Решение № 54 от 27.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Ловеч, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500558 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 321/19.07.23 г. постановено по гр.д.№1455/22 г. по описа на РСЛовеч е признато за установено по отношение на А. Н. Ф. с ЕГН ********** с адрес *** С.

Н. Ф. с ЕГН ********** с адрес ***, В. Л. П. с ЕГН ********** и С. М. П. с ЕГН ********** двамата с адрес ***, че Д. М. А. с ЕГН ********** и А. В. С. с ЕГН ********** двамата с адрес *** са собственици по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.

№778/74 г. на РС-Ловеч, като правоприемници на В. А. А., поч. На 27.10.2010 г. при равни права на 300/1581 ид.части на ПИ с ид. *** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.С., общ.Ловеч одобрена със заповед №РД-18.66/1.11.2017 г. на ИД на АГКК с адрес *** с площ от 1 581 кв м. С трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване/до 10 м/ стар номер 126 кв.15 парцел VI при съседи на ПИ ***, ***, ***, ***, който съгласно плана от 1933 г. на с.С., съставлява дворно място, парцел III-53 в кв.29 а съгласно плана на селото от 1990 г. дворно място парцел VI номер 126 кв.15, отменен е на основание чл.537 ал.2 изр.3 пред.1 от ГПК нот.акт за собственост на недвижим имот №106 т.

III рег.№3042 д.№243 за 20 г. за 300/1581 ид.части, осъдени са на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. Н. Ф. с ЕГН ********** с адрес *** и С. Н. Ф. с ЕГН ********** с адрес ***да 1 заплатят на Д. М. А. с ЕГН ********** и А. В. С. с ЕГН ********** двамата с адрес *** 582,50 лв. разноски по делото и са осъдени В. Л. П. с ЕГН ********** и С. М. П. с ЕГН ********** двамата с адрес ***, да заплатят на Д. М. А. с ЕГН ********** и А. В. С. с ЕГН ********** двамата с адрес *** 582,50 лв. разноски по делото, като е отхвърлена претенцията на В. и С. П.и за заплащане на сторените в производството разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 5021/5.09.23 г. от А. Н. Ф., ЕГН: **********, с постоянен адрес в *** и С. Н. Ф., ет.4, ап. 13 чрез адв. Б. Ц. П. от САК, и адв. В. Я. В. от САК, против Решение №321/19.07.2023год. на РС-Ловеч-IX гр. състав постановено по гр. дело№1455/2022год, с твърдения, че то е незаконосъобразно и необосновано.

Твърдят, че порочността на обжалваното Решение, по смисъла на чл. 260, т. 3 от ГПК се състои в следното:

На първо място, непонятно (на какво основание) решаващият състав на РС-Ловеч приема ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. като ищци по делото /стр. 1., първи абзац на мотивите на обжалваното решение/.

На второ място, в противоречие със ЗН и събраните по делото доказателства, решаващия състав на ЛРС е приел, че ищците по делото Д. М. А. и А. В. С., като наследници на В. А. А. са единствени наследници и собственици на 1/3 ид. част от процесния имот, като елиминира без надлежни доказателства другите съсобственици на тази част - Т. Й. В., дъщеря на П. А. Т., която е сестра на В. А. А. /двете по равни части, са съсобственици на процесната 1/3 ид.част. Сочи, че не е ясно и не са събрани доказателства за идентичност лицето с имената П. А. Р. (посочена на стр. 1-ва като една от четирите дъщери на А. С. К./ и П. А. Т., посочена на стр. 3-та като една от дъщерите на Е. А. С. -преживяла съпруга на А.

С. К.а, в смисъл, че са имена на едно и също лице и в тази насока сочи, че свидетеля М. П.

С. изрично посочва, че двете сестри-В. и П. са идвали в процесния имот да „... берат круши, сливи, орехи“ Изтъква, че същото обстоятелство се твърди и от свидетеля С., който допълва, че „Леля П. и леля В. съм ги виждал като берат джанки и сливи там докато бяха живи".

Излага, че той посочва, че „ леля П. имаше 15 г. откакто почина, а леля В. почина преди 10 г.", като съобразно представеното от ищците по делото Удостоверение за наследници на А.

