Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 16.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 390/2022
Вид
Решение № 270
Подписан
16.11.2022
В сила
16.11.2022
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138а ал.3 т.2 · Закон за водите

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Ямбол, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. А. при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20222300500390 по описа за 2022 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на „АНБ ЕКОТЕРА“ ЕООД с.Иречеково чрез пълномощника адв.Д. А., АК-Ямбол против решение № 274/2.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 3508/2021 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АНБ Екотера" ЕООД-с.Иречеково, обл.Ямбол, ул."Батак" № 3, представлявано от управителя А.М.Г., ЕИК: 204134187, дължи на Община Стралджа, ЕИК 000970432 ул. "Хемус" № 12, сумата от 4000 лв., по чл. 17 от Договор за наем на язовири от 29.12.2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 09.08.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 955/10.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2466/2021 г. на ЯРС и го е осъдил да заплати на ищеца направените в установителното и заповедното производство разноски.

Иска се отмяна на този акт изцяло и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което да бъде отхвърлен предявения иск и присъдени направените разноски пред двете инстанции. Счита се, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила. Изводите на решаващия съд са в противоречие с материалния закон и събрА.я по делото доказателствен материал, което от своя страна прави решението необосновано.

Според въззивника съдът неправилно е стигнал до извода, че разпоредбата на чл. 12 от договора за наем на язовири от 29.12.2016 г. има съвсем друго съдържА.е. Въззивникът не е бил уведомяван за конкретните предписА.я и срокове, дадени в констативен протокол № 1

254/02.11.2017 г. на комисията за ежегодни обследвА.я на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, а Община Стралджа, след като е получила констативен протокол № 254/02.11.2017 г. не е предприела мерки, с които да уведоми „АНБ ЕКОТЕРА" ЕООД. Тъй като Община Стралджа не е уведомила дружеството за предписА.ята на комисията, следствие на това, като собственик на язовир в поземлен имот № 000172 в землището на с. Иречеково, правомерно е наказана с „имуществена санкция" в размер на 4 000 лева, което води до неоснователност на иска.

В законоустановения срок ищецът по делото сега въззиваема страна Община Стралджа е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събрА.те по делото пред първата инстанция доказателства, което е довело до уважаване на иска като напълно доказан. Пред районния съд е установено, че между стрА.те е сключен договор за наем на язовир от 29.12.2016 г. за срок от 10 г., към който е сключен анекс от 04.07.2017 г., за допълване на договора в чл.17 с ал.4, по силата на който, „Наемателят се задължава да премахва храстовидната и дървесната растителност от въздушния и водния откос", както и с ал.5, с която пък наемателят се е задължил да възстанови сумите за глоби и санкции на Община Стралджа за установени административни нарушения. Според въззиваемия със сключване на този договор Общината не се е задължила да уведомява наемателя за каквото и да било, но въпреки това го е уведомила за предстоящата проверка на ДАМТН. Наемателят не е изпълнил задълженията си по почистване на въздушния откос от храсти, поради което след извършена проверка и дадени предписА.я, на общината е съставен акт.

Въззивникът, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседА.е, а чрез пълномощника си е депозирал писмена молба, с която поддържа въззивната жалба и желае уважаването й.

Въззиваемата страна също редовно призована се представлява от пълномощника си в съдебно заседА.е и поддържа становището си за неоснователност на жалбата.

След преценка на събрА.те по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изисквА.ята на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния 2 съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Не е спорно между стрА.те в настоящото производство, че същите са били обвързА. от договор за наем на язовири от 29.12.2016 г. /прекратен към момента/, сключен между тях като община Стралджа е наемодател, а „АНБ Екотера" ЕООД наемател, с който на последния е предоставено ползването на язовир в землището на с.Иречеково за срок от 10 години, срещу заплащане на годишна наемна цена. Съгласно сключения впоследствие Анекс от 04.07.2017 г., договорът е изменен като в чл.17 от договора е добавена ал.4, с която се въвежда задължение на наемателя да премахва храстовидната и дървесната растителност от въздушния и водния откос, а в ал.5 е уговорено наемателят да възстанови сумите за глоби и санкции на общината за административни нарушения за допуснати неизправности по техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, наложени от оргА.те на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Басейнова дирекция и др. по реда на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Не е спорно също така, че съгласно Констативен протокол № 06-02-116 от 25.09.2018 г. на ГД за извършена проверка на процесния язовир са констатирА. нарушения - въздушният му откос бил силно обрасъл и не можел да се обследва, както и че предписА.ята от предходната проверка са изпълнени частично. Издадени са Акт за установяване на административно нарушение № 0647/30.10.2018 г. и въз основа на него Наказателно постановление № НЯСС-11/11.01.2019 г. на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Общината е наложена имуществена санкция от 4000 лв. за неизпълнение на предписА.е по чл. 138а ал.3 т.2 от Закона за водите. Н е еспорно, че санкцията е заплатена от Община Стралджа.

