Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 30.05.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 92/2025
Вид
Решение № 137
Подписан
30.05.2025
В сила
30.05.2025
Състав
София Андонова Радославова, Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Шумен, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно частно наказателно дело № 20253600600092 по описа за 2025 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. по НОХД №39/25 г. Великопреславският районен съд на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а именно на ½ /една втора/ ид.ч. от лек автомобил марка и модел „*******“ с рег.№ ******* собственост на осъдения Ш. Ю. Х., с ЕГН **********. На основание чл.343б, ал.5 от НК осъдил Ш. Ю. Х., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС сумата от 4550,00 лв. /четири хиляди песттотин и петдесет лева/ представляваща левовата равностойност на ½ ид.ч. от л.а. „*******“ с рег.№ ******* принадлежаща на съпругата му Р. Х.Х.., както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на РС-Велики Преслав.

Срещу така постановеното определение на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от Ш. Ю.

Х., чрез защитника му адв. Н. В. от ШАК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на 1 постановеното определение. Излагат се доводи, че процесният лек автомобил е собственост на осъдения и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност и тази хипотеза не е уредена в чл.343б, ал.5 от НК; като придобита в имуществени режим на СИО, двамата съпрузи не притежават дялове в таз вещ, докато собствеността не бъде прекратена, поради което осъдения реално не притежава идеална част от лекия автомобил. Излага се довод, че при непрекратена имуществена общност незаконосъобразно е отнета в полза на държавата ½ от лекия автомобил, като неправилно съдът е приел, че тази част е собственост на осъдения Ш. Х. и неправилно е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 4550,00 лв., представляваща левовата равностойност на ½ ид.ч. от същия автомобил, принадлежаща на съпругата му. Посочва се като довод и невъзможността на съпругата-съсобственик да се конституира като страна в процеса и да участва в производството, в което се решава въпроса за собствеността на автомобила и същата е лишена от възможността да защити собствеността си. Наложената санкция засяга правата и имуществената сфера на трето лице, което не е извършило престъпление, но отговаря имуществено за извършено от другиго престъпно деяние. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

Осъденото лице Ш. Ю. Х., редовно призован не се явява. За него се явява защитника му адв.Н. В. от ШАК.

В съдебно заседание частната жалба се поддържа от защитата, на посочените в същата основания.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Въззивната инстанция при проверка на определението, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 337, ал.1, т.2, във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК.

С Определение от 05.02.2025 г. по НОХД № 39/2025 г. по описа на РСВелики Преслав е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което на подсъдимия Ш. Ю. Х. с ЕГН ********** за това, че на 13.01.2025 г., около 21,00 ч. в гр.Велики Преслав, по ул.“Борис Спиров“ срещу дом № 65 в посока ул.“Раковска“, управлявал моторно превозно 2 средство л.а.“*******“ с рег.№ Н 0380 ВН с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, с концентрация на алкохол в кръвта 2,84 на хиляда, установено по надлежния ред със съдебно-медицинска експертиза №10/2025 г. на вещо лице при МБАЛ Шумен – АД гр.Шумен, на основание чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1 от НК е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „Глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

След одобряване на споразумението първоинстанционният съд служебно е инициирал производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НК, в което е изслушал становищата на страните и е постановил определение в открито съдебно заседание, с което на основание чл.343б, ал.5 от НК е постановил отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, а именно на ½ /една втора/ ид.ч. от лек автомобил марка и модел „*******“ с рег.№ ******* собственост на осъдения Ш. Ю. Х., с ЕГН **********. На основание чл.343б, ал.5 от НК осъдил Ш. Ю. Х., с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ВПРС сумата от 4550,00 лв. /четири хиляди петстотин и петдесет лева/ представляваща левовата равностойност на ½ ид.ч. от л.а. „*******“ с рег.№ ******* принадлежаща на съпругата му Р. Х.Х...

В мотивите на обжалваното определение първоинстанционния съд е обсъдил приложените по досъдебното производство доказателства – съдебнооценителна експертиза относно стойността на управлявания от осъденото лице автомобил, справка за собствеността на автомобила, писмо от Община Велики Преслав с приложен препис от акт за граждански брак и е приел, че автомобил „*******“ с рег.№ Н 0380 ВН е съсобствен при режим на СИО между осъденото лице и съпругата му Р. Х.Х.. с ЕГН **********.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на ВПРС, че посочения лек автомобил съсобствен, при режим на съпружеска имуществена общност между съпрузите Ш. Ю. Х. и Р. Х.Х... Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от СК „Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини налагат 3 това“. Съгласно Постановление № 5 от 31.X.1972 г. на, Пленум на ВС „Прекратяването на съпружеската имуществена общност през време на брака е уредено в чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК като изключение от правилото на чл.

14, ал. 1, изр. 1 СК / сегашна разпоредба на чл.27, ал.2 от СК/ и може да се извърши само по съдебен ред, когато са налице важни причини за това.