С. К., дъщеря му П. А. Т. е починала на 02.12.2012 г., а дъщеря му В. А. А. на 27.10.2010 г.

/вж. Удостоверение за наследници на А. С. К./, което изключва възможността същите да са упражнявали владение релевантно с предмета на настоящото дело.

Изтъкват, че решаващият състав от фактическа страна е пренебрегнал доказателствата по делото, установяващи че 2/3 ид. части-придобити от Н. Ф. Ф.наследодател на ответниците А. и С. Н. Ф. чрез покупко-продажба от С. Д. Р. и съпругата му В. Р. (вж. Нотариален акт №88, том VII, Дело №3397/1997год.) са индивидуализирани като обособена част от ПИ с идентификатор *** и е безспорно, както и съдът приема това, че тази част е придобита и по силата на изтекла в полза на ответниците А. Н.

Ф. и С. Н. Ф. 10 годишна придобивна давност, като към своето владение се прибавя и владението на баща им Н. Ф. от 1997 год. Считат, че решаващият състав, в този случай би следвало от фактическа страна да установи заградените ид. части каква площ съставляват2 повече или по-малко от 2/3 ид. части от целия ПИ с идент. ***. Смята, че недопустимо съдът е пренебрегнал (пропуснал) в производството по делото да се индивидуализира първоначално придобития имот от Н. Ф. и ищците, в чиято тежест е да бъде индивидуализиран процесния имот, не са направили доказателствено искане в тази насока.

Считат, че ЛРС не е преценил от фактическа и правна страна събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, а някои от тях са необосновано пренебрегнати, поради което е постановил Решение в противоречие с императивните изисквания на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Излага, че без да излага мотиви (доводи и съображения) декларира, че на част от заявеното (без да се посочва съдържанието на тази част) от свидетелите на ответниците К. К. и и. Х. „.съдът не дава вяра". Имат предвид още, че решаващият състав е пренебрегнал писмените доказателства по приложеното нот. дело№243/2020год. но описа на нотариус Н. Т. с район на действие Ловешки районен съд в т.ч. показанията на разпитаните по нотариалното дело свидетели, чиито показания, макар и да съставляват косвени гласни доказателства установяват, че ответниците и техния праводател и наследодател Н. Ф. са осъществили релевантно владение и върху частта от процесния имот съставляващ 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор ***, за която претендират ищците.

Сочат, че необосновано решаващият състав на ЛРС приема, че ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. не са доказали владение повече от 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 69 от ЗС върху частта от имота съставляващ 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор ***.

Свидетелят К. К., като собственик на имот съседен на процесния имот, установи обстоятелствата, „че целият имот е негов (на Н. Ф.). Този имот беше ограден с ограда от всички страни". Всеки ден е минавал покрай имота на Ф.. Посочва, че „Ф. го косеше и почистване". Посочва още, че „в тази част бяха засадени дръвчета, плодовете са прибирали той и жена му и дъщерите му. Свидетелят посочва, че дъщерите на Н. Ф. „наемаха хора да косят целия имот". Посочва, че „когато Ф. наследи имота, тогава се грижеше за дърветата и бяха посадени". Св. К. К. недвусмислено посочи, че „В., Д. или сестра му не съм ги виждал в тази част на имота". Посочва, че „през последните 20 год. не съм виждал Д. и А. в имота".

Изтъкват, че свидетелят И. Х. като човек, който се е грижил за целия имот недвусмислено посочва, че „Д. съм го виждал веднъж из селото, но не го познавам. Той не е идвал в имота. Никой не съм виждал в имота. А. С. не я познавам. На Ф. мястото е около 1 декар и половина", което съвпада с площта на целия имот, но тези показания неясно защо, без мотиви, са игнорирани и не са кредитирани от първоинстанционния съд.

Твърди, че свидетелите на ищците не са установили, че след смъртта на В. нейните наследници Д. А. и А. С., както и наследниците на починалата П. Р.-сестра на В., да са полагали грижи за процесната 1/3 ид. част от ПИ с идентификатор ***. Излага, че свидетелят М. С., установил родствените връзки на Д. А. с В. А.а, като твърди, че „след като починаха В. и П., Д. А., сестра му В. и А. идваха в имота", но не излага някакви действия да са извършвали в имота. Посочва „Т. идваше, на леля П. дъщеря, и мъжа на Т. - в. идваше".

