Решение № 119 от 29.06.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Брезник, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д. като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20261710100008 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК, с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Бест Кепитьл България“ Е А Д (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД), с ЕИК:

202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, моли съдът да постановите решение, с което да осъди Д. Д. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***********, да заплати на ищцовото дружество сумите, за които е постановен отказ да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 817 по описа на Районен съд Брезник за 2025 г., а именно: 266.34 € (двеста шестдесет и шест евро и тридесет и четири евроцента)/ 520.91 лв. (петстотин и двадесет лева и деветдесет и една стотинки), от които 132.49 € (сто тридесет и две евро и четиридесет и девет евроцента)/ 259.13 лв. (двеста петдесет и девет лева и тринадесет стотинки) непогасена главница, 8.92 € (осем евро и деветдесет и два евроцента)/ 17.45 лв. (седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) договорна /възнаградителна/ лихва и неустойка в размер на 124.92 € (сто двадесет и четири евро и деветдесет и два евроцента)/ 244.33 лв. (двеста четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.11.2025 г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и исково производство.

Ответникът Д. Д. Г., в срока по чл. 131 ГПК, чрез процесуалният си представител – адвокат Д. П. от АК Русе е представила отговор на исковата молба, с който по подробно изложени съображения оспорва всички искови претенции по основание и размер.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на 1 чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3042 от 18.11.2025 г. по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр. д. № 817 по описа на РС Брезник за 2025 г. С Разпореждане № 936 от 02.12.2025 г. съдът е оставил без уважение искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение.

Установи се от обсъдените доказателства, че на 25.11.2021 г. ответникът Д. Д. Г., с ЕГН: ********** е сключила Договор за потребителски кредит № 157875 с „Креди Йес“ ООД, с ЕИК: BG200688545 за сумата от 900 лв., като Г. е поела задължението да върне договорената като общо задължение сума от 1106.47 лв. за срок от 12 месеца при месечна вноска от 92.21 лв., като са договорени МЛП 3.330 % и ГПР 48.157 %.

По делото се установи също, че въз основа на договора за цесия от 12.01.2024 г., вземането е прехвърлено от „Креди Йес“ ООД в полза на ищцовото дружество.

На първо място съдът следва да отговори на въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно задължение от цедента на цесионера, налице ли е уведомяване за цесията, изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.

Паричните вземания, които ищцовото дружество – цесионер претендира, произтича от разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД, като в разглеждания случай безспорно се установи, че „Бест Кепитьл България“ ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД) е активно материалноправно легитимиран по предявените искове с оглед факта, че е сключен договор за прехвърляне на вземания с „Креди Йес“ О ОД на 12.01.2024 г., в предмета на който попада и вземането на цедента срещу ответника по делото. По отношение на уведомяването за цесията, липсват доказателства за получаване на уведомление от страна на ответника. Неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.).

По-нататък, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав отчете, че длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД е надлежно уведомен, с връчения препис на исковата молба по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за сключения договор за цесия от 02.04.2024 г., по силата на който ищцовото дружество е придобило вземанията, произтичащи от договор за заем от 11.03.2020 г. Именно поради това са възникнали и последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо него от 01.10.2025 г. Това е така, защото съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК съобщението съдържащо препис от исковата молба с приложеното към нея уведомление за цесия, се счита за редовно връчено. Трайна е практика на ВКС, обективирана в решение Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., на I т.о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г., І т.о., Решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. № 917/2018 г., на І т.о., а именно, че ако в исковата молба е обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, е приложима и по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда и при условията на чл. 99, ал. 3 ГПК. В случай на невъзможност длъжникът да бъде намерен на посочения от него в договора адрес, правата на кредитора са защитени с предвидените възможности за връчване на уведомлението или чрез нотариална покана по чл. 50 ЗННД, или чрез прилагане на процедурата по чл. 47, ал. 1-5 ГПК. Правото на 2 защита на длъжника, било то спрямо цедента или спрямо цесионера, е защитено, чрез назначаването на особен представител в исковото производство и то след стриктно провеждане на процедурата по връчване на уведомление, предвидена в чл. 47, ал. 1–5 ГПК. По своята правна същност, както обявяването на кредита за предсрочно изискуем, така и прехвърлянето на вземането (цесията), представляват правопроменящи юридически факти, които заварват едно вече съществуващо правоотношение и въздействат върху него. При правопроменящите юридически факти промяната на облигационното правоотношение може да се свърже, както с промяна на неговото съдържание (какъвто е случая с обявяването на кредита за предсрочно изискуем), така и с промяна на правното качество (в хипотезата на цесия). Именно в този смисъл са и определенията, постановени по реда на чл. 288 ГПК, с които по този правен въпрос, не е допуснато касационно обжалване (Определение № 72/05.02.2021 г. по к.т.д. № 1188/2020 г. на I т.о. на ТК на ВКС, Определение № 50649/06.12.2022 г. по к.т.д. № 977/2022 г. на I т.о. на ТК на ВКС, Определение № 60850/02.12.2021 г. по гр.д.

№ 2537/2021 г. на III г.о. на ГК на ВКС).

Цедираното вземане, предмет на издадената Заповед за изпълнение ч.гр.д. № 817 по описа на РС Брезник за 2025 г. и предявените искове, произтича от Договор за потребителски кредит, който безспорно се установява, че е сключен. Безспорно е, че заемната сума е предадена (чл. 4, ал. 1 от Договора), с което е завършен фактическия състав на реалния договор. Същият разкрива характеристики на потребителски договор съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, но съдът цени усвояването на средства и като конклудентно действие, с което заемателят се съгласява с параметрите на договора.

Така след усвояване на паричния заем, за заемателя е възникнало задължението да върне сумата, като съгласно Общите условия изискуемостта на вземанията по Договора настъпва с определената месечна падежна дата, която в настоящия случай е 9-то число от месеца.

Основните възражения на процесуалния представител на ответника са, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които са нищожни и не са обвързващи за потребителя, тъй като същите не са уговорени индивидуално и ясно, уговорени са изключително в полза на кредитодателя - ищец, поради което нарушават принципа на равнопоставеност между потребителя и кредитора. В отговора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Изложени са съображения, че в конкретния казус неправилно е посочен ГПР, от което следва че договор за паричен заем № 157875 от 25.11.2021 г. е недействителен поради противоречие със закона, като се дължи само чистата получена сума от 900 лв., която според обстоятелствената част на исковата молба е платена.

Видно от чл. 6 и чл. 8 от договора за кредит вр. с чл. 10, ал. 2, от ОУ на кредитора, предоставянето на заемната сума е скрепено със задължение за потребителя да предостави обезпечение на кредитора в 3-дневен срок под формата на двама гаранти – физически лица, залог върху движима вещ, ипотека или банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на заемодателя, като неизпълнението му предвижда заплащането на обезщетителната неустойка във фиксиран размер от 873.53 лв., която е включена в текущото задължение и която е почти 100 % от договорения размер на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на 3 забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение от длъжника.

При съобразяване на всички характеристики следва, че неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. Неустойката в посочения в договора размер се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка.

Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, е недействителна като противоречаща на законови разпоредби. В договора за кредит ГПР е определен в размер на 48.157 %. При това положение добавянето на начислените неустойки би променило годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК и целият договор е нищожен, а ответникът дължи връщане само на главницата по договора.

Предвид констатираната нищожност на Договор за потребителски кредит № 157875 ищецът има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва, мораторна лихва или за заплащане на уговорените неустойки и такси. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 157875 сключен на 25.11.2021 г. длъжникът е платил погасителни вноски в размер на 1485 лв. следва, че главницата по заема е погасена изцяло като Д. Д. Г. е надвнесла 299.10 евро (585 лв.).

С оглед изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Съобразно изхода на делото, разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното такова, следва да останат в тежест на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответника има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции, които е сторила в исковото и в заповедното такова. От данните по делото се установява, че ответницата Д. Д. Г. не е направила разноски в заповедното производство. Видно е от представения договор за правна помощ и съдействие от 20.04.2026 г. и пълномощно от същата дата е, че ответната страна е упълномощила адв.