Решение № 116 от 04.07.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Девня, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 95 и следващите от Закона за социалните услуги.

Постъпило е искане от Директора на Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Вълчи дол за настаняване на поставеното под запрещение лице М. Ю. С., ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” /ДПЛУИ/, находящ се в ********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението.

В о.с.з. искането се подържа от процесуалния представител на молителя.

В съдебно заседание настойникът И. Г. Г., моли молбата да бъде уважена, предвид заболяването на лицето и предвид липсата на възможност да полага грижи за него в семейна среда.

При изслушването на лицето, чието настаняване се иска в о. с. з. съдът установи, че същият е некомуникативен, не отговаря на поставените от съда въпроси, не може да говори.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение № 403/15.07.2011 г. по гр. дело № 396/2011 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, М. Ю. С. е поставен под пълно запрещение, като видно от 1 удостоверение изх. № РД08-01-568/10.04.2025 г. на Община Вълчи дол за негов настойник е назначен И. Г. Г..

Представено е ЕР на ТЕЛК № 91117 от 123/30.06.2021 г., от което се установява, че М. Ю. С. е с поставена диагноза дълбока умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение, определени над 90 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ 100%.

Видно от представеното по делото влязло в законна сила на 11.05.2022 г. съдебно решение № 290/11.04.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на РС – Добрич, М. Ю. С. е настанен в специализирана институция - „ДПЛУИ” с.

Оборище, обл. Варна за максимално предвидения от закона срок - три години.

По делото е представено заявление за получаване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет от настойника на М. Ю. С., в което същият заявява, че желае лицето да продължи да ползва резидентната грижа в „ДПЛУИ” с. Оборище, както и становище от настойника му със същото искане.

Представена е предварителна оценка на потребностите на лицето от социални услуги, от която е видно, че г-н С. се нуждае от постоянна грижа във всички сфери на неговото функциониране, има нужда от специализирана медицинска и персонална грижа, няма близки, които да се грижат за него в семейна среда. Настанен е от 3 години в ДПЛУИ и е напълно адаптиран към обстановката в дома, приемайки я за свой дом. Преместването му на друго място би могло да доведе до емоционален и психологически срив.

Представени са и медицинско удостоверение от общо практикуващ лекар и медицинска характеристика от психиатър, според които лицето е подходящо за настаняване в специализирана институция, а именно ДПЛУИ.

При извършеното актуално социално проучване въз основа на горепосоченото заявление, като са взети предвид и горепосочените индивидуален план и индивидуалната оценка на лицето, ДСП - Вълчи дол е изготвила и представила по делото доклад по чл. 95 ал. 3 т. 1 от ЗСУ и предварителна оценка на потребностите от социални услуги по чл. 7 ал. 1 от ППЗСУ, от които се установява, че г-н С. е с диагноза „Дълбока умствена изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо грижи или лечение", съгласно ЕР на ТЕЛК №91117/123 от 30.06.2021 г., с определени 90 % ТНР и 100% чужда помощ за срок пожизнен.

М. е отглеждан в семейна среда от раждането си до 14.10.1997 г., а след това животът му е продължил в различни институции. Родителите му го изоставят и подписват нотариално заверена декларация, с която дават съгласието си за пълното му осиновяване. Не са налице никакви контакти помежду им, както и с близкия роднински кръг. По време на престоя на М. в ДПЛУИ - Оборище, няма регистрирани телефонни обаждания или посещения от страна на роднини и близки.

2

М. Ю. С. е 28-годишен, не женен, няма деца. Не може да говори, общува с околните чрез звуци, мимики и жестове. Физически е здрав, подвижен, с добра ориентация в позната среда. Във всички дейности от ежедневието е изцяло зависим от грижата и подкрепата на персонала в институцията. Често сменя настроението си и има моменти с висока тревожност, безпокойство и депресивни състояния. Лицето е с бедни възприятия и представи, които са фрагментирани и неточни. С неустойчиво внимание и ориентация.