3

Считат, че свидетелят И. И. също не установява релевантни обстоятелства, от които да е видно, че Д. А. е полагал грижи за процесния имот и от показанията на свидетелите на ищците е видно, че ищците Д. А. и А. С. - наследници на В. А.а нито оспорват, нито сочат владение, отричащо наследствения дял на П. А. Р. - сестра на В. А.а, респективно на нейната наследница Т. Й. В., която заедно със съпруга си в. са идвали в процесния имот, според показанията на свидетеля С..

Сочат, че съдът не отчита обстоятелството, че наследницата на П. А. Р. - Т. Й. В., която не е предявявала в това производство претенции към полагащата й се 1/2 идеална част от 1/3 идеална част от процесния имот, не означава, че ищците Д. А. и А. С. имат право на собственост върху целия процесен имот, съставляващ 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор ***, тъй като в случая ищците имат по наследство само 1/6 идеална част от 1581 кв.м, т.е. 263 кв.м.

Смятат, че диспозитива на обжалваното решение противоречи на събраните по делото доказателства, както и на ЗН относно наследствените права на наследниците на В. А.

А. и П. А. Р., които заедно имат наследствен дял от 1/3 идеална част от ПИ с идентификатор *** и незаконосъобразно в диспозитива на обжалваното решение се приема за установено, че ищците Д. А. и А. С. са собственици на 300/1581 идеални части от ПИ с идентификатор ***, включващи и наследствения дял на Т. Й. В., наследница на П. Р..

Изтъкват, че наред с това, решаващият състав на Районен съд Ловеч приема, че ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. са придобили по силата на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност на индивидуализиран самостоятелен имот, описан в КНА № 106/2020 г. на нотариус Н. Т., намален с 300 кв.м, а от друга страна индивидуализира имота на ответниците - описан в КНА като 1281/1581 ид.части, след като признава 300/1581 идеални части на ищците. Счита, че е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и диспозитива на решението на Ловешкия районен съд и съдът незаконосъобразно приема в диспозитива на обжалваното решение, че ищците са собственици на 300/1581 идеални части, а от друга страна частично отменя КНА № 106, т. III, peг. № 3042, дело № 243/2020 г. с тази идеална част от целия имот, който е индивидуализиран с граници и площ придобит от ответниците по силата на изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност. Сочат, че при това решаващият състав не е съобразил, че процесната 1/3 идеална част също е индивидуализирана в рамките на целия имот. Твърдят, че първоинстанционният съд не е преценил, че индивидуализираната 1/3 идеална част не съставлява законно определен самостоятелен недвижим имот по смисъла на чл. 19, ал.4 от ЗУТ и не може да бъде самостоятелен обект на собственост и в този случай ЗС приема, че той е част от големия самостоятелен обект собственост на ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф..

Правят извод, че предвид гореизложеното и събраните по делото писмени и устни доказателства, ищците, освен че не доказали, че са единствени собственици на процесния имот, по никакъв начин не доказали и упражняването на фактическа власт по отношение на 300/1581 идеални части от процесния имот, както и фактите, които изключват, унищожават 4 или погасяват правото на ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф., в настоящият случай да придобият процесния имот по давност. Сочат, че пренебрегвайки изцяло доказателствата в полза на ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф., игнорирайки или недавайки вяра на показанията на свидетелите на ответниците, съдът едностранчиво кредитира единствено показанията на ищцовите свидетели, които показания интерпретира погрешно и единствено в полза на ищците.

Молят съд като прецени в съвкупност, поотделно и взаимна връзка събраните по делото доказателства, както и като вземе предвид гореизложените пороци на обжалваното решение, да го отмени и вместо него да постанови Решение, с което да отхвърли предявения от Д. М. А. и А. В. С. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК като неоснователен и недоказан, да остави без уважение предявеното искане от ищците на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 106 от 22.07.2020 г., том III, рег.№ 3042, дело № 243/2020 г., с който А. Н. Ф. и С. Н. Ф. са признати за собственици по давностно владение и наследство върху целият недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** и да осъди ищците да заплатят на ответниците направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции.