Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 14.04.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 3/2020
Вид
Решение № 49
Подписан
14.04.2020
В сила
14.01.2021
Състав
ИЛИАНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА ВАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 79 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 214, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. П., 14.04.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Илиана Димитрова при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 3 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.

Ищец по делото е А.Т.В., ЕГН ********** ***, която предявява срещу ответника ЗД „Е.И." АД - гр.С. пряк иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. за неимуществени вреди /предявен като частичен/ и 3 561,02 лв. – за имуществени, претърпяни в резултат от ПТП. Претендира и законнана лихва за забава върху обезщетението, считано от дата на подавен на исковата молба – 25.01.2019 г. Молбата е подадена по пощата в РС-П., на който е било подсъдно делото, преди увеличението н иска за неимуществени вреди, направено в о.с.з. на 10.12.2019 г.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

На

03.08.2018 г., около 08:02 часа, в гр. П., по ул. Р.А.се движи МПС марка „Р.", модел „5", с per. № *****, управлявано от водача И.Г.М., която в района на № 15, застига и блъска отзад попътно движещия се велосипедист А.Т.В.. В резултат на произшествието е пострдал именно ищеца, управлявал велосипеда.

За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с peг. № 106р-10267/06.08.2018 г., по описа на ОД на МВР - П.. Образувано е ДП № 884/2018 г. по описа на РУП - П..

Непосредствено след пътното произшествие, пострадалият е приет по спешност в Отделение по травматология и ортопедия при „МБАЛ – П.“ АД с оплакване за силни болки в областта на дясната тазобедрена става. След извършените прегледи и изследвания, медицинските специалисти поставили следната диагноза: счупване на бедрената шийка, закрито.

На 07.08.2018 г., с оглед констатираното травматично увреждане, пострадалият е подложен на оперативна интервенция, по време на която е извършена репозицня на бедрената става. Изписан е от лечебното заведение на 21.08.2018 г., с предписано медикаментозно лечение.

Във връзка с лечението си ищецът сторил имуществени разходи в общ размер 3561,02 лева (три хиляди петстотин шейсет и един лева и 2 ст.), за които разполагал със следните счетоводни документи:

- Фактура № **********/09.08.2018 г., издадена от „МБАЛ - П." АД, на стойност 3320 лв., представляващи разходи за заплащането на медицинско изделие, ведно с фискален бон;

- Фактура № **********/16.10.2018 г., издадена от „МБАЛ - П." АД, на стойност 58 лв., представляващи потребителска такса, ведно с фискален бон;

- Фактура № **********/21.08.2018 г., издадена от „Медистор" ООД, на стойност 183.02 лв., представляващи разходи за медикаментозно лечение, ведно с фискален бон.

След изписването от болничното заведение пострадалият продължа лечението си в домашни условия при постелен режим, което създава редица битови неудобства за него и близките му, тъй като той не може да задоволява сам ежедневните си нужди. Към момента на подаване на молбата е трудно подвижен, изпитва силни болки в десния долен крайник, поради което му се налага да приема обезболяващи средства.

В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което е дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, той се оплаква от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща към спомена за катастрофата.

Видно от

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със „ЗД Е." АД - застрахователна полица № BG/07/118000199421, валидна от 08.01.2018 г. до 07.01.2019 г.

В тази връзка ищецът завел претенция за доброволно плащане пред ответното дружество с вх. №

PK014-29563/07.11.2018 г. Въпреки, че определеният в КЗ тримесечен срок за произнасяне е изтекъл, такова липсвало от страна на застрахователя.

Предвид гореизложеното за А.Т.В. бил налице правен интерес да претендира изплащане по съдебен ред на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, вследствие на гореописаното ПТП, пряко от застрахователя на виновния водач, а именно „ЗД Е." АД.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***, а именно: IBAN: ***, открита при „Общинска банка" АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.", по аргумент от приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа./стр.27 от делото на РС-П./.

На ответника е връчен препис от исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен,при следните основни възражения:

Като изхожда от принципонто положение, че за да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „ГО" на сочения за виновен за настъпване на процесното ПТП водач на л.а. „Р. 5", било необходимо ищецът да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна - противоправно деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и непосредствена последица от това деяние и техния размер и от субективна страна – вина, ответникът:

1.Оспорва механизма на ПТП,като възразява, че твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва застрахователното събитие, не намират опора в приложените от ищеца документи. От писмените доказателства не се установявала цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. Представеният от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.08.2018г не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение на механизма на възникване на инцидента. Констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал.1 ГПК, но имал обвързваща доказателствена сила единствено относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и протоколът не се ползвал с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти.

