Решение № 256 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. П., 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500306 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №377 от 12.04.2022г. постановено по гр.д.№ 20215220100902 по описа за 2021 година е отхвърлен предявения от Професионална гимназия по строителство и архитектура гр.П., представлявана от Директора П.И., чрез адв.Ч. против В. Т. Б., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. АЛ., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.Б. 1“№35 положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П., с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - друг вид застрояване, при съседи на имота: №***, 55155. 506.1072, ***. Със същото решение е осъдена

Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.П., представлявана от Директора П.И., чрез адв.Ч. да заплати на В. Т. Б., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 сторените разноски в размер на 1300лв.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ищеца в производството пред първата инстанция Професионална гимназия по строителство и 1 архитектура-П. чрез адв. Ч.Ч., с вх.№9004 от 29.04.2022г. Излагат се доводи за порочност на решението като неправилно и необосновано поради допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място не били обсъдени от съда по отделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, достоверността им и евентуалната заинтересованост и с оглед логическите правила и житейска логика. Като заинтересовани от изхода на делото били свидетелите Я.ИА., което не било отчетено от съда. Съдът не обсъдил възраженията на ищеца по изслушаната по делото техническа експертиза за включването на имота в площта, предоставена и необходима по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗСПЗЗ за осъществяване на дейността на професионалната гимназия и че същият към момента на реституцията и сега е бил част от отредения за целта парцел III-строителен техникум в кв.135 по регулационния план на гр.П. и че за същите цели бил отчужден и актуван като държавна собственост през 1966г., представляващо законова пречка за реституция по чл.10б ал.1 и чл.24 ал.2 от ЗСПЗЗ. Не бил взет в предвид от съда факта, че този имот никога не е имал земеделски характер за да подлежи на реституиране по ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотът е бил отчужден от Г.Н. въз основа на оценителен протокол от 01.11.1969 на комисията по §85 от ППЗПИНМ, като е оставено без уважение от Кмета на Община П. искането на наследниците му за отмяна на отчуждаването на имот №119 от кв.136 по обезсиления план на града, с мотив, че мероприятието за което е отчужден е реализирано и не са налице условията на чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, като отказът е окончателно потвърден по съдебен ред, които факти не били обсъдени от съда. Липсвали мотиви относно първоначалните претенции на ответника за този имот, а именно с уведомление от 08.02. 2019г. На второ място правните изводи на съда не кореспондирали с установените факти.

Цитира се нормата на чл.14 ал.3 от ЗДС относно предоставеното на държавни ведомства и ЮЛ на бюджетна издръжка право на владение ползване и поддържане в качеството им на процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. Цитира се и чл.29 от Закона за предучилищното и училищното образование от 2015г./ЗПУО/ и чл.19 ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение от 1999г. /ЗПОО/ относно предоставянето от държавата за ползване и управление от училищата на имоти публична държавна собственост съгласно чл.302 от ЗПУО, необходими за осъществяване на учебната дейност. Навежда извода, че ищеца е процесуален субституент на държавата, предоставила управлението на процесния имот-ПИ с идентификатор ***, който и към момента не е губил публичния си характер, като собственост единствено на държавата, незагубила владението си върху него; че правото на собственост на ищеца е смутено от вписан през 2012г. акт за покупко-продажба на имота от ответника №145, том 2, дело №288/2012г.,макар и не влезнал към момента във владение на имота. Във връзка с основателността на иска ищецът посочва, че имотът е част от имот пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на гр. П. от 1959г., зает от проведено комплексно мероприятие попадащо в оградения двор на 2