Средата в която се отглежда М. отговаря на потребностите му за сигурен и безопасен начин на живот. Предоставя му се 24-часово медицинско наблюдение и специализирани грижи, с оглед заболяването от което страда и специфичните му нужди.

Съгласно Решение № 290/11.04.2022 г. по гр. дело № 151/2022 г. на РС – Добрич, М. Ю. С. е настанен в специализираната институция - ДПЛУИ с.

Оборище със срок от 3 години от влязло в сила решение.

Представена е заповед № СУ/Д-В-ВД/4-1 от 07.05.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Вълчи дол, съгласно която лицето М. Ю. С. отново е било временно настанено по административен ред в „ДПЛУИ” с. Оборище до произнасяне на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Постъпилото искане от Директора на ДСП - Вълчи дол за настаняване на М. Ю. С. в „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна на практика представлява искане за удължаване на срока за неговото настаняване, предвид факта, че лицето вече е било настанено в тази институция със съдебно решение, чийто срок към настоящия момент е изтекъл.

Съгласно чл. 101 ал. 1 от ЗСУ удължаването на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, се извършва по реда за извършването на настаняването от районния съд, като срокът на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на лице, поставено под пълно запрещение, може да бъде удължаван, ако за лицето няма възможност за подкрепа и грижа в домашна среда.

Разпоредбите на чл. 95 и и сл. от ЗСУ уреждат процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в социална услуга за резидентна грижа, като такова искане за настаняване следва да бъде уважено, в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността.

От събраните по делото доказателства и от личните впечатления на състава на съда, придобити по време на проведеното съдебно заседание с участието на лицето, чието настаняване се иска, както и на неговия настойник, се установи по безспорен начин, че М. Ю. С. е поставен под пълно 3 запрещение, че страда от заболявания, които не му позволяват да се грижи сам за себе си и изискват чужда грижа и контрол, които не могат да й бъдат осигурени от роднини и близки. Доказателствата по делото сочат, че лицето страда от тежко заболяване, довело до ограничаване на възможностите за вграждането му в обществото. Лицето има първични характеристики на задоволяване на нуждите си, но се нуждае от всекидневна грижа, внимание и социална среда, в които да се чувства разбран и обгрижван, не може самостоятелно да се грижи за себе си, нуждае се от помощ и надзор. Липсват близки и роднини, които да са проявили интерес и да са изявили желание да полагат грижи за него. Предложената на съда социална институция, в която да бъде настанен М. Ю. С. осигурява възможността той да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето, ще бъде наблюдавано и съхранено здравето му, ще се полагат грижи и за развитие на социалните му навици, които не са безвъзвратно загубени.

По делото не се установи да е настъпила промяна в обстоятелства от момента на настаняване на лицето в „ДВЛУИ” до настоящия момент, касаещи възможността лицето да живее в домашна среда, предвид липсата на каквато и да е подкрепа от близки и възможност за полагане на грижи от страна близки в домашна среда.

При това положение - липса на възможности за полагане на грижи за лицето в домашна среда, както и предвид декларираното желанието на лицето да остане в „ДПЛУИ” с. Оборище и становището на неговия настойник, съдът намира, че следва да уважи искането на ДСП - Вълчи дол в този смисъл, като на основание чл. 101 ЗСУ постанови удължаване на срока на настаняване на лицето в институцията, в която е настанен за максимално предвидения в закона срок от 3 години на настаняване /чл. 98 ал. 3 от ЗСУ/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията на чл. 101 от ЗСУ за удължаване на срока на настаняването в социална услуга за резидентна грижа на поставеното под пълно запрещение пълнолетно лице, поради което

РЕШИ:

УДЪЛЖАВА срока на настаняването на М. Ю. С., ЕГН: ********** в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” ********** за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на решението или до настъпване на законни основания за прекратяване на това настаняване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски 4 окръжен съд в 7 - дневен срок от съобщаването на страните.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

101 ал. 1 вр. чл. 98 ал. 1 от ЗСУ.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” - Вълчи дол и до „ДПЛУИ” с. Оборище, обл. Варна, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5