Неизяснени били причините за настъпването на ПТП.

2.Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - И.М.. По делото не били приложени доказателства от страна на ищеца, които по безспорен начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Предвид липсата на достатъчно данни във връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците по време на настъпването му, не можело с категоричност да се обоснове наличието на противоправно деяние от страна на И.М., характеризиращо се като деликт. В представените по делото писмени доказателства не се съдържали конкретни констатации в това отношение. Освен това те не се ползвали с материална доказателствена сила относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача. Поради изложените съображения ответникът изрично оспорва твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на застрахования. Тъй като на този етап не се установява по безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не можело да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.

3.Ответникът възразява, че ищецът неоснователно претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. От исковата молба и приложените към нея документи считам, че не може да бъде установена и доказана по несъмнен начин вината и противоправното поведение на водача на лекия автомобил, вида и обема на претърпените вреди и причинноследствената им връзка с процесното ПТП, поради което твърдя, че на този етап от производството ищецът не е осъществил категорично пълна., доказване на целия фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което о своя страна да обуслови отговорността на ответното дружество, в качеството му на застраховател по ТО" за л.а. „Р. 5".

4.

Твърди, че процесното ПТП е случайно деяние, извършено безвиновно от водача на л.а."Р.

5" или такова, извършено при независимо съизвършителство от двамата участници. Поради липса на достатъчно сведения за механизма на ПТП и получените увреждания от ищеца, а в случай, че последният успеел да докаже основателността на претенцията си ответникът прави възражение за „висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на велосипедиста“.

Обстоятелствата, на които основава възаржението си почл. 51,ал.2 ЗЗД са, че велосипедистът се е движил на необозначено за движение с велосипеди, място - вело-алея или път, сигнализиран със съответната маркировка. Ако съответния път на движение на велосипедиста няма обозначена маркировка за движение на велосипедисти, то той бил нарушил правилата за движение на велосипедисти съгласно Закон за движение по пътищата (чл.79, чл. 81, т. 3 от ЗдвП). Нарушенията на тези законови разпоредби от обективна страна са допринесли за настъпването на вредоносния резултат. Отделно от това, на основание чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП, ответникът твърди, че водачът на велосипеда не е бил със светлоотразителна жилетка, не се е движил възможно най - близо до дясната граница на платното за движение, както и че управлявания от него велосипед не е бил оборудван с посочените в чл. 79 от Здв.П спирачки, звънци и светлоотразителни елементи, поради което сам е поставил живота и здравето си в опасност. Кумулативното неспазване на законовите разпоредби е довело до настъпването на вредоносния резултат.

5.

Ако ищецът докажел основателността на иска си, ответникът го оспорва по размер, като твърди, че е в прекомерно завишен, като с оглед вида, обема и интензитета на претърпените болки и страдания, получената телесна повреда, протекла без усложнения, без трайни последици за здравето му, се явява рацмелана на претендираното обезщетение се явявал несправедлив. Този размер не бил адекватен и на установените икономически условия и стандарт на живот в страната, както и многократно надвишавал присъжданите от съдилищата за сходни увреждания застрахователни обезщетения. Действително, през годините законодателството се променяло във възходяща посока по отношение на застрахователните обезщетения, като същите постепенно се увеличавали, но обезщетение в подобен размер не било икономически оправдано дори и за държави с много по-висок стандарт на живот спрямо България, която била на последните места по икономически и социални условия в рамките на Европейския съюз. Същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно да възмезди пострадалите лица за претърпените от тях болки и страдания, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано.

6.

Относно лихвата за забава върху исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, се прави възражение, че застрахователят не дължи такава в случая.

Позовава се на чл. 497 КЗ, като твърди, че след като е поискал от ищеца да представи допълнителни доказателства, но той не ги е представил в срока по чл.496,ал.1, поради което застрахователят е бил лишен от възможността да прецени основателността на претенцията и съответно - тя е останала недоказана, в следствие на което се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът не оспорвам качеството си пасивно легитимирана страна по така предявените искове и признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите под формата на застрахователна полица № 0711800199421/08.01.2018, със срок на действие от 08.01.2018г. До 22.10.2018г. за л.а. „Р. 5" с per. № ******, управляван по време на процесното ПТП от И.Г.М..