Решение № 1 от 03.01.2025, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Брезник, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20241710200089 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 24-0249-000202 от 18.10.2024 г. ВПД Началник на РУ Брезник при ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя Ц. С. Й., административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки.

Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание.

Районен съд Брезник, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:

Жалбата е подадена от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 14.08.2024 г. бил съставен акт, серия GA № 899037 за установяване на административно нарушение от свидетеля С. Н. С. в присъствието на В. Й. С. срещу Ц. С. Й., за това, че на 14.08.2024 г. в 07.30 ч., в гр. Брезник, на ул.

1

Андрей Михайлов“, срещу № 106, с посока на движение от гр. Перник към гр.

Брезник, жалбоподателят е управлявал собствения на Г. К. С. – Й.а лек автомобил „А.“ А3, с рег. № РК **** ВТ и при извършена проверка се установило, че водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е фабрично оборудван автомобилът.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на жалбоподателя Ц. С. Й. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на съда счита, че при провеждане на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ВПД Началник на РУ Брезник при ОДМВР Перник, който е оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

По съществото на правния спор съдът констатира, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и наказателното постановление МПС, без да е поставила предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за установяване на нарушението не се оспорват и от самия жалбоподател. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Наред с това, обаче, нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на МПС, не е безусловно.

Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от представените с жалбата и приети по делото на основание чл. 283 от НПК като писмени доказателства медицински документи – Копие от ЕР на ТЕЛК № **** от 043/21.03.2022 г., Копие от ЕР на ТЕЛК № ******* от 148/19.10.2023 г., Копие от ЕР на ТЕЛК № ******* от 26/06.02.2024 г. и Копие от мед. протокол на ЛКК № *******/26.08.2024 г. се установява, че жалбоподателят е с поставена диагноза „*********** (*******) ***********“. От представения от жалбоподателя и приет по делото медицински протокол на ЛКК се установява, че същият не трябва да поставя предпазен колан, с оглед здравословното му състояние. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на жалбоподателя е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при шофиране. Издадените медицински документи не се оспорват от насрещната страна. Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими доказателства във връзка с констатираното 2 нарушение и едва след това да пристъпи към преценка дали да издаде наказателно постановление, правило, изрично предвидено в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Неспазването на това изискване води и до необоснованост на издаденото наказателното постановление. С оглед на всичко това, съдът намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят не е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването на такъв и жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят не е извършил виновно вмененото му административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Следователно материалният закон е приложен неправилно от страна на административнонаказващия орган, поради което НП, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер н а 400 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник, НО, 1-ви състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0249-000202 от 18.10.2024 г. на ВПД Началник РУ Брезник при ОДМВР Перник, с което на Ц. С. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***********, му наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, са му отнети общо 10 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР Перник, ул. „Самоков“, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Й., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***********, сума в размер 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 3