Професионалната гимназия по строителство и архитектура, станал държавна собственост през 1966г. след отчуждаването му във връзка със заповед №1298/1959г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство, с която е утвърден регулационния план на терена отреден на Строителен техникум-П. с правоприемник настоящия ищец и жалбоподател; че площта на терена е включена в регулационните граници на отредения за него УПИ-III- Сградостроителен техникум в кв.135, в който попадат два ПИ, включително процесния, държавна собственост, при реализирано предвиждането на УПИ за построяване и обслужване на сградостроителното училище и в него се намира в двора на училището. Като училището включва училищна сграда от 630кв.м. и физкултурен салон, помпена станция, административна сграда, столова с кухня, склад за нафта, общежитие, сладкарница, учебни работилници, складове, складове и гаражи, полигон за провеждане на учебна практика с различни строителни техники и сградахангар, депо, гараж. Счита, че недобросъвестно наследниците на Г.Н. след като не са възстановили собствеността си чрез отмяна на реституцията по ЗОСОИ, са предприели действия през 2005г. за реституиране на имота като земеделска земя като с решение на ОСЗГ-П. №5Д042 от 24.03. 2005г. е възстановено правото на собственост във възстановими или съществуващи стари реални граници на нива от 1дка, част от имот пл.№19 в кв.136, възстановен с решение по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ на РС-П.. Счита жалбоподателят, че това решение е непротивопоставимо на държавата и на ищеца, като процесуален субституент, който не е участвал в самото реституционно производство по ЗСПЗЗ. Счита, че действията на Поземлената комисия са и материално незаконосъобразни и не са произвели конститутивно действие защото са били налице законовите пречки за възстановяване на собствеността. Поддържа, че мероприятието за целите на учебното заведение е реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991г. като терена, е предоставен за нуждите на училището, в рамките на който терен се включва и процесния имот, тоест счита, че реализираните мероприятия изключват възстановяването на собствеността на правоимащите лица като за последните възниква само правото на обезщетение. Затова поддържа, че процесният имот като част от терена, определен за нуждите на училището, е останал публична държавна собственост и реституцията му в лицето на праводателите на ответниците, е изключена от цитираната правна норма. Неотносимо към предмета на спора била заповедта на областния управител от 20.04.2007г. за отписване от актовите книги на имота като частна държавна собственост, като в тази връзка се поддържа, че процесният имот има статут на публична държавна собственост, а не частна държавна собственост. Твърди се, че извършената в последствие сделка покупкопродажба през 2012г. на процесния имот не легитимира ответника В. Т. Б., както и продавача Н.Г.Я. за собственици на имота тъй като продавачът се е позовал единствено на наследствените си права по закон на имота оставен от Г.С.Н. съобразно решението на ОСЗГ от 2005г. по ЗСПЗЗ и съставения въз 3 основа на решението на ОСЗГ констативен нотариален акт за придобиване на имота по реституция от 2007г. Оспорват се и обстоятелствата изложени в нотариалния акт за покупко-продажба от 2012г. с основен мотив, че процесния имот е публична държавна собственост, в който държавата упражнява своите права от 1966г. и понастоящем чрез учебното заведение, при упражнявано владение върху имота включен в границите на УПИ III-сградостроителен техникум в кв.135 по РП на гр.П.. Оспорва се позоваването на ответника на придобивна давност чрез давностно владение по причина, че имот с публичен характер не може да бъде предмет на придобиване по давност.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Препраща се към доводите изложени в отговора на исковата молба. Пунктуално се отговаря на всички доводи развити във въззивната жалба и квалифицира същите като неоснователни. Моли да се потвърди обжалваното решение. Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Професионална гимназия по строителство и архитектура гр.П. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е установителен иск за собственост-чл.124 от ГПК.

В исковата си молба против В. Т. Б., ЕГН********** от гр.П. и конституираната в последствие като съответник Л. Г. АЛ., ЕГН-********** също от гр.П., съпруга на ответника към момента на сключването на сделката, ищецът Професионална гимназия по строителство и архитектура гр.П. /ПГСА/, с директор П.М.И., чрез адв. Ч.Ч., се твърди, че съгласно чл.29 от Закона за предучилищното и училищното образование от 2015г. /ЗПУО/ и чл.19 ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение от 1999г./ЗПОО/, държавните училища, включително и държавните професионални гимназии са самостоятелни юридически лица. Твърди, че на същите държавата предоставя за ползване и управление имоти-публична държавна собственост /ПДС/, съобразно чл.302 от ЗПУО, необходими за осъществяване на учебната им дейност. Твърди се, че такъв имот по отношение на ПГСА е поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр.П., одобрени със заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 670кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана и 4 начин на трайно ползване-друг вид застрояване, при съседи на имота №***.; №***; №***. Твърди се, че процесният имот е част от имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на града от 1959г.,целия с площ от 1000кв.м., попадащ в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено комплексно мероприятие, попадащо изцяло в оградения двор на ищцовата Професионална гимназия.

Твърди се още, че същият този имот е станал държавна собственост през 1966г. след като е бил отчужден във връзка със заповед №1298/1959г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство, с която е утвърден регулационния план на терена, отреден за „Сградостроителен техникум“ в кв.135, в който освен процесния поземлен имот с идентификатор №***, попада и ПИ с идентификатор №55155.5061072, също държавна собственост. Твърди се, че целият терен на това УПИ е предвиден за застрояването и обслужването на Сградостроителното училище, което мероприятие е реализирано, и се намира в двора на училището. Твърди се, че същото включва освен училищната сграда от 630кв.м., и физкултурен салон от 230кв.м.,помпета станция от 25кв.м.; административна сграда от 170кв.м.; столова с кухня от 805 кв.м.; склад за нафта от 18кв.м.; общежитие от 505кв.м.; сладкарница от 72кв.м.; учебни работилници с площ от 1101кв.м.; складове с площ от 185кв.м.; складове и гаражи с площ от 190 кв.м. Твърди се, че в тази част от двора е изграден и полигон за провеждане на учебна практика при която учениците се запознават с различните строителни техники, предмет на обучение, съгласно учебните програми и придобиват и усъвършенстват практически умения, част от основната дейност на гимназията.Твърди се, че в същия имот е изградена и сграда с идентификатор *** със застроен площ от 40кв.м. с предназначение -хангар, депо, гараж, част от сградния фонд на професионалната гимназия. Твърди ищецът, че процесният имот е бил отчужден от Г.С.Н., като неговите наследници с молба по §2 от ПЗР на ЗОСОИ, с вх.№44-Г-48 от 27.01.1998г. са поискали от кмета на Община П. отмяната на отчуждаването на имот с пл.