Решение № 4327 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4327 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100514803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №3298 от 24.02.2024г., постановено по гр.дело №50077/2021г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в, ответницата Н. К. С. с ЕГН:********** е осъдена, на основание чл.109 от ЗС, да подмени изцяло подовата настилка в банята на собствения й апартамент №31, находящ се в гр.София, ж.к.****, по такъв начин, че никаква влага да не протича в ап. №28, находящ се в същата сграда, собственост на ищеца С. Й. А. с ЕГН:**********. Със същото решение ответницата е осъдена, на основание чл.50 от ЗЗД, да заплати на ищеца сумата от 742,01 лева- претърпени имуществени вреди от теч в собствения на ищеца ап.№28, находящ се в гр.София, ж.к.****, като този иск е отхвърлен за разликата над 742,01 лева до пълния предявен размер от 900 лева. Отхвърлен е и иска на С. Й. А. срещу Н. К. С. за сумата от 23370 лева- обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2021г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца 1105,22 лева разноски в първоинстанционното производство, а ищецът- да заплати на ответницата 119,15 лева разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответницата.

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извод, че в резултат на действията на ответника за ищеца съществуват пречки да използва банята си пълноценно. Твърди, че от събраните доказателства такава връзка не се установява, а 1 доколкото сградата е остаряла панелна конструкция, вероятно е налице запушване на канали, които представляват общи части, поради което отговорността е на етажната собственост. След образуване на делото не се установил теч в имота на ищеца, по признание на последния и на свидетелите, а ответницата продължавала да ползва банята си. По делото не се установило също така, че вредите в апартамента на ищеца са последица от действие или бездействие на ответницата. Моли решението на СРС да бъде отменено в тези части, а исковете- отхвърлени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че съгласно заключението на СТЕ, около сифона в банята на ответницата, както и по частта, покрита от стари теракотни плочки, се наблюдават пропуквания и оголени фуги, а след премахване на ваната са поставени различни материали.

Установени били следи от стари течове по тавана, подпухване на мазилката, влага в банята и в съседните на банята помещения в апартамента на ищеца. В същото време вещото лице проверило тръбите в инсталационната шахта и констатирало, че по вертикалните щрангове и тръбната разводка в шахтата не се наблюдава теч, а тръбите и стените на шахтата са сухи.

Показанията на свидетелката П. подкрепяли констатациите на вещото лице, че в жилището на ищеца има теч от банята на жалбоподателката от години, а през 2023г. при извършване на ремонтни дейности в апартамента на ищеца, от тавана в помещението до банята, капела вода. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните от ищцата части.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода от 26.08.2016г. до 26.08.2021г., е подадена в срок въззивна жалба от ищеца. Жалбоподателят твърди, че течовете от жилището на ответницата са причина, собственото му жилище да не може да бъде дадено под наем, с което претърпял вреди под формата на пропуснати ползи- доходи от наем.

Твърди, че предвид ноторния факт, че живеенето във влажно жилище е нездравословно, искът е основателен и доказан. Ищецът многократно молил ответницата да отстрани теча, на което тя винаги отговаряла, че теча не е от нейното жилище. Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази му част, а искът- уважен.

Ответницата не е подала отговор на въззивната жалба на ищеца.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

2

Решението е и правилно във всичките обжалвани от страните части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ответника:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи по делото, че е собственик на апартамент №28 в гр.София, ж.к.****, че твърдените от него течове и навлажнявания в апартамента се дължат на компрометирани канализационни, водоснабдителни връзки или подова настилка в банята на апартамент №31 в гр.София, ж.к.****- собствен на ответницата, както и че бездействието на последната да ги отстрани му пречи да упражнява правата си върху апартамент №28 и му причинява имуществени вреди, представляващи стойност на разходи за отстраняването на повредите по ап.№31.

При така депозирания отговор в тежест на ответника е да установи по делото, че хоризонталните връзки и подовата настилка на банята в апартамент №31 са изправни, че течовете в апартамент №28 се дължат на неизправност на главни ВиК линии, които са обща част на сградата.

Между страните не се спори, че страните са собственици на посочените в исковата молба и отговора апартаменти в една и съща сграда, като банята и тоалетната на ап.28 са под банята и тоалетната на ап.31. Тези обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ.

От заключенето на вещото лице по СТЕ, което и настоящият състав намира, че следва да се кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че в банята на недвижимия имот на ищеца има значителни увреждания на тавана /увредена мазилка, шпакловка и боя/, датиращи от дълъг период преди огледа. Помалки увреждания се констатират и по други помещения- подкожушена и увредена мазилка и частично паднала фаянсова облицовка на тънката преградна стена с коридора, подкожушена и увредена шпакловка и тотално увреждане на тапетите по стената на помещението, граничещо с банята. Съгласно заключението, стойността на материалите и труда за отстраняването на тези увреждания възлиза на общо 742,01 лева. От същото заключение се установява, че апартаментът на ответницата се намира непосредствено над имот а на ищеца, а банята на този апартамент е непосредствено над банята на ищеца. В банята на апартамент №31 са правени частични ремонти, като е налице разлика в използваните материали за облицовки и настилки, по стените и пода в зоната, където явно преди ремонта е имало вана. В зоната на стария теракот, в това число и около подовия сифон, се констатират пукнатини, както и локални увреждания на фугите на стария теракот, което според вещото лице води до нарушаване на водоплътността на настилката. От друга страна, по делото не са събрани доказателства за наличие на други течове, включително от общи части на сградата /вертикални щрангове, канализационни тръби, инсталационни 3 шахти/. Установява се също така, от показанията на разпитаните свидетели, че макар ответницата да е предприела някакви действия за отстраняване на теча от собствения и имот, тези действия не са били достатъчни и течът не е отстранен към момента на провеждане на устните състезания в първата инстанция. Следователно първостепенният съд правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, е уважил исковете с правно основание чл.109 от ЗС и чл.50 от ЗЗД в частта относно нанесените имуществени вреди в размер на определената от вещото лице сума от 742,01 лева, като основателни и доказани. Ето защо въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тези му части.

По въззивната жалба на ищеца:

Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, според разпоредбата на чл.51 от ЗЗД. Действително, както е констатирал и първоинстанционния съд в обжалваното решение, установяват се дефекти в подовото покритие на банята на апартамент №31, а от друга страна- опити на ищеца да отдаде ап.№28 под наем. Липсват обаче доказателства за наличието на пряка причинно- следствена връзка между неотдаването под наем на имота на ищеца и установения по делото теч от имота на ответника. С други думи, неотдаването под наем на имота на ищеца може да се дължи и на други факториразмер на наемната цена, местоположение на имота, състояние, обзавеждане и т.н. Ето защо и въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно и в тази му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора никой от жалбоподателите няма право на разноски за въззивната инстанция.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3298 от 24.02.2024г., постановено по гр.дело №50077/2021г. по описа на СРС, ГО, 150 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5