Спорният въпрос в процеса е относно това дали при констатиране на нарушения, състоящи се в неизвършване от наемателя на дейността по чл.17 ал.4 от анекса, за което общината като собственик на язовира е санкционирана, същата следва да уведоми наемателя за предписА.ята и срока за извършване на дейностите, указА. от държавния орган при проверката.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд, че са доказА. твърденията на Община Стралджа относно това, че се е изпълнил състава на договорната клауза на чл.17 ал.5 от анекса, а именно наемателят не е изпълнил задълженията си да премахва храстовидната и дървесната растителност от въздушния и водния откос, което е довело до санкциониране на наемодателя при извършена от ДАМТН проверка и наемодателят е заплатил тази санкция като претендира възстановяването й от дружеството наемател.

Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че не е бил уведомен да изпълни предписА.ята от извършената проверка. Такова задължение за собственика на язовира Община Стралджа не съществува, както в договора, така и в анекса към него. Клаузата на чл.12 от договора, на която се позовава дружеството, че не е била изпълнена от наемодателя 3 гласи, че наемодателят предоставя необходимата информация за язовира за нормалното му и спокойно ползване и при получаване на информация от държавни оргА. за природни и стихийни бедствия и разпореждА.я и указА.я, нормативни актове, наемодателят незабавно я предоставя на наемателя писмено или чрез други съобщителни средства за взимане на мерки и предотвратяване на произшествия. Това задължение на наемодателя се отнася до нормалното ползване на язовира и касае ситуации на природни и стихийни бедствия, във връзка с които са издадени съответните разпореждА.я, но не и за уведомяване за предписА.я на държавните оргА. във връзка с извършени от тях проверки за стопА.сване и поддържане в изправност на съоръжението съгласно Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Наемателят е поел задължението да стопА.сва и поддържа в изправност язовира с разпоредбата на чл.17 ал.4 от Анекс от 4.07.2017 г., в която са изброени дейностите, които се е задължил да извършва и сред тях е дейността да премахва храстовидната и дървесната растителност от въздушния и водния откос. За изпълнение на това си задължение също не е необходимо да бъде уведомяван, но въпреки това наемодателят го е предупредил за предстоящата проверка. С писмо от 19.07.2017 г. общината е уведомила ответника на 31.07.2017 г. / с обратната разписка/ за предстоящо обследване на техническото и експлоатационното състояние на язовира от комисия, назначена от областния управител, поради което е необходимо предприемане на изброени дейности, между които и премахване на храстовидната и дървесната растителност от въздушния и водния откос. Отправено е предупреждение, че в противен случай глобите на общината ще са за сметка на ответника.

От изложеното до тук следва извода, че въззивникът-наемател по договора за наем на язовири не е изпълнил задължението си по чл.17 ал.4 от анекса да премахва храстовата и дървесна растителност от въздушния и воден откос, което е довело до санкциониране на наемателя и до задължението на наемателя да възстанови сумите по санкцията, съгласно чл.17 ал.5 от анекса. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение като е уважил иска по чл.422 от ГПК , което следва да бъде потвърдено.

При този изход на въззивното производство въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски в размер 700 лв.

На основА.е изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/2.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 3508/2021 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА „АНБ Екотера" ЕООД с.Иречеково, обл.Ямбол, ул."Батак" № 3, представлявано от управителя А.М.Г., ЕИК: 204134187 да заплати на Община Стралджа, 4

ЕИК 000970432 ул. "Хемус" № 12 направените пред въззивната инстанция разноски в размер 700 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5