Решение № 562 от 30.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Благоевград, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20261210100246 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. чрез Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК в регистър Булстат: , със съдебен адрес: гр., действащо чрез управителя адв. М. В. М., против „Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „И.н Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор - Цв П К.

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което :

- да бъде прогласена недействителността на Договор за кредит „Бяла Карта“ от 12.02.2024 година, по който е представен платежен инструмент - платежна карта с № 11086806, сключен между "Аксес Файнанс" АД, с ЕИК 207140327 и Д. И. К., с ЕГН: **********, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.

-при евентуалност - при отхвърляне на предявения главен иск се иска да бъде прогласена нищожността на следните клаузи от същия договор: чл. 4, ал. 1, т. 2; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора за кредит.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че между Д. И. К., с ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател и "Аксес Файнанс" АД, с ЕИК 207140327, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ж.к. „И.н Вазов“, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор - Ц Пе Кр, е сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ от 12.02.2024 година, по който е представен платежен инструмент - платежна карта с № 11086806, като кредиторът е следвало да предостави револвиращ кредит в размер на BGN 900 /деветстотин лева/ на ищеца, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта „Бяла Карта“, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на договора, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и Годишен процент на разходите 45.9 % с уговорена дата на издължаване на кредита - 12.02.2034 година.

Навежда се, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите е различен от посочения в Договора за кредит, тъй като съгласно чл. 20 от процесния Договор за кредит се дължи “неустойка” в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, ако в срока по чл. 15 от договора, кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение – поръчителство на едно физическо лице, което следва да 1 отговаря на изрично посочени условия. Излага се, че ответникът използвайки заблуждаваща търговска практика създава неравноправност, която благоприятства Кредитодателя и уврежда Кредитополучателя, като с тази клауза се цели да заблуди кредитополучателя в частта, относно действителния годишен процент на разходите, което от своя страна поражда недействителност на целия договор, тъй като по смисъла на чл. 11 от ЗПК във връзка с чл. 19 от ГПК във връзка с чл. 22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора.

Твърди се, че с цел постигане на още по - голяма печалба, кредиторът уговаря в договора с разпоредбата на чл.21, ал.4, че при забава от страна на кредитополучателя за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1, последния се задължава да заплати на кредитора и разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1 от договора. Навежда се, че съгласно чл.21, ал.5 от Договора за кредит, ищецът е поел и задължение след настъпване на предсрочна изискуемост да заплати на кредитора такса в размер на 120 лева за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението.

Навежда се, че уговореното възнаграждение в чл. 20в от Договор за кредит „Бяла Карта“ от 12.02.2024 година, по който е представен платежен инструмент - платежна карта с № 11086806 е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР индикаторът за общото оскъпяване на кредита, по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК, като поради невключването на това възнаграждение в посочения от потребителския договор размер на ГПР, се твърди, че последният не съответства на действително прилагания такъв от кредитора в кредитното правоотношение. Навежда се, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 11, т. 20 от ЗПК.

Навеждат се доводи, че посоченият лихвен процент в договора от 43.2 % не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка в чл. 20 представлява добавък към договорната лихва, а последната не е добавена в ГПР като разход по кредита, въпреки че несъмнено е такава. Излага се, че поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в чл.

2, ал.1, т. 8 от договора в действителния му размер, а това е в нарушение на изискванията на чл. 5 и чл. 11, т. 10 от ЗПК, като по този начин се нарушават добрите нрави и се внася равноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, което е в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, като се излага, че това обстоятелство води до нищожност на договорното съглашение.

На следващо място се иска от съда да приеме, че уговорената договорна лихва по правоотношението противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.

В случай, че съда прецени, че договорът не е изцяло нищожен, то в условията на евентуалност се иска от съда да постанови, че уговорената „неустойка“ в чл. 20 от Договора е нищожна, тъй като със същата се цели единствено да се постигане неоснователно обогатяване, като с тази разпоредба се излиза извън присъщите функции на неустойката, посочени в т. 3 от Тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се излагат твърдения, че процесната неустойка е и неравноправна по смисъла на чл. 145 от ЗЗП и съответно е нищожна на основание чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Посочва се, че уговорената в чл. 20 от процесния договор за потребителски кредит, неустойката е неравноправна, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, поради обстоятелството, че задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

На следващо място се прави искане при условията на евентуалност да се приеме, че клауза на чл. 21, ал. 4 от Договор за кредит, с която се уговаря дължимост на кредитора на разходи за действия по събиране на задълженията, в случай на забава от страна на кредитополучателя за плащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, в 2 размер на 2,50 /два лева и петдесет стотинки/ за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, е недействителна.

Навежда се, че претендираната сума за разходи за извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава.

Отделно от горното, в условията на евентуалност, се иска от съда да приеме, че уговорената клауза на чл. 21, ал. 5 от Договор за кредит, с която се уговаря след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателят да заплати на кредитора такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева за дейността на служител, който осъществява дейност по извънсъдебно събиране на задължението, е недействителна.

Сочи се, че клаузата е нищожна, тъй като с нея неоправдано се възлага такса на потребителя при настъпване на предсрочна изискуемост и същата се дължи за действията на служителите на кредитодателя по администриране на дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Твърди се, че по Договор за кредит Д. И. К., не е погасил всички претендирани суми от ответника по процесния договор за кредит, но е платил сума, еквИ.лентна на получения заем.

Към исковата молба са приложени писмени документи.

С разпореждане с рег. № 920/16.02.2026 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен чрез ССЕВ на 17.02.2026 година.

В указания от съда едномесечен срок на 17.03.2026 г. по имейл, и заведен с вх. № 6673/18.03.2026 година, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и се иска от съда да го отхвърли.

Претендират се сторените по делото разноски. Възразява се, че за ищецът са налице предпоставките по чл. 38 ЗА.

Твърди се, че на 06.02.2024 г. Д. И. К., ЕГН ********** е сключил с „Аксес Файнанс“ АД Договор за кредит „Бяла Карта“ № 11086806 (Договора), по силата на който „Аксес Файнанс“ АД е Кредитодател, а г-н К., съответно Кредитополучател, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца револвиращ кредит в максимален размер от 300 /триста/ лева /153.38 EUR/, под формата на разрешен кредитен лимит, увеличаван неколкократно до размер от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева/639.11 EUR, който се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на Договора.

Навежда се, че клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Възразява се срещу искането на ищеца целият Договор да бъде обявен за нищожен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Твърди се, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и се иска да бъдат изцяло отхвърлени.

По отношение на твърдението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, с която е уговорен фиксиран годишен лихвен процент, поради противоречие с добрите нрави, нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК и внасяне на неравноправие между правата и задълженията на страните се излагат твърдения, че са неоснователни твърденията на ищеца, че договореният размер на фиксирания годишен лихвен процент противоречал на добрите нрави, че не се съдържала в Договора информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, годишния процент на разходите по кредита, че била налице явна нееквИ.лентност на престациите и се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

3

Твърди се, че към момента на сключване на Договора в действащото законодателство няма никакво ограничение относно допустимите размери на възнаградителната лихва не е предвидено и няма правила за определяне на възнаграждението на кредитодателя.

Като голословно се оспорва твърдението на ищеца, че договореният размер на фиксирания годишен лихвен процент противоречал на добрите нрави в исковата молба не е наведена никаква конкретна обосновка, като се излагат подробни съображения в тази насока.

Навежда се още, че договорът е сключен през август 2021 г., а ищецът повдига въпроса за нищожност на негови клаузи три години и половина след като е сключил договора за паричен заем.