Решение № 4622 от 14.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4622 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно гражданско дело № 20251100504254 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. П. и Р. П. П. срещу разпореждане за разноски от 09.01.2025г. по изп.дело № 20248600403483, с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е оставила без уважение възражение на длъжниците по изпълнението срещу приетите разноски.

Жалбоподателите считат, че сторените в изпълнението разноски са прекомерни и несъразмерни на дълга. Поясняват, че сумата, подлежала на принудително изпълнение е в общ размер от 143.80 лева за двамата длъжници, а начислените им разноски за извършени действия са 360.00 лева за Д. П. и 343.00 лева за Р. П..

Позовават се на чл.73а ГПК, който провежда именно принципа на съразмерност на таксите в изпълнението спрямо дълга, като считат, че всеки от тях следва да бъде задължен за разноски в размер не по-висок от 279.90 лева. Правят искане за намаляване на разноските по изпълнението.

Насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, счита жалбата за неоснователна, като се позовава на общия принцип, че този, който е станал причина за образуване на изпълнително дело, следва да понесе всички разноски по проведеното принудително изпълнение.

В становището си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител счита искането за неоснователно, като подробно посочва по пера начислените разноски за всеки длъжник и уточнява, че към датата на постановлението, с което оставя без уважение възражението на длъжниците срещу разноските, минималната работна заплата за страната е 1077.00 лева, поради което дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл.73а ГПК, то разноските за всеки длъжник следва да имат максимален праг от 323.10 лева, в рамките на който са начислените разноски.

1

Съдът, като обсъди данните по делото и изложените доводи, намира следното:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист № 6290 от 09.09.2024г., издаден по гр.д.№ 40310/2023г. на СРС за дължими от Р. П. П. и Д. И. П. разноски по делото в общ размер от 143.80 лева. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на всеки длъжник, както и да наложи запори на вземанията им по банкови сметки и за трудови възнаграждения, на вещи в сейфове, във връзка с което да изиска съответните справки. От материалите по делото се установява, че са искани справки за притежаваните от длъжниците банкови сметки, действащи трудови договори и задължения към държавата за данъци, като в резултат на получената информация са били изпратени запорни съобщения до банките, в които се установява, че всеки от длъжниците има разкрита банкова сметка, и до работодател, както следва: за длъжника Р. П. – до „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и до работодател, а за длъжника Д.

П. – до „Банка ДСК“ АД, „ПИБ“ АД, „Юробанк България“ АД, „Изипей“ АД, „Айкарт“ АД и до работодател. За така извършените действия са издадени на взискателя: една фактура от 17.10.2024г. и две фактури от 13.11.2024г., от които се установява, че разходите за всеки от длъжниците са, както следва:

1. За Р. П.:

12.00 лева за образуване на изпълнителното дело (1/2 от общо дължимата такса);

60.00 лева за проучване на имущественото му състояние;

24.00 лева за изпращане на покана за доброволно изпълнение;

67.00 лева за наложени запори и платени такси.

2. За Д. П.:

12.00 лева за образуване на изпълнителното дело (1/2 от общо дължимата такса);

60.00 лева за проучване на имущественото й състояние;

24.00 лева за изпращане на покана за доброволно изпълнение;

108.00 лева за наложени запори и платени такси.

Дългът на всеки от тях е в размер на по 71.90 лева, доколкото отговорността за разноски е разделна. Дължимата върху този материален интерес такса по т.26 ТТРЗЧСИ за Д. П. е в размер на по 12.00 лева с ДДС, а за Р. П. върху материален интерес от 91.52 лева (71.90+19.62 лева задължение към НАП) също е 12.00 лева с ДДС.

Към разноските следва да се включи и приетото за събиране с разпореждане на съдебния изпълнител от 16.10.2024г. юрисконсултско възнаграждение, дължимо на взискателя, в размер на 150.00 лева, като всеки длъжник поеме 75.00 лева от този разход.

