Решение № 34 от 18.02.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000461 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по две въззивни жалби:

Предмет на производството е въззивна жалба на БРИЗ ХИЛ ООД, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв.К.Д., срещу решение №318/24.07.2025г., постановено по т.дело №419 по описа за 2024г. на ВОС в осъдителната част, в която ответникът Бриз хил ООД е осъден да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от 7 467.99 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на възложено строителство съгласно чл.17 от Предварителен договор за изграждане и покупко-продажба на обекти в жилищна сграда от 17.03.2020г., ведно със законна лихва, считано от завеждане на исковата молба на 01.12.2023г. до окончателното изплащане, а така също и сторените разноски по делото, на основание чл.92 ЗЗД.

В жалбата се излага, че актът на ВОС е постановен при неправилно приложение на закона, в неговото противоположно значение, поради което е неправилен и необоснован, несъобразен със събраните доказателства. Въвежда се оплакване и за допуснати процесуални нарушения. С тези оплаквания въззивникът претендира отмяна на осъдителната част на първоинстанционното решение и вместо това отхвърляне изцяло на исковете.

На първо място въззивникът счита, че съдът е формирал погрешни изводи относно неизпълнението на договора от страна на ищеца, чиято забава по арг. от чл.19 от предварителния договор, а в случая същата се изразява в несвоевременно заплащане на поредна вноска от цената на продавача, освобождава продавачът от изпълнението на неговото насрещно задължение. Освен това, съдебният състав не бил посочил период на допуснатата от ответника забава, а предвид наличието на забавено изпълнение и от ищеца, 1 съдът е следвало да съобрази същата спрямо периода на забава на ответника. Твърди се, че съдът е възприел изцяло твърденията на ищеца за дължима неустойка в размер на 10%, възлизаща на 17 599.99 евро. Въззивникът твърди, че още с първата допусната от ищеца забава, той не е бил длъжен да изпълни своите насрещни задължения по арг. от чл.19 от договора. Твърди, че съдът е формирал погрешен извод, че тази клауза от договора /чл.19/ не намира приложение, тъй като касае пълно неизпълнение. Напротив, твърди се, че такъв извод противоречи на всякаква търговска логика. Въззивникът излага, че е недопустимо ищецът/купувач/ да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение като претендира недължима неустойка единствено, за да има право на прихващане с последната си дължима по договора вноска. Твърди, че страните изрично били договорили, че всяко неизпълнение на купувача ще даде възможност на насрещната страна да не изпълни своите задължения.

На следващо място, въззивникът поддържа, че забавата му се дължи на действията на административни органи при Община Варна и ЕРП Север АД, поради което не следва да носи отговорност за същите по арг. от чл.15 и чл.16.3 от договора, съгласно които сроковете се удължават с 90 дни. Продавачът носи отговорност съгласно чл.14 единствено ако виновно не изпълни задълженията си в уговорените срокове, не и при наличие на извинителна причина. Твърди, че съдът не е изследвал конкретната причина за допуснатата забава, а тя не се дължи на поведението на страна по договора. Съдът се е ограничил да посочи единствено, че липсва забава от страна на Общината и Енерго про АД. /конституирани като трети лица помагачи в производството/ В петитума на жалбата е отправено искане за извършване преценка за валидност и допустимост на съдебния акт.

С допълнителна молба от 26.08.2025г., в изпълнение на дадени от съда указания по администриране на жалбата, въззивникът БРИЗ ХИЛ ЕООД е посочил, че не претендира изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, а единствено съобразяването им с последиците от обжалването.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор вх.№27080/24.09.25г. по жалбата, подаден от ищеца Г. П. Г., чрез адв.Евг.Р., със становище за нейната неоснователност. Излагат се аргументи в посока на допусната от ответното дружество над двугодишна забава в изпълнението на предварителния договор за изграждане и покупко-продажба на жилищна сграда от 17.03.2020г., съгласно който ответникът е следвало да въведе сградата в експлоатация до 29.12.20г. Вместо това, същата била въведена в експлоатация на 10.06.2022г. съгл.удостоверение №84/10.06.22г. на Гл.архитект на район „Приморски“ на Община Варна. Страната се позовава на качеството на продавача на търговец и завишените критерии за отговорност съгласно чл.302 ТЗ и чл.63, ал.2 ЗЗД. Твърди, че в конкретния спор отговорността му е подобна на изпълнителя при ползване на подизпълнители по отношение на допусната поради административни дейности на Общината и ЕРП Север, забава. Счита, че ответникът е следвало да уведоми ищеца за изменение в крайните срокове на договора, а по делото не били ангажирани доказателства за това. Излага подробни аргументи в посока ангажиране договорната отговорност на изпълнителя -продавач по договора. /цит. съдебна практика/ Моли за отхвърляне на въззивната жалба.

Предмет на производството е подадена от ищеца Г. П. Г. въззивна жалба вх.

№23573/15.08.2025г., депозирана чрез адв.Евг.Р., срещу решението на ВОС в частта, в която е уважено направеното от ответника възражение за прихващане за сумата общо 8 800 евро, представляващи неустойка за забавено плащане на продажната цена по договора за покупкопродажба, дължима след Акт обр.15, начислена за периода 01.11.21г. до 07.07.22г.; сумата от 224 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на цената, дължима след издаване на Акт обр.14, за периода 21.02.21г. до 28.02.21г. и сумата от 1 108 евро, мораторна неустойка за дължимото плащане на частта от цена след въвеждане на сградата в експлоатация /Акт обр.16/, за периода от 01.09.22г. до 02.11.22г., както и в частта, в която е 2 отхвърлен иска спрямо ответника Я. С. С., за солидарното му осъждане с останалите ответници /вкл. Бриз хил ЕООД/ да заплати на ищеца Г. П. Г. сумата от 17 599.99 евро, неустойка за забавено изпълнение, дължима съгласно чл.17 от предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата, като неоснователен.

