санкционираното лице, по време на която несвоевременното подаване на декларацията било установено.

Във връзка с тези констатации на 09.09.2025г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на кооперацията-жалбоподател за това, че в качеството си на осигурител не е изпълнила задължението си да подаде Декларация образец 6 по смисъла на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ за м. ноември 2024 година в законоустановения срок-до 27.12.2024г.

Актът бил съставен в присъствието на председателя на кооперацията, бил предявен и подписан от нея без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 25.09.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Потребителна кооперация „Заря“с.Млада гвардия било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1, вр. чл.4, ал.1, т.1б от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива, сред които с най-голямо значение са Протокол от 09.09.2025г., Декларация образец №6, Възражение, депозирано от жалбоподателя (в което не се отрича извършването на нарушението) и др., които позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

3

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № З-ЦУ-30875/03.06.2025г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Действително, в НП не е посочена изрично датата на извършване на нарушението. В практиката си обаче ВАдмС приема, че непосочването на конкретната дата на самото извършване на нарушението не представлява процесуално нарушение, при това съществено, доколкото е фиксиран изрично крайният срок до който е следвало да бъде депозирана декларацията (в случая- 27.12.2024г.), откъдето следва извода, че датата след изтичане на този краен срок е вече дата на извършване на нарушението. (Решение № 1330 от 21.09.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1628/2020 г.).

Доводите за неспазване разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН са неоснователни. За откриването на нарушението не е достатъчно данните да са налични при административнонаказващия орган, а е необходимо възприемането и оценката им от конкретен, надлежно овластен орган. В практиката си ВАдмС изтъква, че едва с приключването на проверката и оценката на правнозначимите факти и обстоятелства от страна на съответния орган може да се направи извод относно наличието на съставомерно деяние, съответно то да бъде квалифицирано и вменено като нарушение на установения при проверката извършител. (Решение № 2183 от 3.11.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2385/2016 г.) . В тази насока следва да бъде подчертано, че законодателят не е използвал израз „от момента, в който установяването на нарушителя е станало възможно“, както в случая претендира жалбоподателят с твърдението си, че това е било възможно на 4

27.12.2024г, а е използвал израза „от откриване на нарушителя“. Съдебната практика по приложението на чл.34 ал.1 от ЗАНН приема безпротиворечиво, че това е моментът, в който нарушението с всичките му обективни признаци е установено с надлежен протокол от проверка, или акт, или друго доказателство, събрано, проверено и докладвано от проверяващите на компетентния да задейства АНП орган.

Съдът не намира основания да се съгласи и с твърдението, че приложеният по АНП протокол не отговаря на нормативните изисквания и не установява релевантните за нарушението факти. В протокола е отразено подаването от страна на кооперацията на декларация обр. №6 за м.11.2024г.

Посочена е дата 21.08.2025г. и е положен подпис на представител на задълженото лице. Доколкото не се оспорва обстоятелството, че протоколът е подписан от надлежен представител на кооперацията, съдът приема, че документът удостоверява постъпването на процесната декларация в ТД на НАП-Варна на посочената дата. Отразената дата 09.09.2025г. е тази, на която постъпилите декларации и придружаващите ги документи са обработени от конкретен служител на ТД на НАП и която е била приета за дата на установяване на нарушението. Съдът не констатира във връзка със съдържанието на протокола да е възникнала неяснота, а доколкото в настоящото производство не се прилагат нормите на ДОПК, въпросният документ следва да се третира като писмено доказателство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства, и съответно липсват основания да се счете, че същият е негоден да установи фактическите твърдения на наказващия орган. Следва да се отбележи, че от текста на подаденото възражение срещу съставения АУАН е видно, че санкционираното лице не е отрекло осъществяването на нарушението, както и че е възприело правилно обстоятелствата около извършването му. Следователно извършването на нарушението следва да се счете за безспорно установено, а процесуалните права на нарушителя- за ненакърнени.

За съда остава неясно защо в протокола е отразена дата на подаване на декларацията 21.08.2025г., а в акта и в НП е посочено, че проверката е извършена във връзка с подадено заявление с входящ номер от 26.08.2025г.

Безспорно е обаче, че декларацията е подадена много след установения за това срок. Поради това и доколкото точната дата на подаване на декларацията в конкретния случай не рефлектира върху тази на извършване на нарушението, 5 липсват основания за отмяна на наказателното постановление на това основание.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Не е спорно между страните, че санкционираното лице има качеството осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО.

Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и др. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, предприятията по чл. 1, т. 6 и техните клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове – осигурители, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 6 съгласно приложение № 4, в която се вписват посочените в същата норма данни.

Срокът за подаването на Декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.41а и/или чл.42 от ЗДДФЛ” е посочен в чл.4, ал.3, т.1 от Наредбата, а именно- до 25-тото число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. През 2024г. 25-ти декември е бил неприсъствен ден, поради което срокът за изпълнение на процесното задължение е изтекъл на първия присъствен такъв-27.12.2024г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че същото не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а значително по-късно- през м. август 2025г. При това положение съдът намира, че Потребителна кооперация „Заря“-с.Млада гвардия действително е нарушила разпоредбите на чл.3, ал.3, т.1, вр. чл.4, ал.1, т.1б от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с процесното наказателно постановление.