Такива причини могат да бъдат например: поведението на единия съпруг, което създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия съпруг и децата от брака, изпадането на единия съпруг в недееспособност, невъзможността на кредиторите на единия съпруг да се удовлетворят от индивидуалното имущество на съпруга-длъжник във връзка с негови индивидуални задължения, необходимостта да се конфискува или отнеме с присъда от съпруга-подсъдим имуществото му и т. н.

Допустимо е в такива случаи съдът да прекрати съпружеската имуществена общност само по отношение на определена вещ или права върху вещ, върху част от вещи или по отношение на всички общи притежания на съпрузите. Към коя от отделните възможности ще прибегне съдът се определя от причините, наложили прекратяването на имуществената общност…..При прекратяването на съпружеската имуществена общност по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото имущество са равни.“

Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК регламентира, че в случаите на ал.14 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато не е собственик присъжда неговата равностойност.

Съгласно наказателно-правната теория предметът на престъплението е елементът от общественото отношение – непосредствен обект на конкретния вид престъпление, върху който деецът въздейства, за да засегне обекта.

Средството е външно за общественото отношение – обект и винаги е вещ, на която деецът придава престъпна насоченост за извършване на конкретното престъпление. Предвид особеностите на транспортните престъпления наказателно-правната наука определя транспортното средство като предмет на престъпленията по транспорта. В този смисъл е и съдебната практика до влизане в сила на промените в чл.343 и чл.343б от НК. Новосъздадените ал.5 на чл.343 и чл.343б от НК определят транспортното средство, което следва да 4 се отнема като „послужило за извършване на престъплението“. С посочената законова уредба законодателят установява на нормативно ниво, че транспортното средство е средство на съответните престъпления.

Определената санкционна мярка в нормата на чл.345б, ал.5 от НК не е сред наказанията, посочени в чл.37, ал.1 от НК. Това е мярка, с която деецът се наказва за това, че е използвал моторно превозно средство и е осъществил състав на транспортно престъпление с висока степен на обществена опасност.

По отношение доводите, изложени от защитата:

Излага се довод, че двамата съпрузи не притежават дялове в тази вещ, докато собствеността не бъде прекратена, поради което осъдения реално не притежава идеална част от лекия автомобил. Излага се довод, че при непрекратена имуществена общност незаконосъобразно е отнета в полза на държавата ½ от лекия автомобил, като неправилно съдът е приел, че тази част е собственост на осъдения Ш. Х. и неправилно е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 4550,00 лв., представляваща левовата равностойност на ½ ид.ч. от същия автомобил, принадлежаща на съпругата му. Съдът намира така изложения довод за частично основателен – действително моторното превозно средство, по отношение на което е налице произнасяне от първоинстанционния съд е в режим на съпружеска имуществена общност, която по силата на чл.27, ал.2 от СК може да бъде прекратена по съдебен ред, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Формулировката на чл.343б, ал.5 от НК изрично предвижда отнемане на цялото моторно превозно средство или ако същото не е собственост на дееца, присъждане на неговата равностойност.

В посочената правна нормата липсва регламентация на хипотезата, в която превозното средство е в режим на съсобственост.

От защитата се излага довод, свързан с невъзможността на съпругатасъсобственик да се конституира като страна в процеса и да участва в производството, в което се решава въпроса за собствеността на автомобила, като същата е лишена от възможността да защити собствеността си. Според защитата наложената санкция засяга правата и имуществената сфера на трето лице, което не е извършило престъпление, но отговаря имуществено за извършено от другиго престъпно деяние. Посочените доводи са основателни, според настоящата съдебна инстанция. Съсобственикът на моторното 5 превозно средство не разполага с правна възможност в настоящото наказателно производство да защити правата си, свързани със собствеността му върху вещта. Отнемането на 1/2 ид.ч. от автомобила на практика лишава съсобственика на вещта от правото му да я ползва по предназначение, като по този начин имуществено отговоря за деяние, което не е осъществил.

Настоящата съдебна инстанция намира, че предвиденото от законодателя присъждане на равностойността на моторното превозно средство представлява санкционна мярка. Същата има и превантивна цел да се ограничат случаите на управление на моторни превозни средства след употреба на алкохол или наркотични вещества. При хипотезата на чл.343б, ал.5 от НК деецът се санкционира от държавата за това, че е използвал моторно превозно средство, и въпреки знанието, че може да му се наложи санкция, свързана с отнемането му или с присъждане на равностойността на управляваното превозното средство, е осъществил състав на транспортно престъпление с висока степен на обществена опасност. При липса на законова възможност да се отнеме целия автомобил в хипотезата, когато не е изключителна собственост на виновното лице, то следва да се присъди неговата равностойност.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че обжалваното определение на ВПРС е неправилно и следва да бъде изменено, като се присъди осъденото лице да заплати в полза на държавата равностойността на цялото моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението.