Определение № 96 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000533 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 ГПК.

На 03.02.2025 г. по делото от страна на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр.С., бул.С.ш.№* е подадена молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 933. В нея молителят сочи, че възразява срещу присъдените с решението по настоящето дело в полза на процесуалния представител на ищците адвокатски възнаграждения за двете инстанции моли същите да се намалят.

Искането е мотивирано с това, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е вътрешен акт на адвокатурата и не обвързва съда. Изложени са и доводи, че възнаграждението следва да е съразмерно на присъденото юрисконсултско възнаграждение, т.е. съобразени с разпоредбите на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането й.

По повод на този последен довод ПАС намира за нужно да посочи, че действително е налице еквивалентност между предоставяната от адвоката и юрисконсулта правна защита по дадено дело. Това обаче не е основание за поставяне на знак на равенство между условията за упражняване на двете професии и начина на определяне на възнаграждението за същите Адвокатската професия е свободна. По тази причина с оглед § 29 от ДР на ЗДДФЛ физическите лица, които е практикуват осъществят присъщата за нея професионална дейност за своя сметка, не са регистрирани като еднолични търговци и са самоосигуряващи се по смисъла на КСО лица.

Юрисконсултът винаги е служител на дадено предприятие, т.е. той е в трудови правоотношения със същото.

Това изключва възможността да се поставя знак за равенство между двете професии и респективно да се приеме, че оценяването на труда им следва да изхожда от едни и същи критерии. Основната причина за това е, че с оглед свободния характер на адвокатската 1 професия, адвокатът сам отговаря за осигуряване на всички условия за практикуване на същата и професионалното си усъвършенстване, което логично следва да се съобрази при определяне начина на оценяване на адвокатския труд наред с характера на делото, качеството на предлаганата услуга и т.н.

При юрисконсулта грижата за това е на работодателя, който логично при определяне на дължимото му се трудово възнаграждение взема предвид това обстоятелство.

В хода на тези разсъждение е логично да се приеме, че правилата за определяне цената на адвокатския труд най- добре могат да се определят от съответната съсловна организация. Тя в случая е приела Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които не са задължителни за съда, но следва да се ползват за базов ориентир относно начина за определяне на същите, който следва да се взема предвид наред с преценката за сложност на делото, качество и обем на работата, продължителност на същото и т.н.

В случая за ПАС за ориентир няма как да се ползва Наредбата за заплащане на правната помощ най- вече по причина, че последното с оглед чл. 2 от ЗППП се финансира от Държавата и е логично критериите определящи размера на възнаграждението да са занижени по тази причина. Наред с това престирането на правна помощ се извършва от адвокати вписани в Националния регистър за правна помощ, т.е. те изразявайки желание за вписване в същия са се съгласили да получават тези занижени размери.

Тук за пълнота следва да се посочи, че между престирането на правна помощ и безплатното осъществяване на същата на основание чл. 38 ЗА не е налице идентичност по причина, че в ЗА липсва изрично предвижване за заплащане на същата по реда на Наредбата за правната помощ.

От така изложеното следва извод, че дължимото адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал. 2 от ЗА следва да се определи по правилата на чл. 78, ал.1 ,респ. ал. 3 от ГПК с оглед фактическата, правната сложност на делото, обема на свършената работа и т.н. Съответно база, от която следва да се тръгне при определяне на размера му, респ. преценката за прекомерност следва да са критериите възприети с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и най- вече този, че възнаграждението е процент от стойността на спорното право/правния интерес/.

В случая по настоящето дело постановеното от Сз ОС решение е обжалвано от ищците и ответника.

Ищците са обжалвали същото в частите отхвърлящи исковете им за заплащане на имуществени и неимуществени вреди до пълните предявени размери, а ответника ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр.С. го е обжалвал в частта, с която е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди.

По повод на тези жалби ПАС образувал настоящето дело и постановил решение № 471 от 30.12.2024 г.

С него решението на Сз Ос в частта отхвърляща исковете на Д. С. С., ЕГН 2

**********, А. С. С., ЕГН ***, действаща със знанието и съгласието на своята майка Р. О.

М., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********, действаща със знанието и съгласието на своята майка Р. О. М., ЕГН ********** за разликата между дължимите според ПАС по 50 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и присъдените от Сз ОС по 30 000 лв. е било отменено и е постановено друго осъждащо застрахователя да им заплати по още 20 000 лв. ведно със законната лихва от 24.01.2023 г.

В останалите отхвърлителни части и в частите осъждащи застрахователя да заплати обезщетения за имуществени вреди актът на Сз ОС е бил потвърден.

Този изход на делото е наложил да се приеме, че с оглед допълнително присъдените суми на пълномощника на ищците следва да се присъди допълнително адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 8 539, 78 лв. за производството пред Сз ОС Съответно присъдено е и такова за въззивната инстанция в размер на 2 552, 76 лв.

По отношение та тези размери при условие, че за първи път са присъдени с решението на ПАС е логично да е приложима разпоредбата на чл. 248 ГПК , т.е. да може да се иска изменението им поради прекомерност.

С оглед допълнително присъдените 60 000 лв. минимално дължимото възнаграждение по критериите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение е 6 600 лв. Това автоматично води до извод, че присъденото такова е прекомерно още повече, че производството пред ПАС не е свързано със събиране на нови доказателства и излагане на допълнителни правни аргументи. В хода на тези разсъждения прекомерен и споменатия минимален размер по Наредбата.

В тази връзка следва да се посочи, че с тези минимални размери не се е съобразил и Сз ОС. Присъденото от него адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА при уважен общ размер на исковете от 213 319, 50 лв. е 7067 лв. при дължими по Наредбата 13 206, 78 лв.

Това сочи, че възприетия от съда критерии за определяне на възнаграждението е 3, 304 % върху присъдената сума. Той не е оспорен от страните с оглед липсата на молби по чл. 248 от ГПК. Това сочи, че ПАС ще следва да се съобрази с него при определяне размера на адв. възнаграждение. Така допълнително дължимото такова за производството пред Сз ОС е 1982, 40 лв., а не първоначално определеното такова от 8 539, 78 лв. По тази причина решението следва да се измени, като възнаграждението се намали до споменатия размер.

Що се отнася до възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА за производството пред ПАС то следва да се определи на база размера на допълнително присъдените обезщетения за неимуществени вреди и размера на имуществените вреди, за които жалбата на застрахователя е намерена за неоснователна и решението е потвърдено. Този общ размер е 83 919, 50 лв. и при съотнасянето му с неоспорения процент от 3, 304 единици е видно, че се дължи сума от 2772, 70 лв. Присъдената от ПАС е по- малка и решението в тази част не следва да се изменя.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на 03.02.2025 г. от ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „С.ш.е“ №* молба вх. № 933 за изменение на постановеното по в. т. дело № 533/2024 г. по описа на ПАС решение № 471 от 30.12.2024 г. в частта, с която ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „С.ш.е“ №* е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Р.и.И.“, гр. С. сумата от 2 552, 76 лв. без ДДС представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. О. М., лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А. Р. М., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С., действащи със знанието и съгласието на своята майка Р. О. М. пред Пловдивския апелативен съд.

ИЗМЕНЯ постановеното по в. т. дело № 533/2024 г. по описа на ПАС решение № 471 от 30.12.2024 г. в частта, с която ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „С.ш.е“ №* е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Р.и.И.“, гр. С. сумата от 8 539, 78 лв. без ДДС представляваща допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. О. М., лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А. Р. М., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С., действащи със знанието и съгласието на своята майка Р. О. М. пред Старозагорския окръжен съд в следния СМИСЪЛ:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК ***, гр. С., бул. „С.ш.е“ №* да заплати на Адвокатско дружество „Ч., Р.и.И.“, гр. С. сумата от 1 982, 40 лв. без ДДС представляваща допълнително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено процесуално представителство на Р. О. М., лично и като законен представител на малолетната си дъщеря А. Р. М., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С., действащи със знанието и съгласието на своята майка Р.

О. М. пред Старозагорския окръжен съд

Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4