В частта, в която е отхвърлен иска за солидарно осъждане на втория ответник С. В.

С., решението на ВОС е влязло в законна сила поради липса на обжалване.

В жалбата на ищеца се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради което се претендира отмяната му и вместо това отхвърляне на възражението за прихващане, релевирано от ответника Бриз хил ООД, съответно уважаване на иска спрямо солидарния длъжник Я. С. С..

Основното оплакване на ищеца е за недоказване от страна на дружеството, че изпълнителят го е уведомявал своевременно за падежите на отделните плащания, т.е. за издадените в хода на строителството актове, пораждащи задълженията на купувача за плащане на вноските от цената. Поради това, въззивникът поддържа, че за него не е настъпил падежът за плащанията и същият не е допуснал забава при изпълнение на договора. Изводите на съда се основават на погрешно възприети, въз основа събраните доказателства, фактически изводи за уведомяването на ищеца чрез служебен имейл адрес на Геотерм АД – [email protected]. Твърди, че водените от него свидетели са опровергали доводите на ответника, а освен това ел.поща не била посочена в договора като средство за комуникация между страните.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение е постъпило допълнение към ВЖ на Г. П.Г. вх.№24115/22.08.2025г. /изпратено по пощата на крайната дата 20.08.25г./, подадена чрез адв.Д.В., с приложено по делото пълномощно за процесуално представителство. Решението се обжалва в идентична част.

С допълващата въззивна жалба се навеждат оплаквания освен за неправилност и необоснованост на решението, и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на доказателства на ищеца за оспорване основателността на възражението за прихващане. Твърди се, че възражението за прихващане е било неправилно уважено изцяло от първата инстанция. Твърди се, че основният извод на съда, че поради извършени от ищеца частични плащания непосредствено след издаване на съответните актове в строителството, сочещи неговото уведомяване за падежите, е погрешен. Твърди, че при съвкупен анализ на доказателствата съдът е следвало да стигне до извод, че ищецът не е бил надлежно уведомяван за падежите на отделните плащания, освен по фактура №53/05.07.22г., издадена от ответника с основание „вноска по договор Акт 15“. Поради това се твърди, че длъжникът не е изпаднал в забава към датите на издаване на съответните актове – Акт 14, Акт 15 и удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че и да е искал да плати ищецът е бил в невъзможност, тъй като е следвало ответникът да му изпрати покана с фактура, посочваща Б.а сметка за плащане на съответната част от цената. До изпращането на такава покана длъжникът е бил освободен от последиците на забавата поради неоказано кредиторово съдействие. /в договора страните били уговорили плащане по б.см. в Експресбанк АД, а по т.дело №2/24г. на ДОС се съдържа признание на ответника, че е сменил Б.ата си сметка първо в Банка ДСК ЕАД, а от 2022г. в ПИБ АД/. Твърди се още, че ищецът е заплащал части от цената към момента на издаване на фактурите, поради което не е налице забава, съотв. възникнала отговорност съгласно чл.92 ЗЗД. За онагледяване на това твърдение въззивникът посочва приложението към ССЕ на л.485 по делото. Плащанията са правени на деня на издаване на съответната фактура от ответника или на проформа към нея.

Тези дати не съвпадат с твърдените от ответника във възражението за прихващане, които обвързват дължимостта на цената с издаване на актовете по строителството. Вноската, дължима след въвеждане на сградата в експлоатация, в размер на 8 625.558 евро, е платена в хода на производството, което според въззивника индицира тезата му за постигнато съгласие 3 в този смисъл. Претендира се неоснователност на възражението за прихващане поради липса на допусната забава от ищеца при плащане на вноските от цената съгл. договора.

Отделно от това, въззивникът поддържа, че съдът не е обсъдил доводите за недължимост на последна вноска от цената в размер на 8 625.558 евро поради наличие на виновно неизпълнение задълженията на продавача по предварителния договор, който отнел избено помещение към ап.2, на етаж 1, въз основа извършени промени по реда на чл.154 ЗУТ, като трансформирал обекта в асансьорно помещение. Това съществено неизпълнение на договора, според ищеца, води до неизправност на продавача, поради което последният не следва да получи пълно плащане на продажната цена. Твърди, че такова възражение е било своеременно въведено от страната чрез адв.Бажлеков с молба от 01.04.2025г., в която са били направени и доказателствени искания, неоснователно недопуснати от съда. Релевира се и възражение, че ищецът е упражнил право на задържане на частта от цената, в размер на 8 625.558 евро, до окончателно уреждане на отношенията по повод строителството – във връзка с преустройство на прилежащото избено помещение в друг вид по предназначение, на основание чл.90, ал.2 ЗЗД. Позовава се на разменена кореспонденция между страните и конкретно писмо на ищеца до ответника от 03.11.2023г. На самостоятелно основание, въззивникът се позовава на отговорност и на кредитора за неизпълнението съгл. чл.83 ЗЗД.

В тази връзка се позовава на липсваща част от обещания по договора обект на собственост.

Още повече, че преустройството е въведено в спора като възражение срещу забавата на строителството по почин на продавача. Твърди се, че съдът не е обсъдил тези доводи срещу възражението за прихващане.