Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16718 от 02.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53000/2025
Вид
Определение № 16718
Подписан
02.05.2026
В сила
02.05.2026
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16718 гр. София, 02.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110153000 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Д. И., чрез адв. Д. Г., с която срещу "Кинти.Бг“ ЕООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.

19 и чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 313847/20.05.2025 г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 41% и ГПР 49,65 % . Уговорено е било заемът да се върне в 30-дневен срок и общата дължима от кредитополучателя сума да е в размер на 517,08 лева (с вкл. възнаградителна лихва). Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на поръчителство в срок до три дни от сключването на договора (чл. 24, ал. 2). Поръчителят следвало да отговаря на следните изисквания: физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор, с най–малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, което няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни и не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. В чл. 14, ал. 1 от договора е било посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка. Поддържа неустойката да е била посочена по начин, по който за потребителя е било на практика невъзможно да я изчисли, а именно: 13,80 лева (тринадесет лева и осемдесет стотинки) плюс 0,800% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно погасителния план към Договора за заем, неустойката възлиза на 121.80 лв., дължими заедно с вноските за главница и лихва. Сочи, че не е осигурила поръчител и е била начислена сума за връщане в размер на 638,88 лева. Доколкото процесната неустойка по съществото си представлявала скрита договорна лихва, но не е била включена като разход по кредита, съответно не е участвала при формиране на ГПР, то и договорът за кредит се поддържа да е нищожен поради противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и от съда се иска да прогласи тази недействителност. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Заявява доказателствени искания за приемане 1 на представените към исковата молба документи като доказателства по делото.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез адв. М.

К., оспорва предявения иск. Иска от съда да задължи ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на евентуално присъдени разноски за производството. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, които обстоятелства моли да бъдат отделени за безспорни. Излага съображения, че дружеството не е дало повод за предявяването на иска, а в условията на евентуалност излага подробни съображения относно размера на адвокатското възнаграждение. Предявява насрещен иск за сумата 100 лева, като твърди ищцата да не е изправна страна и да не е върнала на кредитора цялата получена главница. Заявява искане в условията на евентуалност и само ако ответникът оспори размера на плащанията, да се допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по делото. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът по насрещния иск чрез адв. Г. не е подала отговор на исковата молба.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, каквито не са заявени в производството.

В тежест на ищеца по насрещния осъдителен иск е да установи, че е предоставил на ответника потребител във връзка с процесния договор за кредит сумата 500 лева.

В тежест на ответника по насрещния иск е да установи, че е върнал на кредитора сумата за главница.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева, която последният се е задължил да му върне, че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР, че ищецът по първоначалния, ответник по насрещния иск, е заплатила на дружеството сумата 400 лева по договора за кредит.

Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи като писмени доказателства по делото.

Останалите искания, заявени с насрещната исковата молба, следва да се оставят без уважение – същите не са необходими за разрешаване на спора, с който съдът е сезиран.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора/ищеца по насрещния иск документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца по насрещния иск като ненеобходими.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 09:40 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители чрез ССЕВ и чрез ЕПЕП.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание по ел. път на заявените по делото ел.адреси.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3