Решение № 584 от 24.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Варна , 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500170 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 26928/30.09.2020г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , със седалище и адрес на управление: гр.София,ул.“Пиротска“ № 171 А, чрез процесуален представител срещу Решение № 260284/11.09.2020г. по гр.д. № 11832/2019г. на ВРС, 31св., с която въззивникът е осъден да заплати на Г. Д. Г. ЕГН********** съд. адрес *** сумата от 1 049.37лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /нощен труд/ за периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143 – 153ч., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР .

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се предвижда приетото от съда преизчисление с коефициент 1.143. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излага се, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд.

Твърди, че за процесния период са били действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за 1 реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на двете наредби е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени компесаторни механизми повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. Вътрешноправната уредба е в съответствие и чл.8 от ДИРЕКТИВА № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003г.Твърди се , че на ответника вече е изплатил на ищеца изцяло и своевременно положения от него нощен труд.

Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява,чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа подадената жалба, претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност “мл.инспектор“ в Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”-Варна. Твърди се, че в периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е положил многобройни часове извънреден труд, които са останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.

2

Ответникът Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Министерство на вътрешните работи оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, поради, което не е налице празнота в закона.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът мл.инспектор Г. Д. Г. през процесния период от 01.04.2017г. до 31.03.2019г., е полагал труд на длъжност „спасител в сектор „Специализирани оперативни дейности“ към РД „ПБЗН“ - Варна към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” /РДПБЗН/ - Варна, която дирекция е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г., кадрова справка, Писмо Изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, графици за дежурства

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда 3 кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г. Същия е 1072 часа, преизчислени по коефициент 1.143 – 1225 часа или разлика за доплащане - 153 часа. Общо дължимата сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е в размер на 1049.37 лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.04.2017г. до 31.03.2019г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че 4 работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2017г. до 31.03.2019г., е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ издавани от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.

Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Съгласно текста - при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисление на положения нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.