Определение № 26375 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26375 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110123506 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 183050/09.06.2026 г., подадена от Ц. М. В. чрез адвокат А. А., с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, както и по молба с вх. № 187877/11.06.2026 г., подадено от „Изи финанс“ ЕООД, чрез юрисконсулт А.В., с която е направено искане в същия смисъл.

Насрещните страни по молбите са депозирали писмен отговор на искането за изменение на решението на другата страна.

Всяка от молбите е подадена от надлежна страна – процесуален представител съответно на ответника и на ищеца по първоначалните искове, и в срока за обжалване на решението, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете молби са неоснователни по следните съображения:

В постановеното по делото решение съдът е посочил какви суми и защо се присъждат на всяка от страните, като не намира основание да ги промени.

По отношение на довода на процесуалния представил на ответника по първоначалните искове Ц. М. В., че в тежест на последния не следва да бъдат възлагани разноски поради качеството му на потребител, съдът намира за необходимо да посочи, че действително в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 е прието тълкуване на Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори, според което на потребителя не следва да се възлагат разноски при частично уважаване на неговата претенция за връщане на даденото по нищожна клауза/договор, когато искът за установяване на нищожността е уважен. Това решение в практиката на СЕС се налага поради затруднението, което потребителят би имал да определи точният размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащането е извършена именно въз основа на неравноправна клауза. /в този смисъл Определение № 2041/18.07.2024 г. по ч.т.д. № 274/2023 г., II т.о. на ВКС/.

В настоящия случай, исковото производство е образувано след проведено заповедно такова, в което длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение в цялост, включително относно вземането за главница, искът за установяване на което е уважен в настоящото производство, като ответникът не твърди да е заплащал каквито и да било вноски за погасяване на задълженията си по договора за потребителски кредит. При това положение, 1 след като не е правил вноски за погасяване на задълженията си по договора за потребителски кредит, очевидно ответникът не е бил възпрепятстван да определи каква сума е заплатил на ищеца неоснователно, съответно да упражни правото си на ефективен съдебен контрол върху неравноправните клаузи.

Молбата на „Изи финанс“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, като на адвоката на ответника не бъде присъждано възнаграждение за заповедното производство е неоснователна, доколкото съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе по дължимостта на разноските и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски както за исковото, така и за заповедното производство.

Молбата на „Изи финанс“ ЕООД за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на Ц. В., съдът намира за неоснователна, доколкото, както е посочено в решението, присъденото възнаграждение в размер на 200 евро е за процесуално представителство по първоначалните искове, по насрещната искова претенция, както и за заповедното производство, и е в най-ниския размер, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 183050/09.06.2026 г., подадена от Ц. М. В. чрез адвокат А. А. за изменение на постановеното по делото Решение № 10645/02.06.2026 г. в частта за разноските, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 187877/11.06.2026 г., подадено от „Изи финанс“ ЕООД, чрез юрисконсулт А.В. за изменение на постановеното по делото Решение № 10645/02.06.2026 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2