Общият размер на разноските в изпълнението, дължими от Р. П. са 250.00 лева, а от Д. П. – 291.00 лева.

Съгласно чл.73а, ал.1, т.1 ГПК сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника не може да надвишава 30 на сто от минималната работна заплата, когато дългът е 10 на сто от минималната заплата за страната.

Минималната работна заплата за страната за 2024г., когато е протекло изпълнението, е 933.00 лева. Дългът на всеки от длъжниците е до прага от 10 на сто от 2

МРЗ (дори с включено задължение към НАП на Р. П.), поради което общият размер на разноските за всеки от тях не може да надхвърля 30 на сто от МРЗ или сумата от 279.90 лева.

Разноските, дължими от Р. П. са 250.00 лева, т.е. в рамките на така установения праг, поради което начислените над този размер разноски от ЧСИ за горницата над 250.00 лева до начислените 371.91 лева с ДДС (343.00 лева разноски и 28.91 такса по т.26 ТРРЗЧСИ – така в ПДИ) следва да се приемат, че са за сметка на взискателя на основание чл.73а, ал.3 вр.ал.1, т.1 ГПК.

Разноските, дължими от Д. П. са 291.00 лева, поради което за горницата над 279.90 лева до начислените от съдебния изпълнител 386.56 лева с ДДС (360.00 лева разноски и 26.56 лева по т.26 ТТРЗЧСИ- така ПДИ), следва да останат за сметка на взискателя на основание чл.73а, ал.3 вр.ал.1, т.1 ГПК.

Съдът приема, че при изчисляване на таксата по т.26 ТРРЗЧСИ под материален интерес законодателят визира подлежащото на събиране вземане по издадения изпълнителен титул, поради което не споделя доводите на съдебния изпълнител, че в нея следва да се включат някои от разноските по изпълнението, като по този въпрос съществува противоречива практика на окръжните съдилища, но вложеният смисъл е този, че таксата по т.26 от Тарифата съставлява възнаграждението на съдебния изпълнител за събрания дълг, а разноските за юрисконсултско възнаграждение се признават в тежест на длъжника като последица от това, че е дал повод за образуваното дело, но не се отнасят към формирания вече съдебно установен дълг. В същия обаче се включва дълга на служебно присъединения взискател – държавата.

Калкулацията на признатите разноски по изпълнението е изведена от съставените от съдебния изпълнител сметки и издадените фактури, поради което други разходи не са взети предвид. Размерът на минималната работна заплата е взет за 2024г., когато е протекло принудителното изпълнение. В този смисъл, виждането на съдебния изпълнител, че следва да се вземе предвид МРЗ за 2025г. (1077.00 лева), когато е постановено обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като преценката за приложимост на чл.73а ГПК е към момента на събиране на вземането по принудителен ред, а не акта на съдебния изпълнител, с който отказва да ревизира разноските, нито датата на жалбата.

Разноски в производства пред съда по чл.435 ГПК не се присъждат.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.73а, ал.3 вр.ал.1, т.1 ГПК, по жалба на Р. П. П., ЕГН ****, разпореждане за разноски от 09.01.2025г. по изп.дело № 20248600403483, с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е оставила без уважение възражението му срещу приетите разноски в частта за сумата над 250.00 лева до начислените 371.91 лева с ДДС.

ОТМЕНЯ, на основание чл.73а, ал.3 вр.ал.1, т.1 ГПК, по жалба на Д. И. П., ЕГН **********, разпореждане за разноски от 09.01.2025г. по изп.дело № 20248600403483, с което частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860 на КЧСИ, е оставила без уважение възражението му срещу приетите разноски в частта за сумата над 279.90 лева до начислените 386.56 лева с ДДС.

3

ПОТВЪРЖДАВА в останалата част разпореждане за разноски от 09.01.2025г. по изп.дело № 20248600403483 на ЧСИ В.М..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4