Решение № 869 от 25.06.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………………………………. 2021 година, гр.ВАРНА

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА

СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2021 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело № 604/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и слд. от АПК, във връзка с приложението на ЗКИР.

Инициирано е по жалба на „П.И. “ ООД, представлявано от П.П., срещу Заповед № 18-463/14.01.2020 г. на Началник СГКК – Варна.

Оспорващия счита заповедта за незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го лишили от участие в производството по издаването и.

Твърди , че с допуснато с процесната заповед изменение на кадастралната карта се засягат пряко придобитите от него вещни права с предвиденото заличаване на ПИ с идентификатори ***и ***на които е собственик по силата на договори за продажба на недвижими имоти - частна държавна собственост и нанасяне на три нови поземлени имоти с идентификатори ***, ***и ***.

Заповедта е аргументирана с необходимостта от коректно отразяване на улично-регулационните граници, съгласно ИРП на местност “Планова“, промишлена зона.

Твърди, че е процедура по вписването му в кадастралния регистър като собственик, но му е отказано.

Формира искане за отмяна на заповедта, като първо се претендира нейната нищожност, в условия на евентуалност, незаконосъобразност.

Ответникът в кратко становище, ведно с административната преписка е изтъкнал, че към момента на издаване на заповедта кадастралния регистър за поземлени имоти с идентификатори ***и ***заличените нямало данни за собственици, т.е. не е констатирал заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР, поради което счита, че процесната заповед е влязла в сила и е актуализирана в информационната система на кадастъра.

Заинтересованата страна община Варна не изразява становище.

Съдът, като анализира доказателствата и данните по делото, съобрази доводите на страните с относимата за случая правна уредба, и по свое вътрешно убеждение прие следното:

По допустимостта:

Относно наличието на правен интерес от оспорване съдът прие следното:

Съгласно

§1, т.13 от ДР на ЗКИР по смисъла на същия този закон "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата;

Видно от Договор № 2762/31.07.2000 г. за продажба на недвижим имот, сключен между МРРБ и ЕТ „П. -91-П.П.“ последният придобива правото на собственост върху складови площи на под. 62180, в стопански район ІІІ, обособен със Заповед№ Р-37/14.03.2000 г., а именно складове № 1, № 2; № 3 и № 4 по АДС № 3117/20.07.2000 г., които са идентични със складове №6; №7; №8 и №9, описани в

АДС № 2337/14.11.1994 г., представляващи масивни триетажни монолитни сгради, построени през 1982 г. с обща застроена площ 1040 кв.м., заедно с правото на строеж върху обособената част, при граници на имота: изток – път; запад – стопански район ІІ; север – вирна зова м.“Планова“; юг-локален път- казармен район поделение 62180 – Варна.

С

Договор от 31.05.2006 г., вписан в книгите по вписванията на 28.07.2006 г., том **,№ * вх.рег. **, ЕТ „П. -91-П.П.“ представляван от П.В.П., прехвърля правото на собственост върху търговското си предприятие на „П.И. “ ООД -Варна.

Видно от детайлното описание на предмета на сделката по първия договор, ЕТ „П. -91-П.П.“ придобива следното: 1. правото на собственост върху конкретно описаните четири конкретно идентифицирани складови помещения, с обща застроена площ 1040 кв. м.., караулно с площ от 225 кв.м.; и

2. Ограниченото вещно право на СТРОЕЖ ВЪРХУ ОБОСОБЕНАТА ЧАСТ, т.е. върху стопански район ІІІ.

Продавачът

– МРРБ легитимира собствеността си с АДС № 3117/20.07.2000 г. и с предходно издаден АДС № 2337/14.11.1994 г., като в по-късно издадения АДС № 3117/20.07.2020 г. вече е посочена площ от 9000 кв.м. В забележка към този АДС е отбелязано следното: „Съгл. Дог.

2762/3.07.2000 г.продадени са складовете № 1,2,3 и 4 с обща застроена площ от 1040 кв.м. и караулно с площ 225 кв.м., заедно с правото на строеж в/у обособената част на ЕТ „П. -91-П.П.“

Никъде в Договор № 2762/31.07.2000 г . продавачът МРРБ, действащ чрез областния управител проф. д.н. Н.П. не е посочил, че продава и земя с площ от 9000 кв.м.!

Нещо повече - в този договор обща площ на обособения със Заповед№ Р-37/14.03.2000 г., на кмета на община

Варна стопански район ІІІ въобще не се посочва

Настоящият оспорващ „П.И. “ ООД -Варна, като правоприемник на ЕТ „П. -91-П.П.“ е придобил притежавания от праводателя актив, т.е. описаните в Договор №

2762/31.07.2000 г. четири конкретно идентифицирани складови помещения, с обща застроена площ 1040 кв. м. ведно с ограниченото вещно право на СТРОЕЖ ВЪРХУ ОБОСОБЕНАТА ЧАСТ, т.е. върху стопански район ІІІ.

Предвид горните факти, по които спор между страните не съществува, съдът счита, че оспорващото дружество „П.И. “ ООД -Варна, има качеството на заинтересована страна по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКИР, тъй като е собственик на конкретните четири сгради в стопански район ІІІ в ж.к. Вл.Варненчик под.62180 и е носител на ограничено вещно право върху стопански район ІІІ.

Относно срочността на жалбата:

Заповедта, предмет на оспорване е издадена на 14.01.2020 г., същата няма данни да е връчвана на оспорващото дружество – същото не е конституирано за участие в административното производство.

Жалбата срещу заповедта е депозирана пред СГКК Варна на 31.01.2020 г. с изричното изявление на оспорващия, че е узнал за заповедта на 30.01.2020 г., поради което съдът я намира за срочно депозирана, допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

По фактите:

Предмет на оспорване в производството пред настоящия съд е Заповед № 18-463/14.01.2020 г. издадена от Началника на СГКК Варна, с която на основание чл. 54, ал.4 във връзка с ал.1 на същата норма и чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК. Според изрично записаното в заповедта изменението се състои в заличаването на два поземлени имота с идентификатори ***и **.**; нанасяне на три нови ПИ с идентификатори ***; ***и *** с цел коректно отразяване на улично регулационните граници съгласно изменение на регулационния план на м. „Планова“ – площадката на поделение 62180, одобрено със Заповед № Р-37/14.03.2000 г. на Кмета на община Варна.

Производството пред СГКК Варна е инициирано заявление на община Варна № 01-577755/18.12.2019 г.

Съгласно това одобреното с оспорената заповед изменение заличават се два поземлени имота – ПИ ***и ПИ **.**, нанасят се три нови поземлени имота - ПИ ***(нов обект), на който оспорващото дружество твърди, че е собственик е вписана площ от 6987 кв.м. с НТП – комплексно застрояване; за ПИ ***(нов обект) – площ от 1077 кв.м. и НТП „друг вид застрояване“ и за ПИ *** – площ от 1189 кв.м. и НТП „за второстепенна улица“.

От заключенията на вещото лице по проведените

СТЕ – една основна и две допълнителни, приети от съда като компетентно и обективно изготвени и неоспорени от страните е видно следното: Първият РП, с който се отрежда площадка на „Трудово поделение 2400“ е от 1964 г. първото отреждане е със заповед № 65/2.05.1977 г.,, изменено със Заповед№ Р-37/14.03.2000 г.

По

КП от 1990 г- процесната територия попада в ПИ № 84, записани в разписните листи на „Строителни войски КЕЧ“. Едва със Заповед № Р-37/14.03.2000 г. на кмета на община Варна е извършено изменение на РП, според което от отредената площадка на под.2400 в п.з.

Планова се обособяват 4 самостоятелни парцела – І -казармен район и паркинг; ІІ -ри стопанаски район; ІІІ-ти стопански район и ІV-ти стопански район. В процесния ІІІ-ти стопански район се включват ПИ **.****; ПИ *.**** и ПИ *.****.

В отговора на въпрос № 5 експертът посочва, че задънената улица одобрена извършеното изменение на РП засяга бивши

ПИ ***(сега **.*****) и ПИ ***(сега **.****) и ПИ ***. Във втората допълнителна СТЕ вещото лице посочва и точките на засягане върху изготвената комбинирана скица – точки от едно до четири по чупките на червената линия, на югоизточната граница между стопански район ІІІ (сега ПИ **.*****, бивш **.***) и І казармен район поделение 62180 ( сега ПИ **) . Видно е ясно застъпване на част от задънената улица -тупик - сега ПИ *** с частта на ПИ ***- от точка 1 до т.4 .

Регулационният план не е бил отразен в КК. Границата на ІІІ-ти стопански район се различава от поземлените имоти , отразени в КК – в северната и североизточната част. Общата площ на ІІІ стопански район включваща според заключението от 9000 кв.м. се формира от площите на: ПИ ***и на ПИ **.*****.

Оспорващото дружество обаче претендира да е собственик на цялата обща площ от 9000 кв.м. на ІІІ стопански район ( формирана според заключението от ПИ ***и ПИ ***), която се намалявала с оспорената заповед. Съдът се позовава на казаното по-горе при преценката на активната процесуална легитимация на дружеството относно придобитите от него вещни права, като това позоваване има значение при преценка доколко не е налице спор за материално право.

По правото:

Правното основание за изменение на КК е по чл. 51, т. 2 от ЗКИР, а фактическото такова

– отстраняване на непълнота и грешка в КК. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ЗКИР "непълноти и грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Видно от оскъдно изложените мотиви, целта на извършеното изменение на КККР в оспорената част е „коректно отразяване на улично регулационните граници съгласно ИРП на ПЗ „Планова“ площадката на поделение 62180, одобрен със заповед № Р-437/14.03.2000 г. на кмета на община Варна.“

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР, "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за собственост.

В случая за да издаде оспорения административен акт, административния орган е посочил като правно основание разпоредбите на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, тоест изменението в КККР е свързано с отстраняване на непълноти и грешки.

Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР /приложима редакция съгласно изм. – ДВ, бр. 57 от 2016 г. /, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред.